|

АТАКА затваря “лобистка дупка” в Кодекса на труда

Чл. 245 от действащия КТ позволява неограничена възможност за експлоатация на работниците и служителите, категорични са вносителите

Веселка ВЕНКОВА

Президентът на КНСБ Пламен Димитров поздрави вносителката на проектозакона Магдалена Ташева и обеща подкрепата на синдиката при дебатите

Само преди седмица 150 работници от „Ремотекс Раднево ЕАД“ излязоха на пореден протест заради неизплатени заплати, дължими от месеци, припомни народната представителка от АТАКА Магдалена Ташева, вносител на проектозакон за съществена поправка в Кодекса на труда.  „Такъв беше случаят и в „Бесттехника“ в Радомир, и в бургаската корабостроителница, така беше и във Вагоноремонтния завод в Карлово, където работодателят бе прехвърлил с особен залог всички активи на предприятието на някаква софийска фирма“, продължи Ташева с мотивите за проектозакона. Депутатката беше поканена да представи предложението на АТАКА за изменение и допълнение на Кодекса на труда в Националния съвет за тристранно сътрудничество – безпрецедентен факт в практиката на органа за социално партньорство.
Магдалена Ташева посочи, че от години у нас е „узаконено“ преливането на активи с цел да не се изплащат задължения към работниците, явяващите се кредитори на работодателя. Регламентирането на въпроса в чл. 245 от КТ, цинично наречен „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение“, е „лобистка дупка“, даваща възможност за неограничена експлоатация на хората на наемния труд.
В момента чл. 245 от действащия Кодекс на труда гарантира, че „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя“ работодателят е длъжен да му изплати поне 60 процента от брутната му заплата или дори повече, ако този процент е по-малък от размера на минималната работна заплата. В отделна алинея по същия член е отбелязано, че разликата до пълния размер на дължимото възнаграждение „остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва“, като това обаче може да бъде отлагано безсрочно във времето.
Какво трябва да направи работникът, за да получи цялото си заработено трудово възнаграждение, щом при „добросъвестно изплащане на задълженията“ работодателят е длъжен да изплати само 60 на сто от договорената заплата, попита риторично националистката. „И има ли смисъл от сключването на трудови договори?“
За премахването на огромната несправедливост в Кодекса на труда, приета през 2004 г. по предложение на правителството „Сакскобургготски“ без мотиви, АТАКА настоява при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят да имат право да получат в срок пълния размер на следващите им се трудови възнаграждения, обезщетения и други плащания по КТ. Магдалена Ташева обори мотивирано и повечето възражения, депозирани от работодателските организации. По въпроса за „нарушената неприкосновеност на собствеността“ депутатката посочи, че работодателят е собственик на капитала и на средствата за производство, но наемникът е собственик на работната си сила, а „въвеждането на специална норма в трудовото право за закрила на трудовото възнаграждение е логично обосновано и систематично, особено в контекста на масовото забавяне и неизплащане на заплатите в България“.
В проекта за промени в трудовия кодекс се предвиждат и изменения и в чл. 333, който регламентира случаите, при които работникът подлежи на закрила от уволнение. Предложението на АТАКА е работникът да не може да бъде уволнен, докато съди работодателя си – не само докато тече делото, но и в рамките на 6 месеца след приключването му.
АТАКА предлага и нов член 362а от КТ, който при възникване на трудов  спор за неизплатено трудово възнаграждение урежда работникът или  служителят да могат да заявят желание съдът да приложи опростена процедура за присъждане на дължимото трудово възнаграждение и за издаване на изпълнителен лист.
Магдалена Ташева благодари на социалния министър Хасан Адемов, на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ за положителните отзиви на законопроекта на АТАКА. „Никой не е очаквал работодателите да проявят социална чувствителност и разбиране и да се съгласят с предложенията ни“, посочи националистката след обсъждането в НСТС. Тя повтори, че поправките в чл. 245 от 2004 г. са лобистка поправка, отворила „огромна врата“ за безнаказана експлоатация на българските трудещи се.

Комисията по труда и социалната политика в НС на 30 януари обсъди за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ташева и група народни представители от АТАКА на 19 декември 2013 г. Депутатите разгледаха преди да влезе в пленарна зала за първи път и Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 21 януари 2014 г.

 

Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика: 69 000 000 лв. за работни заплати не са изплатени само през 2013 г.

Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов (в средата) обсъди с представителите на КНСБ Чавдар Христов (вляво) и Пламен Димитров как предложението на АТАКА за промяна в КТ да се усъвършенства

Сумата за 2013 г. не включва задълженията от предишни периоди, по информация на Главната инспекция по труда дължими са около 80 млн. лв., посочи социалният министър. Това налага търсенето на възможности извън хипотезите на чл. 245 от КТ за гарантиране на възнагражденията на работници и служители, категоричен бе Адемов. Министърът обяви, че писмени бележки и становища по предложението на АТАКА МТСП е депозирало до парламентарната комисия. „За нас е изключително важно да бъдат прецизирани предложените текстове, за да не създадем допълнителни проблеми както за работниците и служителите, така и за самите собственици“, посочи Хасан Адемов.
По предложенията за ускорено производство министърът заяви, че действията трябва да бъдат регламентирани от Гражданско-процесуалния кодекс. Добре е да се помисли дали документи, които работодателят има задължение да осигури по КТ – счетоводни документи, извлечения от дължими заплати, могат да послужат като доказателство за издаването на изпълнителен лист, на базата на който може да се търси допълнително трудово възнаграждение от работниците и служителите, поръча Адемов. От думите му се разбра, че върху тези текстове трябва да се поработи допълнително, „за да защитим работници и служители при условия на коректно отношение от страна на работодателите, ако такова съществува“.

 

Вх. № 354-01-99/19.12.13 г.
Проект!
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

§1. Чл. 245 от КТ се изменя така:
„Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят има право да получи в срок пълния размер на следващите му се трудови възнаграждения, обезщетения и други плащания по този кодекс.
(2) За задълженията по ал. 1 отговарят солидарно работодателят, собствениците на юридическото лице – работодател и длъжностните лица, които са отговаряли за управлението и контрола на предприятието в периодите на натрупване на задълженията.
(3) За задълженията по ал. 1 отговарят солидарно и прехвърлителите и приобретателите, в случай, че в периодите на натрупване на задълженията или след това собствеността на юридическото лице – работодател или на предприятието бъде прехвърлена.
(4) По отношение на задълженията по ал. 1 е непротивопоставимо прехвърлянето на активи от страна на работодателя, юридическото лице – работодател и собствениците на юридическото лице – работодател, извършено в периодите на натрупване на задълженията или след това, при явно неизгодни условия.“
§2. Към чл. 333 от КТ се създава нова ал. 3а със следния текст:
„Чл. 333. (3а) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят не може да уволни работник или служител, който е ищец по трудов спор срещу него, през времето, докато трае спорът и до шест месеца след окончателното му приключване.“
§3. Създава се нов чл. 362а от КТ със следния текст:
„Чл. 362а. (1)  При  възникване  на  трудов  спор за неизплатено трудово възнаграждение  работникът или  служителят  може  да   заяви желанието си съдът да приложи опростена процедура за присъждане на дължимото му трудово възнаграждение.
(2) В случай на заявено желание от страна на работника или служителя за прилагане на опростена процедура по ал. 1, съдът, ако установи факта на положения труд, присъжда трудово възнаграждение за процесния период в размерите по чл. 177, като допуска предварително изпълнение и издава незабавно изпълнителен лист.
(3) Независимо от действията по предходните алинеи, всяка от страните може да поиска от съда в отделно производство да определи по общия ред основанието и действителния размер на дължимото трудово възнаграждение. Ако бъде установена разлика с установеното по реда на ал. 2, съдът издава изпълнителен лист на съответната страна и за установената разлика.“

ВНОСИТЕЛИ: Магдалена Ташева, Гален Монев, Станислав Станилов, Иван Димитров, Деница Гаджева, Кирил Колев, Ради Стоянов, Димитър Димов

 

Пламен Димитров, президент на КНСБ: КНСБ подкрепя по същество и в конкретика законопроекта

Чл. 48, ал. 5 от  Конституцията:

„Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.“

Трудът в България е възмезден и плащането е в размер на доброволно положения труд, посочи президентът на КНСБ и припомни, че на пето правителство синдикатът предлага промени в Кодекса на труда, Гражданско-процесуалния кодекс, Закона за гарантиране на вземанията, Търговския закон и Наказателния кодекс, за да се обезпечи, гарантираното  от Конституцията основно човешко право. Дължимите 80 млн. лв. са само видимата част на неплатените заплати, които Главната инспекция по труда е успяла да констатира, но никой няма статистика на неплатените заплати, непопаднали в полезрението на контролните органи, посочи Димитров. Синдикалистът даде пример със закон от Федералната република Германия, в който освен, че неплащането на осигуровки при умисъл на работодателя е криминализирано, но и неплащането на заплати е криминализирано, когато към тях има конкретни запори или падежи.
Разглеждайки конкретния законопроект в парламентарната комисия по труда и социалната политика, КНСБ искат отново да поставят на дневен ред и своите предложения, с надеждата, че с подкрепата на депутати и на МС ще се постигне комплексно уреждане на въпроса и да се минимализира, ако не се уреди изцяло, неплащането или умишленото избягване на плащането на работни заплати в България.

 

Чавдар Христов, КНСБ: В сегашния си вид КТ суспендира Конституцията

Чл. 245 от КТ влиза в пряко противоречие с Конституцията на Република България, категоричен е юристът Чавдар Христов. „За част от българските граждани конституционната норма е суспендирана от Кодекса на труда и от практиката по прилагането на всички изисквания за заплащане – това състояние повече не бива да се търпи.“ Христов е категоричен, че в чл. 245 от Кодекса на труда трябва да се запази лихвата, която се дължи от работодателя. Тези вземания са от такъв значим обществен интерес, че трябва да се мисли за наказателна лихва, отсече юристът.
КНСБ ще подкрепи законопроекта, повтори и Христов, защото трябва да се държи сметка, че един такъв подход носи и допълнителeн ефект, както спрямо бюджета, така и спрямо осигурителните фондове – това също не бива да се забравя. Всеки месец зад тези 60 млн. лв. стоят неизплатени суми и в двете посоки. Ако ние успеем да разрешим този въпрос, това означава приход и в двата бюджета, коментира Чавдар Христов.