|

Какви са активистите соросоиди?*

На първо място трябва да споменем, че тази статия няма за цел да ви отказва от протестите. Вие сами трябва да се замислите и да погледнете с критично мислене към детайлите, за да промените курса на този протест, да игнорирате соросоидите по улиците, и да обърнете внимание на такива в правителството и навсякъде.

С думата „соросоиди“ се определят хората, които получават пари чрез организации на Джордж Сорос или недиректни организации, свързани с негови организации. От фамилното му име произлиза и самата дума.
Не сме убедени кога точно се заражда думата. Сорос е започнал да обучава и спонсорира активисти на „движението Отпор“ в Сърбия, които са предизвикали масови протести за около 4 месеца през 1996-1997 г. и после са помогнали за премахването на Слободан Милошевич от власт през 2000 г.
Във всеки случай, каквото и да се е случвало в Югославия (това е дълга тема), е започнало още през 1989 г. (или по-рано), знаете как се е развило – разпадането на една страна.
За да разберете, какво точно са активистите соросоиди би следвало да ви пишем за цветните революции, защото те са пряко свързани с тях винаги.
Ето някои от характерните черти на „цветните“ революции:
1. Революциите са под формата на масови митинги, демонстрации и стачки, които се провеждат от

опозициите, които губят
в проведени избори

Членове на движението „Отпор“ в клетката от вестникарска хартия в Панчево – в подкрепа на свободата на печата, 21 март 2000 г.

 

В тези случаи опозициите утвърждават, че са допуснати нарушения спрямо изборното законодателство, противоречащи с волята на народа. Масовите протести водят или до повторно гласуване, така се е случило в Украйна. Дали не беше това, което наистина се случи и в България през февруарските протести? Или пък води до превземането от тълпата на сградите на властта чрез сила (Югославия, Грузия, Киргизстан) и бягство на ръководителите на държавите при нови проведени избори. И в двата случая опозицията идва на власт. 2. Революцията преминава под антикорупционни и радикалдемократични лозунги. Ключови са идеите за народния суверенитет на Русо, където народът (съзнателно излезли на улицата граждани) се противопоставя на манипулираната от режима маса. 3. Революциите предшестват формирането на младежки организации (Пора, Отпор и т.н.), които образуват т.нар. полеви отряди на революциите. Замислете се и сами свържете подробностите от пъзела, който се е разпръснал и по нашите земи. 4. Революцията носи подчертано безкръвен характер, което се явява като отзвук на движенията хипитата и на Ганди, които раздават на полицаите цветя (flower power). Оттук идва и характернит символ на революциите – неагресивен цвят (да не е черен или червен) или цвете. Така се поддържат тези революции под определен контролиран от ционистите начин. 5. Решаваща роля в успеха на революциите играе сдържаността на силовите структури („недопускането на проливането на кръв“). Някои от тези движения са били успешни като например в Сърбия през 2000  г., в Грузия – революцията на розите през 2003 г., в Украйна – Оранжевата революция през 2004 г., в Киргизстан – революцията на лалетата от 2005 г. Разпространена е и гледната точка, че

 

Сърбия

 

Революцията на лалетата в Киргизстан също е била цветна революция, макар, че тя не се поддържа от всички. Американският експерт по въпросите на демократизация в бившия СССР Майкъл Макфаул смята, че случилото се в Киргизстан не може да се нарече цветна революция.
Революцията от 5 октомври 2000 г., която споменахме вече, води до падането на Слободан Милошевич. Манифестациите по това време се определят от мнозина като първия пример за мирни революции, които са последвали. Все пак сърбите приемат подход, вече използван по времето на парламентарните избори в Словакия през 1998 г. и в Хърватия през 2000 г. Този подход се характеризира с важна обществена мобилност за гласуването и обединение на политическата опозиция. Протестиращите не приемат определен цвят или цвете за специален символ, но лозунгът „Готов“ става символ на изпълнената задача. Демонстриращите естествено се подкрепят от

младежкото движение
„Отпор“

това същото, което е тотално създадено с намесата на циониста евреин Джордж Сорос.
Обърнете внимание – артисти, автобуси, фанелки, знамена и т.н., всичко с голям блясък. „Модата“ на този вид протести следва стриктни модели.

Членове на движението „Отпор“ от Пожаревац по пътя за Белград, 27 септ. 2000 г.

Тези организации са винаги добре представени на обществото на всяка страна. Чисти, святи и с „благородни“ цели. Точно в това се състои успехът на цветните революции, от които обаче печелят само соросоидите. Много от хората, които са влезли да помагат за тези благородни цели, им вярват, че са толкова добри наистина. Тези хора са потърпевши, те дори не получават пари, защото си мислят, че помагат на страната си.
Но коварните цели на ционистите са съвсем други.

* Анализът е публикуван на сайта „Анонимните-България“ през юли т.г. Към днешна дата той е по-актуален отвсякога. Всекидневно ви се съобщава,  че соросоиди стоят зад протестите и „окупацията“ на СУ. Вижте кои всъщност са те и какви са функциите им.

 

 

Оранжевата революция

Тя се провежда в Украйна след оспорвания втори тур на президентските избори от 2004 г. и води до анулиране на резултата и второ гласуване. Лидерът на опозицията Виктор Юшченко е избран за президент.Оранжевата революция е подкрепена от младежкото движение „Пора“.

 

 

 

Революцията на лалетата

Протести в Киргизстан

 

Тя е по-ожесточена от другите, провежда се след парламентарните избори в Киргизстан през 2005 г. Протестиращите от различните региони приемат различни цветове за своя протест (розово и жълто). Тази революция е подкрепена от движението за съпротива на младите келки. Гиви Таргамадзе, председател на грузинската парламентарна комисия по отбрана и сигурност, се допитва до украинския лидер на опозицията за техниките на водене на мирен протест и след това съветва киргизстанската опозиция по време на революцията.

 

 

Революцията на розите

 

В Грузия тя се провежда след оспорваните избори през 2003 г., довели до падането на Едуард Шеварднедзе и заместването му с Михаил Саакашвили след проведените нови избори през март 2004 г. Тази революция се подкрепя от движението на гражданска устойчивост „Кмара“.

 

 

 

 

 

В Молдова след победата на Комунистическата партия на проведените на 7 април 2009 г. парламентарни избори опозицията обвинява партията в измама и призовава населението на бунт. Безредиците избухват с най-голяма сила в столицата Кишинев. Протестантите организират масови демонстрации, опожаряват парламента и дори прокламират обединяването на страната със съседна Румъния. Тази революция се счита от някои наблюдатели като неуспешен опит за цветна революция.

 

 

В Русия по време на общите избори през 2011 г. се провежда разследване срещу организацията Голос, обвинена в нелегално публикуване на анкети непосредствено преди гласуването, като по този начин е оказала влияние върху решението на избирателите. Тази организация, основана през 2000 г., е пряко финансирана от Сорос с посредничеството на фондация „Отворено общество“ и Националния демократичен институт.

 

 

Играят си с вас и ви използват

Предупредени сте

Някои от соросоидите в България, сред тях и блогърът Асен Генов (с шапката)

 

Някои будни граждани говорят за връзка между уличните протести със стипендиите, отпускани от такива фондове като този на Дж. Сорос „Отворено общество“, Харвардския университет, института на Алберт Айнщайн, Международния републикански институт и Националния демократичен институт (САЩ), Международния институт за стратегически изследвания в Лондон и т.н. Проамериканската политика след революциите – даже дори ако смятаме, че преки действия от страна на САЩ, във вид на парична помощ е нямало, е сложно да се отрича фактът, че след цветните революции политическият курс се превръща в подчертано проамерикански, понякога построен върху антируска риторика.
Виртуалното информационно пространство Резо Волтер (Мрежата Волтер) публикува статия на Джон Лафланд, в която се твърди, че цветните революции са ръководени от разстояние от неоконсервативни влияния, което ги включва в една обща стратегия за манипулиране и световна доминация.
У нас са финансирани от Соросовото „Отворено общество“ и много други задокеански фондации със съмнителни цели. Това са манипулиращи организации, които например прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност“, водещ на практика до нещо като диктат на различни малцинства над народа, давайки им повече права, което е против конституцията, защото всички хора сме равни. Е, да, ама НЕ. У нас Джордж Сорос хвърля значителен финансов ресурс за тотална пропаганда, като за целта неговото „Отворено общество“ – България, участва в създаването, субсидирането и поддържането на десетки фондации, НПО и активисти, в които се наливат и европейски пари също от подобни НПО, свързани с ционистите. Тези акции на „политкоректниците“ блокират действията както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Писали сме го много пъти и преди, дори не само ние – тези организации и активисти, както и „експерти“ са навсякъде. Те са ни заклещили и притиснали, като не ни е предоставено дори право на истински избор. Ние сами трябва да открием, кое е правилното. Този ционистки сценарий, наречен „преход“, определено вече 23 години ни показва, че не вървим към добри бъднини. Светлината в тунела все още не се вижда.