|

Сирия бележи края на американското превъзходство

След загубата на стратегически съюзници САЩ вече не могат да диктуват условията си на света

Магдалена ТАШЕВА

Владимир Путин победи в дипломатическия двубой за Сирия и даде урок по миротворчество на Нобеловия лауреат за мир Барак Обама.

 

Пълен провал – това е крайният извод от неуспешния опит на Барак Хюсеин Обама да разруши поредната непослушна нация, като си създаде претекст за война.
Съветникът на всички президенти от Демократическата партия, Збигнев Бжежински, писа преди време, че Америка „не може да си позволи да загуби война“. Загуби ли само една от войните, които води, това ще бъде краят на американското превъзходство, т.е. на нейната световна хегемония. След подобен провал глави ще надигнат всичките й съперници и неприятели. А те са много. И САЩ ще се превърнат в поредната „бивша велика хиперсила“, нещо като сегашното джудже, наричащо се Обединено кралство, което до Втората световна война беше „Британската империя, в която слънцето не залязва“.
Изглежда казусът „Сирия“ ще изиграе ролята на сламката, която ще строши гърба на днешната империя САЩ, без друго натоварен с епични престъпления срещу човечеството от последните 24 години.
Въпреки превземките си като „президент, който слага край на войните, а не ги започва“,

въпреки карикатурната му Нобелова награда за мир

връчена през 2009 г. не за делата му, а за заявените му добри намерения, Обама продължи политиката на своите предшественици Клинтън и Буш. Продължи я, без да се отклонява на милиметър от нея.

В Хан ал-Асал на 19 март сирийските бунтовници убиха със зарин поне 26 души.

 

Синът на кенийския имигрант Барак Хюсеин Обама-старши продължи войната, която Клинтън и Буш започнаха срещу „Оста на злото“ Северна Корея – Иран – Сирия. Само че „Арабските пролети“, които през 2011 г.  тръгнаха гладко, поваляйки светските режими в Тунис, Египет и Либия, изведнъж взеха, че се закучиха. Вече 2.5 години Сирия издържа на брутална ислямистка интервенция, организирана и финансирана от Вашингтон и неговите съюзници Британия, Франция, Турция, Катар и Саудитска Арабия.
Загубил търпение от неочакваната сирийска издържливост, на 20 август 2012 г. Обама обясни как ще си осигури претекст за война с цел сваляне на светския режим в Дамаск. Попитан услужливо от един израелски журналист дали няма да предприеме военна интервенция, „ако Башар Асад употреби химически и биологически оръжия срещу собствения си народ“, американският президент отговори утвърдително. „Да, това ще бъде червената линия, след пресичането на която аз ще променя плановете си“, каза Обама.
От този момент нататък сирийските „бунтовници“ направиха поне няколко опита (според някои наблюдатели – общо 13) да пуснат отрови сред цивилното население с идеята да припишат това престъпление на Башар Асад. Най-ефектива в това отношение беше химическата атака на 19 март в градчето Хан ал-Асал, при която загинаха най-малко 16 правителствени войника и 10 цивилни жители. Дамаск покани инспектори на ООН да разследват престъплението.
Точно една година след поставянето на червената линия на Обама, на 21 август 2013-та, нова химическа атака в Източна Гута, предградие на Дамаск, отне живота на стотици цивилни сирийци. Според международната организация „Лекари без граници“ жертвите са 355. Тя бе осъществена в деня, в който инспекторите на ООН Анжела Кейн и Аке Селстрьом, заедно с още 13 експерта, бяха в сирийската столица да разследват атаката в Хан ал-Асал, извършена на 19 март.
Обама побърза да обяви, че това е капката, преляла чашата на неговото търпение. На 25 август той заяви, че е дал нареждане за нанасяне на наказателен ракетен удар по най-важните обекти, които поддържат властта на Башар Асад. Броят на жертвите в Източна Гута бе рязко вдигнат на 1429 – без обяснения.
И тук започна сривът на американския президент. Дори най-лоялните му съюзници (с изключение на Франция) поискаха доказателства. Защото не  е ясно откъде Обама е решил, че атаката е извършена именно от сирийската армия, а не от „бунтовниците“. Те са използвали химически оръжия и друг път, включително и зарин, произведен в Саудитска Арабия. Какво би им попречило да извършат още една подобна атака и на 21 август?
Досега Вашингтон не е дал нито едно, макари косвено доказателство за тезата си. Обама обяви война и чак после се замисли за обосновката й. Засега слушаме, че „разкази на очевидци“ доказвали това. Очевидците се оказаха „бунтовници“ и техните семейства. После бе тиражирана версията, че САЩ са подслушали телефонен разговор между активист на ливанската групировка „Хизбулла“ с негов съмишленик в Техеран. Ливанецът казал на иранеца, че сирийският президент Башар Асад готви химическа атака със зарин „срещу собствения си народ“. Да оставим настрана това, че подобни разговори не се водят по телефона. Те обаче могат да бъдат инсценирани. Американската фалшификация е толкова несръчна, че дори записът на някакъв инсцениран разговор не бе предоставен на световното обществено мнение. Най-вероятно такъв разговор изобщо няма.
По подобен начин през 2003 г. тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл излъга света, че САЩ имат доказателства, че Саддам Хюсеин разработва оръжия за масово унищожение.
Осъзнавайки, че Русия и Китай ще наложат вето в Съвета за сигурност срещу всяка резолюция, която дори в най-слаба форма допуска някакви военни действия,

за да не се повтори
Либийският сценарий

с отварянето на „забранена за полети зона“ и „хуманитарни коридори“ за НАТО,  Обама заяви, че ще действа без мандат на ООН. Той буквално повтори думите на Буш, че започва да събира Коалиция на желаещите, предполагайки, че съюзниците от НАТО ще се подчинят безпрекословно, както направиха през 1999 г. в Косовската война, през 2003 г. в Иракската война и през 2011 г. в Либийската война.
Първият удар по авторитета на САЩ дойде от генсека на НАТО. Андерс Фог Расмусен обяви, че не вижда роля за Алианса в Сирия. Точка!
После дойде британският нокаут. На 29 август Уестминстър гласува с 272 гласа „за“ срещу 285 „против“ участието на Обединеното кралство във военни действия срещу Сирия. Огромен, зрелищен провал на американската дипломация. Защото всяка война се подготвя първо на дипломатическия фронт. Много преди парламентите да започнат да я обсъждат, тя е уговорена в тишината на премиерските кабинети и коридорите на секретните служби. Как Държавният департамент и лично неговият бос Джон Кери са пропуснали да сондират предварително какви са настроенията в британския парламент и как ще гласува опозиционната Лейбъристка партия, водена от Ед Милибанд, остава загадка.
Но щом и американският пудел, Британия, предвижда военна катастрофа, поради което отказва да участва във войната, какво остава за останалите съюзници? Канада и Норвегия също заявиха, че няма да участват. Последваха ги Полша, Чехия, Италия, Испания, Португалия и далечна Австралия.

Шариатските режими в Персийския залив и Турция останаха единствено верни на Вашингтон.

 

За разлика от 2003 г., когато бяха на страната на американското нашествие в Ирак, този път иранските аятолласи са на страната на Дамаск. Техеран обяви, че всеки удар по Сирия ще бъде последван от удари по базите на САЩ в Персийския залив и по техните съюзници, например Израел. От само себе си се разбира, че преди това ще бъде затворен Хормузкия пролив.
На 27 август новото светско правителство на Египет обяви, че ако САЩ нанесат само един удар по Сирия, Кайро ще затвори Суецкия канал.
За справка – през Хормуз и Суец минават 20 милиона барела петрол на ден (от общо 43 милиона в цял свят), което значи, че световната икономика би изпаднала в дълбока рецесия поне докато траят ударите по Сирия.
Ирак не остана по-назад. Правителството на шиита Нури ал-Малики обяви, че ще затвори въздушното си пространство за американските самолети и ракети.
Изправен пред международна изолация, Обама даде отбой. На 31 август той обяви, че няма да започне военни действия, докато конгресът не му даде мандат за тях. Безпрецедентно огъване на американски президент пред законодателната власт! Досега нито един обитател на Белия дом не е искал разрешение за война от конгресмените. Президентът първо започва войната, понеже е убеден, че тя ще е победоносна и едва след това докладва успехите си пред Конгреса, за да бъде изпратен с овации и обсипан с лаври.
След отказа на НАТО и Британия, третият удар по политиката на Обама дойде именно от Капитолийския хълм. Оказа се, че конгресмените няма да му дадат мандат за война.
Междувременно мисията на американския президент в Европа се провали още по-грозно. На срещата на Г20 в Санкт Петербург на 5-6 септември той не можа да получи даже някаква политическа подкрепа. Обама повтори мантрата, че Башар Асад е обгазил със зарин един квартал на Дамаск, и ако САЩ го оставят да се измъкне безнаказано, той ще обгази и следващия квартал, и по-следващия, а останалите диктатори по света съвсем ще се одързостят и ще започнат да ръсят със зарин собствените си народи. Лидерите на 20-те най-мощни икономики го изслушаха с известно неудобство, а повече от половината отказаха да подкрепят тази версия на събитията.
Преди да пристигне в Русия за срещата на Г20, Обама кацна в Стокхолм с цел да даде вечеря на лидерите на нордическата осморка – Норвегия, Швеция, Дания, Исландия, Финландия и трите балтийски републики. На вечерята нито една от страните в този северен съюз не го подкрепи.
Така дойде американският 9 септември. В първия работен ден на Конгреса Си Ен Ен съобщи: „Ако гласуването беше днес, президентът ще загуби вота“. Наложи се Обама да клекне и пред собствените си законодатели. На следващия ден бе обявено, че гласуването в Конгреса на резолюция за „ограничен, стеснен военен удар срещу убиеца и главореза Башар Асад в рамките на 72 часа“ се отлага за неопределено време.

Обама отмени вота,
за да не стане ясно,
че го е загубил

Същия ден Путин му подаде спасително въже. След среща със сирийския външен министър Уалид Моалем в Москва Кремъл обяви, че Дамаск е готов да предаде арсеналите си с химическо оръжие под международен контрол. Почти едновременно с комюникето от Русия американският държавен секретар Джон Кери обяви от Лондон, че ако Сирия се съгласи да предаде арсеналите си под международен контрол, САЩ могат да се откажат от нанасянето на наказателен удар.
И не само го отложиха, но приеха графикът за предаването на арсеналите да се извърши по план, изработен от Кремъл. За първи път Вашингтон не успява да диктува условията си на своите врагове и съюзници. Ако това не е краят на американската империя, то е най-малкото началото на края. САЩ се отказаха от една война, защото стана ясно, че ще я загубят.

 

Стратегическите загуби на Обама

В последните 2 години Обама загуби стратегически достижения и активи.
1) Ирак вече не е американска колония, макар че САЩ водиха дълга и скъпа война, за да го превърнат в такава
2) Египет е загубен като клиент на Вашингтон, макар че Обама наля немалко пари да качи на власт своите марионетки от ислямския интернационал „Мюсюлмански братя“.
3) Либия също пое по свой път, макар САЩ и НАТО да я разрушиха само преди 2 години, за да инсталират марионетно правителство. Убийството на американския посланик Кристофър Стивънс преди една година доказа, че либийските ислямисти могат да бъдат по-брутални и своенравни даже от Муамар Кадафи.
4) За първи път в историята Британия отказа военен съюз на САЩ. Загубута на исторически, стратегически съюзници като Британия, Норвегия и Канада, както и новите Полша и Чехия означава, че САЩ вече няма да могат да диктуват условията си на останалия свят. Дотук с тяхното превъзходство.

 

Уроците на историята

Февруари 2003 г. Колин Пауъл будалка света с една епруветка, за да оправдае Иракската война. 

 

В началото на 2003 г., след като всички приготовления за Иракската война бяха завършени, тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл излъга света, че САЩ имат доказателства, че Саддам Хюсеин разработва оръжия за масово унищожение. Но не можели да кажат къде точно са тези обекти, тъй като иракчаните ги произвеждали нa подвижни шасита, които се местели от място на място. Понеже никой не се върза (все пак, и други държави на този свят имат спътници!), на по-късен етап Пауъл извади пред камерите една епруветка с нещо беличко в нея и заяви, че това е антракс, произведен от Саддам Хюсеин. Естествено, никой не провери антракс ли, брашно ли, сол ли имаше в епруветката. И понеже с подобни номера трудно можеш да излъжеш Русия и Китай, Съветът за сигурност не прие резолюция, разрешаваща войната. Наложи се Буш да събира Коалиция на желаещите. Останалото е известно – окупация, масови убийства на членовете на иракската партия БААС, Абу Гариб, обесване на иракските лидери пред камерите, гражданска война между шиити и сунити (която не е спирала до ден днешен). И накрая, след 8 години война и над 5000 убити американци, САЩ едва успяха да се измъкнат от тресавището Ирак, без да претендират за победа, но и без да признават поражение.