|

АТАКА ЗАЩИТИ БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ ОТ ГОТВЕНИЯ ГРАБЕЖ

Тя не е само стока, а свещена територия, без която нацията ни се обрича на гибел

Магдалена ТАШЕВА

На 22 октомври парламентът прие внесеното от ПГ АТАКА решение, с което възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия и актове по обявяване на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
Гласуваха 221 народни представители, от които 171 – „за“, 38 – „против“, 12 – „въздържал се“.
С този акт АТАКА и всички, които гласуваха със „за“, въплътиха искането на огромното мнозинство от нашия народ да съхрани земята си като свой национален дом и като най-мощното средство за производство, гарантиращо самоизхранването и самоуправлението, т.е. независимостта на българската нация.  Защитата на българската земя от чужди посегателства е наше свещено право, извоювано с кръвта на предците ни. То бе подкопано от шепата властници в 39-ото НС, които през 2005 г. промениха Конституцията под диктовката на един треторазряден агент, завеждащ Американската търговска камара в София. И които в преговорите за присъединяването ни към ЕС през 2004 г. договаряха условията по глава „Земеделие“ така, че заслужиха паневропейското си прозвище „йесмени“, присъдено им не от някой друг, а от Европарламента. Предвиденият в договора за присъединяване на България към ЕС 7-годишен мораториум влезе в сила на 1 януари 2007 г. и изтича на 1 януари 2014 г.
Решението за удължаването му с още 6 години дава възможност на сегашното и следващите български правителства и парламенти да изработят механизми за съхранението на нашата територия и обработваема земя в български ръце, в името на бъдещето на България.
Дебатите по мораториума, предложен от АТАКА, продължиха повече от 5 часа и преминаха през

няколко опита за редакция на текста

и две половинчасови почивки за постигане на консенсус между политическите сили. Редакциите бяха отхвърлени и в крайна сметка НС прие текста на ПГ АТАКА.
Лидерът на националистите нарече „исторически акт“ приемането на решението с толкова голямо мнозинство.
„Противното би било най-жестокото и ужасно национално предателство от страна на българската политическа класа. Гласувайте със сърцата си на българи и нека да покажем, че българското Народно събрание не е дума без покритие. Днес е денят, повярвайте ми!“, призова Волен Сидеров, след като изложи тежките социални и геополитически последици за България от третирането на нашата земя единствено като стока във вещно-правните отношения на всякакви физически и юридически лица, регистрирани някъде в Евросъюза, но не и като стратегически фактор, имащ пряко отношение към формата на държавно управление. Защото земята е и държавна територия. Но дори и ако я разглеждаме единствено като стока, българската земя към момента е толкова евтина, че търговията с нея ще превърне българите в ратаи на чужди латифундисти, изтъкна той.
Силна защита на мораториума изложиха също Владимир Тошев и Цвета Караянчева от ГЕРБ, които направиха напречен разрез на пазара на земеделски земи, на социалните последици за българите от придобиването на обработваемата земя от неясни чужди лица с инвестиционна цел и последващата й разпродажба на други неясни субекти.

Заплахата от третирането на земята само като стока

очерта и Минчо Минчев от Коалиция за България.
Удължаването на мораториума бе подкрепено от 23-та депутати на АТАКА, 89 народни представители от ГЕРБ и 59 от Коалиция за България. Против гласуваха 34-те депутати от ДПС. Към тях се присъединиха и четирима от левицата – лидерът й Сергей Станишев, Михаил Миков, Георги Кадиев и Филип Попов. Въздържали са се Мая Манолова, Янаки Стоилов, Жельо Бойчев, Младен Червеняков,  Александър Паунов, Атанас Мерджанов, Емил Костадинов, Йорданка Йорданова, Красимир Янков, Мариана Бояджиева, Милка Христова и Румен Йончев. Отказаха да гласуват социалистите Деница Златева, Петър Мутафчиев и Петър Курумбашев, които присъстваха в залата.  Отказ от гласуване чрез отсъствие от парламента демонстрираха социалистите Илия Баташки, Светла Бъчварова, Румен Гечев, Николай Малинов, Стефан Данаилов и Мариана Тотева.
От страна на ГЕРБ нямаше гласували „против“. В знак на протест срещу отхвърлянето на тяхното редакционно предложение не гласуваха Димитър Главчев, Красимир Велчев и Менда Стоянова, които присъстваха и участваха в дебатите. От заседанието отсъстваха депутатите Бойко Борисов, Доброслав Димитров, Галина Милева, Здравко Димитров и Николай Апостолов.
В обяснение на отрицателен вот Михаил Миков обвини 171 народни представители, че загрозяват „европейския имидж“ на България в очите на външни сили, чието мнение на председателя на парламента очевидно е по-важно от защитата на българската територия.
В рядък изблик на нервност Лютви

Местан лансира крайно невярната теза

че през 2004-2005 г. единственото най-важно условие за приемането на България в ЕС била промяната на член 22 от Конституцията (извършено с 2/3 мнозинство от тройната коалиция през 2005 г.), която дава възможност на чужди лица да придобиват неограничени площи българска територия. За да протака заседанието до края на пленарния ден, Местан се впусна в умилителни спомени за това как навремето през 2005 г. „големият парламентарист Любен Корнезов“, пъшкайки горко и неутешимо, натиснал зеленото копче на пулта (т.е. гласувал „за“ промяна на основния закон), след което изрекъл крилатата фраза „Гласувах с отвращение!“ (Това не е вярно – фразата принадлежи на десен евроатлантик и визира вота му за втория мандат на Георги Първанов през 2006 г.) Въпреки положените усилия председателят на ДПС не можа да отложи гласуването за следващия ден, което би осигурило цяла нощ за

покупко-продажба на депутатски съвести

След вота лидерът на протурската партия заяви, че удължаването на мораториума до 1 януари 2020 г. излагало на риск самото членство на България в ЕС, а ДПС останала „единствената евроатлантическа партия в НС“.
Още по време на дебатите стана ясно, че Еврокомисията ги наблюдава пряко и се опитва да ги манипулира дистанционно. Веднага след вота бе разпространено изявлението на говорителката й Шантал Хюз, която заяви: „ЕК няма правомощия да разреши на България удължаване на мораториума и ако страната ни иска той да остане в сила и след 01.01.2014 г., ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от ЕС.“ Това означава повторна ратификация от 28 държави-членки.
„Няма нужда от ратификация на договора от страна на всички страни от ЕС, а само от вътрешни законодателни мерки, които да запазят земята.  Евросъюзът нито ще ни изключи, нито ще ни наложи санкции, нито ще ни бомбардира. Хората трябва да знаят, че по никакъв начин не се конфронтираме с Брюксел, просто защитаваме националния си интерес и в Брюксел трябва да приемат това“, контрира лидерът на АТАКА.
Всъщност брюкселските бюрократи не са заинтересовани от раздухване на корупционните механизми, с които страните от Централна и Източна Европа бяха заставяни да се лишат от земята си и да сринат промишлеността си чрез приватизации срещу обещанието да станат членки на ЕС. Тъкмо заради това днес са налице множество дерогации – случаи, в които държавите-членки се бавят с прилагането на елементи от регламентите на ЕС в собствените си правни системи, при положение, че има договорени срокове за това, или в случаите, когато държава-членка е предпочела да не прилага определена клауза от договора си за присъединяване поради вътрешни обстоятелства, като например извънредни положения и форс-мажорни обстоятелства. Типичен пример е Унгария, която изработи нова конституция, възстановяваща националния й суверенитет (въпреки че е бил ‚делегиран“ на Брюксел с приемането й през 2004 г.) и възстанови голяма част от правомощията на своята национална банка. А досега присъединителният договор на Унгария все още не е пуснат за повторна ратификация от парламентите на 27-те членки, нали?
С удължаването на мораториума до 2020 г. българската политическа класа изправи гръбнак – нещо крайно неприятно и неочаквано за евробюрократите. Всъщност вотът на 22 октомври върна България като суверенен субект на политическата карта на Европа, където досега фигурираше единствено като територия с колонизирано от западните корпорации, безропотно, болно, застаряващо и намаляващо население.

 

 Волен СИДЕРОВ: Да съхраним стратегическия ресурс, който ни завещаха дедите

В името на целокупния български народ, в интерес на всички български граждани и техните деца, поколенията преди нас и тези след нас, на родината, на българските герои и извоюваната с кръв и страдания независимост ние от АТАКА предлагаме мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица.
Докато цената на декар земеделска земя в България е в размер на 220 евро, то в Северна Ирландия средната цена за декар земеделска земя е в размер на 2400 евро, или над десет пъти повече. В Холандия средната цена за декар е 2930 евро, Италия – 1430 евро, Белгия – 1705 евро, Дания – 1600 евро, Германия – 1720 евро, Гърция – 1250 евро.
Страната ни разполага с 37 милиона декара обработваема земя. Цялата капиталова стойност на земеделските земи в държавата ни може да бъде оценена по пазарни цени от 2012-2013 г. на сумата от 8.348 милиарда евро. Нека да припомним, че пазарната стойност на фейсбук през 2013 г. възлиза на 100 млрд. евро, или 12 пъти повече от пазарната стойност на цялата българска земя.
Затова ние сме длъжни да предприемем всички необходими мерки и да не допуснем в никакъв случай разпродаването на последния неразграбен безценен български актив. Противното би било най-жестокото и ужасно национално предателство от страна на българската политическа класа. Разпродаването на най-ценния стратегически ресурс на българската нация на безценица би означавало и фактически край на хилядолетните ни борби за оцеляване и запазване на тази свещена за всички нас земя; умопомрачително потъпкване на паметта на българските герои, напоили с кръвта си земята, която е отгледала поколения българи, благодарение на тяхната саможертва именно за земята, която днес някои искат да разграбят.
Това са мотивите, дами и господа народни представители – ваша е думата за дебати.

 

Защо глутницата сиви вълци вият на умряло?

Възраженията срещу удължаването на мораториума се въртят най-вече около тезата, че той нарушавал Договора за присъединяване на България към ЕС и Договора за функционирането на ЕС, който предвиждал свободно движение на хора, капитали и стоки. И понеже българската земя, според ДПС и евроатлантиците, е само стока и нищо повече, мораториумът ще пречи на нейното свободно движение от едни ръце в други.
Друга група възражения визират факта, че и сега 25% от обработваемата българска земя (според ВМРО) е била изкупена от фиктивни юридически лица, регистрирани по българския търговски закон. И след удължаването на мораториума всеки чужд гражданин може да регистрира фирма срещу 2 лв. капитал и да изкупи колкото си иска земя. Не е ли все едно земята ни да се изкупи от европейския гражданин Джон Смит, или от фирмата „Джон Смит ЕООД“, регистрирана като българско юридическо лице, питат десните евроатлантици, които през 2004-2005 г. я предадоха и продадоха за 30 сребърника.
Не, не е все едно! И доказателство за това  е воят на сивите вълци в 42-то НС, които вече вият на умряло. Щели да сезират Конституционния съд. Защо вият? Нали било все едно дали една подчинена на българските закони фирма изкупува земята, или някой турски вакъф или богаташ, който може да я насели с „бежанци“ от Близкия изток и Афганистан, да я огради и да гърми по всеки, който приближи неговата частна собственост? Така на българска територия могат да се образуват неприкосновени анклави с чуждо население, подобни на християнската земя Нагорнокарабах в Азербайджан, мюсюлманската земя Нахичеван в Армения, Лесото в ЮАР и пр.
За грабеж на обработваеми територии, които да изхранват дадено население, винаги са се водили войни – горещи и студени. Територията на щати като Луизиана е била разширена с изкупуване на частна земя от френските й колонизатори. Израел е създадена с изкупуване на земя по частен път от богати британски и френски евреи, после заселвана с  еврейско население (колонисти) с последващо сливане на кибуците в единна територия. Същото стана и в сръбската земя Косово и Метохия.
Какво е положението днес? Същото. И евроатлантическите йесмени много добре го знаят. На 11 октомври т.г. един техен вестник публикува анализ именно на тази заплаха, озаглавен „Няколко хиляди хектара от вашата земя, моля“.
„Чужди правителства и корпорации активно купуват земеделски земи в развиващите се страни. Там се създават огромни стопанства за отглеждане на храни или за производство на биогорива (чети – ГМО култури, б.р.), като основната част от продукцията им се връща в страната инвеститор, или се изнася директно за международните пазари“, констатира анализът. Посочва се, че мнозинството от държавите, продаващи земята си, са сред най-бедните в света – ДР Конго, Южен Судан или Либерия, които тепърва започват да се възстановяват от десетилетни въоръжени конфликти. „В същото време обаче има и притеснения, че масираното изкупуване на обработваеми площи води до възпроизвеждане на неоколониални практики, които задълбочават хронични местни проблеми като бедността, безработицата и корупцията“, подчертава статията.
Е, добре, кой в България иска да сведе държавата и народа ни до нивото на неоколониите ДР Конго, Южен Судан или Либерия?
Как кой?! Тези, които я предадоха, докато бяха на власт. Миналата седмица Соломон Паси заяви по повод нашествието на десетки хиляди радикални мюсюлмани като „бежанци“, че понеже като българското население намалява и ще намалява, като се изселва на запад, от изток ще нахлува друго население, което да завземе освободеното жизнено пространство. Това иска и еврокомисарката Кристалина Георгиева, която в интервю за „Труд“ настоява за заселване и оземляване на пришълците в ‚смесените райони“. Същото иска и жената, която не може да казва „не“ – Меглена Кунева-Пръмова, която през 2007 г. бе възнаградена за предателството си в поста еврокомисар и френски орден.
А колкото до договорите, които тези политически трупове подписаха навремето, те не могат да изместят, ни да анулират волята на българския народ. Първо, нищо на този свят не е написано върху камък!  Не съществува договор, който не може да бъде променян. Не можем да загинем като нация и държава само и само да не ни заподозрат в недостатъчна евроатлантичност. Второ, през септември т.г. унгарският премиер Виктор Орбан вече заяви на Брюксел: „Ерата на колониализма свърши!“ Време е тя да приключи и за България.