|

“Либерален” опит за преврат застрашава България

Нужни са масови контрапротести в защита на Конституцията и държавността

Георги СЕНГАЛЕВИЧ

Новобогаташи, скъпо платени чиновници, кучета и гей активисти всяка вечер дефилират на жълтите павета. Яхнали велосипеди, ролери и скейтбордове, пременени ту като булки, ту като извънземни, те бият барабани и надуват свирки и вувузели. Редом с трибагреника веят знаменцата на дъгата и синия еврофлаг. Пеят изветрялата от употреба „Развод ми дай“. Карнавал на „проевропейското Еразъм-поколение“, София прайд на „реформаторското малцинство“. Поне така твърди партийното им радио, незнайно защо битуващо (все още) под абревиатурата БНР. „Демократичен и симпатичен протест“, възкликна с фалцет президентът (все още) Плевнелиев. Те били погнусени от Пеевски. Не се гнусяха обаче, когато обслужваният от същия този Пеевски премиер Борисов наричаше българите „лош човешки материал“, когато обвиняваше пенсионерите, че изяли резерва и караше IT специалистите да се преквалифицират в овчари. Тежки въпроси, които обаче днешните протестиращи не чуват. Те се нарекоха „най-красивите, успешните, прекрасните, модерните, лъскавите“ и пр. и това ги самоуби. Безсилието ги озлоби и от „креативните“ лозунги „Мразя ви безплатно“ и „Червени боклуци“ се премина към обсада на парламента, окупиране на областни управи и блокиране на артерии. Историята винаги се повтаря – първо като трагедия, после като фарс. Ето защо и напъните за ескалация изглеждат нелепо на фона на февруарския гняв и кулминираха в обстрелване на парламента с черен хайвер.
Какво става всъщност? Изобщо не става дума за Делян Пеевски, нито за Пламен Орешарски и неговото правителство. Скандалните назначения бяха само претекст за нещо, което тъй или иначе е било планирано да стане. България е във война. На 12 май народът – върховният суверен по Конституция – направи своя избор на предсрочни избори вследствие на невиждани стохилядни бунтове, които

развалиха сценария, по който страната се движеше от 23 години

И 3 632 953 български граждани решиха в 42-то Народно събрание да попаднат 4 формации, а АТАКА да бъде опозиционен коректив и гарант за нормалното функциониране на законодателния орган. До тази конфигурация се стигна, след като от изборния процес бяха извадени 350 000 бюлетини, подготвени за фалшифициране. В резултат Борисов не успя да състави правителство, а патериците му, РЗС и НФСБ, останаха под чертата. Суверенът изхвърли на бунището и цялата синя пасмина, подвизаваща се под претенциозния термин „десница“. Изпаднали в дива абстиненция, „десните“ не издържаха и месец. И наизлязоха. По жълтите павета освен гербаджиите Делян Добрев, Ивайло Московски и Лиляна Павлова изпълзяха още Евгени Бакърджиев-Валяка, Михаил Неделчев, Иво Инджев, Александър Йорданов, Кирил Маричков, Радан Кънев, Соломон Паси, Найо Тицин и под напора на спомените решиха, че времето пак ще е тяхно. В своята банална роля се вживя за пореден път и гладникът Едвин Сугарев.
Във фейсбук се пръкна хаштагът #НоваДесница и всичко стана ясно – Радан Кънев, Меглена Кунева и Хубавото Наде щели да се съюзяват със Зелените на Кръга „Капитал“ и с ислямиста Касим Дал! Заявиха се и останалите на сухо буржоазни националисти от ВМРО. Мъчи ги носталгията по времето на Костов, когато плюскаха заедно с цялото ОДС от разгромната приватизация в разградената държавата.
Чудовищните сили, които планираха тази война имат нужда от точно такава „десница“ – да ги представлява. Десница в кавички. Не е дясно да заявяваш, че ще правиш опозиционен блок на „реформаторското малцинство“, което трябвало да управлява вместо „лошия човешки материал“. Това може да е проява на класово съзнание и някакъв нов радикален неомарксически прочит на либерализма, но дясно не е. Обясниха го даже сини гурута като Евгени Дайнов и Николай Михайлов.
„Протестиращите“ не се притесняват, че участват

в опит за държавен преврат

А признаците за това стават все повече. На 21 юни полицията обяви, че ще охранява протестиращите в жилетки с надписи „антиконфликт“, „диалог“ и прочее безсмислици. През 2000 г. една подобна полиция бездействаше, докато вилнеещите по улиците на Белград банди палеха Скупщината и сваляха Милошевич. Същата полиция през 2010 г. извърши неуспешен опит за преврат срещу законния президент на Еквадор Рафаел Кореа – онзи, дето анулира външния дълг на страната си и даде убежище на Асандж. На 26 юни тази полиция допусна българският парламент да бъде обсаден от 200-300 хулигани и ги остави свободно да малтретират народни представители, зад всеки от които стоят гласовете на десетки хиляди българи. Няма и следа от жандармерията – от онази армия тежко въоръжени и приличащи на извънземни биячи, които трошаха глави през февруари и които прегазват всяко недоволство по улиците на Атина и Сао Пауло, например.
А каква е разликата между протестите в Гърция и Бразилия и тези в България?
Разликата е, че в България

недоволни са не гладните, а ситите и милионерите

Недоволни са офшорният президент Плевнелиев и жена му, олигарсите от КРИБ и НПО-тата на Сорос. Недоволен е и Цветан Василев, защото държавата изтегля активите си от банката му. Недоволен е Институтът за радикален капитализъм „Атлас“. Няма да се учудя, ако скоро сред протестиращите видим и представители на ЧЕЗ, ЕВН, „Дънди прешъс“ и Шеврон, искащи оставката на Орешарски. Впрочем, от „Енерго-про“ още на 11 юни заплашиха с протести срещу кабинета. Юни е техният реванш, опитът на колонизаторите да си го върнат на българите за февруари. В тяхно основно оръжие, съзнателно или не, се е превърнала една либерално-буржоазна частица от средната класа, и то не само в България.
Те не могат да формулират алтернатива, защото тя би била саморазобличителна. От кумова срама соросоидите лансираха някаква „Харта 2013″, с която плутократите щели да разграждат плутократичния модел, който сами създадоха. Подписаха я дежурните българофоби Татяна Ваксберг, Еми Барух, Красимир Кънев от Хелзинкския комитет, „Отворено общество“, демоскопската работилница „Алфа Рисърч“ на Боряна Димитрова, Rockefeller Brothers Fund, German Marshall Fund of the United States и др. Схемата обаче се обърка.

Сценаристите очакваха АТАКА да постъпи популистки

и да опита чрез скандала „Пеевски“ да яхне опозиционната вълна и да предизвика нови избори. Вместо това АТАКА тръгна срещу течението, издигна барикади и проведе улична битка. Свика контрапротести и призова за край на омразата. Прокара законодателни промени за защита от насилие на българските учители и лекари и взе дейно участие в приемането на пакета социални мерки на мнозинството, сред които замразяване на пенсионната възраст, увеличение на майчинските, премии за първокласниците, намаляване на цената на тока вследствие на промените в енергийния закон, заради които на протест излизат и собствениците на ВЕИ-та, ощетени със стотици милиони.
И макар че парламентът работи дори в условия на безпрецедентно информационно затъмнение, опитът за преврат на неолибералите и колонизаторите е в ход и не бива да се подценява. Последното им упование е Конституционният съд, в чиито правомощия е да касира изборите от 12 май по жалбата на ГЕРБ – НФСБ – РЗС, също както направи аналогичният олигархичен орган в Украйна по време на Оранжевата революция там. За тази цел натискът върху българските институции, правителство и парламент, и преди всичко върху АТАКА от страна на външни и вътрешни сили се усилва с всеки изминал ден.

Твърде подозрително е мълчанието на иначе шумното американско посолство

Това означава само едно – заети са с работа. Много работа. След време ще цъкаме, когато научим кой и как организира представяните днес за „спонтанни“ протести, бликнали в социалните мрежи. Защото без организация това не става.
Не така безшумни са други фактори. Напъните на няколко депутати от партията на Меркел в Райхстага да размахват пръст на България и нейното правителство са патетични. Крайно време е Германия да разбере, че годината е 2013, а не 1939, и че гръцкият сценарий с назначаването в Атина на марионетна хунта у нас няма да мине. Защото дори и Борисов и пасмината, зовяща се „десница“, да се върнат на власт след безпрецедентна външна намеса, през зимата гладният български народ отново ще излезе от своите студени обиталища, само че този път ще носи бесилки и гилотини. И ще бъде страшно. Това партайгеносите не го разбират. Те възприемат събитията в България през призмата на сблъсъка между двата партийни конгломерата ЕНП и ПЕС, които догодина ще си оспорват властта над ЕС.
Играта загрубява и се играе ва банк. Кукловодите са активирали всичките си спящи клетки. Пречка пред олигархията е не Орешарски, а конституционният ред и демократичното устройство, и тя ще опита всичко, за да ги разруши и замени с хаос и анархия. Ще опита всичко, за да подмени дневния ред, та ако може познатите ни от зората на прехода фалшиви противопоставяния да сринат националното единство и да изместят темата за краха на неолиберализма. Ето защо не става въпрос конкретно за сегашното правителство, а за това ще има ли въобще българско правителство и българска държава. Далеч съм от мисълта да очаквам от неолиберала Орешарски да разруши колониалния модел. Мерките, които до момента новият парламент приема обаче, са единствено в полза на народа и в ущърб на плутокрацията. Затова враговете на България, враговете на силните национални и социални държави искат този парламент да го няма. Ако може да бъде разпуснат и разстрелян така, както се случи в Русия през 1993. Ако трябва ще стигнат и дотам. Имат органите на МВР, които очевидно са извън контрола на правителството. Армията е вън от играта, защото отдавна я унищожиха. Предстои да видим все пак дали

Прокуратурата ще стартира процедури срещу президента

за държавна измяна и срещу деструктивната опозиция заради антидържавна дейност. Оттук нататък обаче развръзката от тази битка за България е в ръцете на народа. Той е факторът, който сценаристите на преврата подценяват. Техният юни изтече. Време е всички патриотични сили да поемат своята историческа отговорност, като организират мощни контрадемонстрации из цялата страна в защита не на Орешарски, а в защита на Конституцията, на държавността и демокрацията. В защита на 12 май. И да помним – тази революция няма да бъде излъчена по телевизията.

 

Защо Леви, Коен и Хашмонай съскат срещу Сидеров

Политическата обстановка у нас привлича вниманието и на още един приятелски на „десницата“ кръг. На 28 юни във френския в. „Фигаро“ – собственост на местния Пеевски – „цъфна“ текст на Александър Леви, който лее помия по АТАКА и се възмущава, че в  лагера на социалистите се чували гласове за подобряване на отношенията с Русия, Украйна и Беларус. Колко недемократично и антиевропейско! В родните медии пък срещу Волен Сидеров се пръкна „писмо на стоте“, сред които Леа Коен, съоснователка на „Цион“ – дясната организация на евреите в България (1990 г.), депутатка във Великото народно събрание и (по волята на бракувания от избирателите експрезидент Желев) неизменна посланичка на България в Белгия, Люксембург и ЕС, НАТО и ЗЕС, Швейцария и Лихтенщайн. До нея се нареждат пикаещата на сцената „актриса“ Касиел Ноа Ашер, майка й Рут Хашмонай Рафаилова, масоните Давид Бенйозеф и Марко Чичек и ред други морални стожери. Вой срещу назначението на Сидеров за шеф на антикорупционната комисия нададоха още бившите президенти Желев – същият, дето чупеше кръст пред едноокия Ричард Ран, автор на плана „Ран-Ът“, и Първанов, който през 2006 г. беше заявил пред немски вестник, че „ще се справи с АТАКА“.

 

България навлиза в глобалната война срещу транснационалния капитал

И така, проекция на какво в крайна сметка са триседмичните протести в София? На сблъсъка граждани – мафия? На сблъсъка ляво-дясно? Не. За всеки е вече ясно, че по света се води титанична, мащабна битка. Води се във Венецуела, Еквадор и Аржентина, по улиците на сирийските градове и по площадите на Атина, Рим и Мадрид. Сблъсъкът е идеологически, но със силна класова окраска. Битка на народите срещу колониализма и империализма на транснационалния капитал, на 99-те процента срещу единия процент. Борба на живот и смърт, в която на фронтовата линия са освободителните, антиколониални движения, всяко със своята специфика, но всичките преследващи две цели – национална независимост и социална справедливост. В Латинска Америка това са християнските социалисти на Уго Чавес, Рафаел Кореа и Даниел Ортега, в Гърция – СИРИЗА и националистите, във Франция – Националният фронт, а в България – АТАКА с Плана „Сидеров“ срещу колониалното робство. Опонентите им навсякъде са едни и същи „либерали“ – консервативни, либерални или радикални либерали.
Когато Уго Чавес дойде на власт с избори и постави началото на революция срещу колониалното робство, тази „либерална“ опозиция спретна преврат. През 2002 г. тя насочи протестната си колона към президентския дворец, след което група военни осъществиха държавен преврат и употребиха медиите, за да убеждават, че всичко е в реда на нещата. Последва революция – милиони излязоха по улиците и върнаха Чавес на власт. Превратаджиите избягаха в САЩ. Тази революция не беше излъчена по телевизията. Затова не ме изненадва ролята на водещите медии в България, които обилно пропагандират протестите. Би Ти Ви върти стари кадри, за да прикрие оредяващия пл. „Независимост“, костовистите в БНТ и Нова, окопали се след призивите на Миков и Сидеров към обективно отразяване, се възмущават как, по дяволите, парламентът си позволява да намали цената на тока.
Извън медиите на преврата остана само ТВ Алфа.