|

Волен Сидеров: АТАКА не подкрепя бюджет 2014

България се нуждае от нов икономически модел, а не от колониален неолиберализъм

Изчаках да минат изказванията, за да преценя докъде е стигнало нивото на българската политическа или политико-икономическа мисъл. И за съжаление констатирам, че то не мърда. Много внимателно изслушах изказването на бившия заместник финансов министър от правителството на ГЕРБ и установих, че той всъщност няма реални забележки към бюджета. Всъщност той го похвали по основните неща, че не се пипа плоският данък и че се спазва т.нар. дисциплина. Ако има забележки от бившата управляваща партия към този бюджет, те са например: „защо давате по-малко пари на администрацията“. Разбираме, все пак администрацията е пълна с кадри на ГЕРБ. Но не е това същинското. Би ми се искало да чуя в пленарна зала и в медийното пространство анализи за това какво става в света, къде е България и какво трябва да се направи с България. Да обсъждаме бюджет, когато държавата ни се намира в колониално робство, е все едно затворници в затвора да обсъждат дали първо да излязат на разходка и после да отидат в столовата.
Всъщност ние обсъждаме едни 19 милиарда лева. Ако се направи справка, миналата година от нашите пристанища са се изнасяли три стоки – скрап, жито и дървен материал. А България беше сред водещите индустриални държави или поне в първите 15. Сега тя е много назад. Изнасяме скрап, пшеница и дървен материал, все едно сме държава не от третия, а от четвъртия свят. Това е така, защото от 1997 г. България не е суверенна държава. Няма ли един финансист, икономист, който да каже най-после това. От 1997 ние сме поробена държава, т.е. нямаме правото да решаваме сами какво да правим с икономиката и финансите си. Откакто сме в паричен съвет или валутен борд, нямаме централна банка. Прекрасната сграда в стил неокласицизъм на великите български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов е едно от най-големите чейндж бюра в Европа всъщност. Ние нямаме право да имитираме пари, нямаме право да водим собствена финансова политика, защото сме в рамките на една колониална схема и не можем да определяме какво да правим със собствената си икономика. Нали не сте забравили, че за всяко нещо се допитваме до МВФ, оттам обикновено чуваме да не покачваме заплатите и пенсиите. Затова когато от АТАКА кажем, че доходите са много ниски и трябва да се вдигнат, се сблъскваме със стена. Тези 19 милиарда, които обсъждаме, са крайно недостатъчни за държава като България. Ние не сме малка държава. Ние сме сред първите 20 държави по големина в Европа и като население, и като площ. 30 милиарда само за миналата година са чистите приходи на чуждите монополи, а ние се караме за 19 милиарда. Няма ли да отворим очи и да кажем истината, че България трябва да промени своя икономически модел на развитие. Иначе обсъждането на бюджета всяка година ще бъде едно и също, противно предъвкване на едни счетоводни данни и забележки от опозицията, която и да е тя. Не чувам анализа, че след 2008 г. на т.нар. глобална криза трябва да мислим нов икономически модел в Европа. Нали сме в ЕС? Защо българите не предлагаме да се промени този модел и да започне една нова икономика, която да бъде икономика на регулацията, на социалната справедливост, на антиглобализацията. Основният виновник за положението, в което се намираме, е глобализацията. Процесът наложи турбокапитализма и пазарния фундаментализъм. Но не задължение по отношение на цената на труда, здравеопазването, публичния сектор и услугите, които засягат всички нас. В държавите, подчинени на т.нар. вашингтонски консенсус, хората могат да измират от липса на лекарства или от нисък стандарт на живот, важно е обаче да има свободно движение на капитали и стоки. Това е най-важното нещо за пазарните фундаменталисти. Те го постигнаха, в резултат на което потопиха в мизерия стотици милиони хора по света. В официален доклад на ООН се казва, че в резултат на мерките, в които бяха вкарани държавите от Източна Европа, стотици милиони източноевропейци живеят по-лошо и това се задълбочава. Но тази констатация не храни. Както и констатациите на пазарни фундаменталисти на икономиката, като класическия представител на чикагската школа Милтън Фридман. Преди да почине, той каза, че май сгрешихме като оказахме натиск върху държавите от Източна Европа да приватизират на всяка цена. Ние си мислехме, че това беше по решение на някои мъдри наши държавни ръководители, а то се оказа, че те ни оказвали натиск. Писал съм за това много пъти, но се отхвърляше с насмешка.
Още един гуру на неолиберализма Франсис Фукуяма, автор на книгата „Краят на историята“, обяви края на историята, защото вече комунизмът падна, победи капитализмът, победи глобализмът и повече няма за какво да мислим. Историята свърши. Не щеш ли само след няколко години същият Фукуяма взе че се поправи и каза – май ще трябва да се засили значението на националните държави, защото нещата не отиват на добре. Днес какво имаме – сблъсък не между капитализъм и комунизъм, а между глобализъм и тежненията да има повече национален суверенитет и национални държави. От една страна, има натиск националните държави да бъдат смачкани, съответно и техните балансирани бюджети, а частният капитал, транснационалните корпорации да правят каквото си искат и да колонизират държавите като им изпомпват печалбите. Това се нарича свободен пазарен капитализъм. Ако сега продължават нашите икономически анализатори и стипендианти на Сорос да повтарят тази мантра – повече пазар и по-малко държава, на тях не може да им се каже нищо друго, освен че са промити мозъци, защото това отдавна не важи. Нито има конкуренция в днешно време, нито нормален пазар, нито състезания между пазарни субекти. И когато чуя някой да казва, обикновено от дясно, но и от ляво го правят, че трябва да се повиши конкурентоспособността и пазарния принцип, просто ми става смешно, но и тъжно. Няма пазар, има диктат на транснационалните компании, които са с бюджети много по-големи от националните. Само си представете 19 млрд. лв. какво са за една корпорация? Тези 8-9 милиарда евро са джобни пари за нея. Ние сме в състояние на война:  глобализъм или възвръщане на националните суверинитети. Това е въпросът на деня. Това е въпросът, с който Европа трябва да се заеме, защото политическите партии, които държат на връщане на националния суверенитет, стават все по-силни там.  Целта на глобализацията е националните държави да бъдат доведени до фикция, която само да гласува едни счетоводни данни. Хората, които живеят, да бъдат подчинени на интересите на този, който диктува. Уолстрийт ли ще бъде или някой оттам някъде, който диктува как да стават нещата. Той така диктуваше досега, че потопи в криза света. За съжаление в България не чувам този глас на реакция и протест. Чуваме много протестиращи викове, но защо сред тях няма нито един, който да иска нов икономически модел. Няма нито един, който да каже имаме нужда от нова икономическа философия, от друг тип икономика. Имаме нужда от излизане от робството, а не набутване в това робство. Имаме нужда от социална справедливост, регулация и интензивно развитие. Жалки са сакралните числа – 1,8% – ръст, 1,8% – инфлация, 1,8% от БВП дефицит. Нужни са над 10-12% ръст, за да има чувствително някакво подобрение на живота у нас. Знам, че ще скочите и ще кажете – как, това е невъзможно. Точно това трябва да кажем: „не на МВФ, не на тези колониални инструменти.
Имаме нужда от рязко увеличаване на доходите, не с 20-30 лв. Има някакви полезни стъпки и това е безспорно, но това не е достатъчно. Затова от АТАКА сме скептици по отношение на този бюджет. Това е продължение на колониалния бюджет, който вървеше независимо кое правителство е на власт. Ние няма как да подкрепим един колониален бюджет. Нужна е революция в мисленето.
За финал ще ви цитирам основателя на световния икономически форум в швейцарския курорт Давос Клаус Шваб. Всяка година там се събират едни баровци, лидери на държави, милиардери и умуват светът накъде да отива. Шваб преди каза: „Днешното време, капитализмът, който сега съществува, вече не върши работа. Ние трябва да мислим как да го променим. Нужно е много мислене, а не повече бизнес“. Това говори, че основни апологети на пазарния фундаментализъм вече пледират за преосмисляне.
И понеже говорим за числа, само да ви кажа парадоксите и абсурдите на този бюджет: за подслушване ще отидат 49 милиона, а за националната разузнавателна служба само 16. Ние нямаме нужда от разузнаване, защото всички са ни приятели и ни обичат, нали? За вътрешно подслушване обаче има 49 милиона.
Много се говори за парите на партиите. АТАКА е против субсидията, предлагаме дори тя да изчезне. Естествено, тогава трябва да има безплатно време за всички партии по всички телевизии. Ако стане така, нека да няма партийни субсидии. Всички партии сега получават 40,5 млн. лв. По-малко, отколкото за подслушване.
Няма да говоря за БАН, защото парите за там са просто позорни. За там се дават пари, колкото да съществуват сградите, да има парно и ток. За научни изследвания няма, но има за подслушване!
За бежанците са дадени, по думите на военния министър, 258 млн.лв. досега, а ние се чудим дали може да се намерят 50 млн. лв. за коледна добавка на пенсиите. За бежанците обаче може, 258, 300, 500 милиона ще дадем, ние сме дашни.
БНТ поискала пък 94 милиона лева. Защо се дават 94 млн. лв. на една телевизия, която работи срещу собствената си държава. Ако на този въпрос ми отговорите, обявявам награда. Моят призив е да чуем истински икономически анализ, повече идеи, а не повече бизнес. То без това български бизнес в България няма, има само чуждестранен. Дайте повече идеи как да изгоним монополите и да вдигнем доходите. Иначе останалото са счетоводни махленски разправии на тема 19 жалки милиарда лева бюджет.

*Изказване на Волен Сидеров от парламентарната трибуна при обсъждането на проектобюджета на правителството, 14.11.2013 г.