|

Те отписаха земята ни

Време е да променим Закона за КС

На 28.01. 2014 г. България беше предадена /продадена/ отвътре! Конституционният съд единодушно обяви  за противоконституционно решението на НС от 22 октомври миналата година. С него патриотите от АТАКА задължиха Министерския съвет да удължи мораториума върху продажбата на земя на чужди юридически и физически лица. с решението си КС позволи цели парчета от родината ни да се изкупуват на безценица от чужденци. Сега единственият шанс за спасение на земята ни остава референдумът. Участвай в подписката на АТАКА в цялата страна.
Спаси земята ни!

На всеки 4 години през есента в България се провеждат едни тайни избори, „по-важни от президентските, парламентарните и кметските, взети заедно“, както казваше един коментатор преди години. Избори за 1/3 от 12-те конституционни съдии, облечени в огромни правомощия. Те могат да свалят президента, да ликвидират политическа партия, да касират избори за депутати, да отменят закони и международни договори, включително и Лисабонския, като противоречащи на Конституцията. С други думи, Конституционният съд (КС) е аналог на горна камара на парламента.
Съответен на тази отговорност е и престижът на конституционните магистрати – 9-годишен мандат (за да се чувстват независими от политическата конюнктура), кола и шофьор на НСО, заплата, колкото президентската, имунитет и възможност да преподават. За тях няма ни таван на пенсиите, ни пенсионна възраст – могат да се пенсионират веднага щом изтече мандатът им, дори да са под 50 години. Всичко това законодателят им е дал, за да бъдат свободни в защитата на националния интерес. Затова и се назначават от 3 власти на квотен принцип – трима от общото събрание на ВКС и ВАС, трима от парламента и трима от президента.
Да, ама не. Именно благините на службата ги превърнаха в послушни оръдия на онези, които са ги изпратили в „горната камара“.
КС стана инструмент за подпечатване на антибългарски сценарий, класически пример за което е първото му решение по дело №1 от 1991 г. На 8 октомври 1991 г. 93 депутати от ВНС сезират КС за това, че създаването на ДПС противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна. По-късно стана ясно, че посланиците на САЩ и Британия са издействали това решение със заплахи за териториалната цялост на България.
КС подпечата и отнемането на независимостта на следствието при тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Така тя успя да подчини НСлС на вътрешния министър, т.е. на себе си, чрез възлагането му на дознатели. КС позволи това, въпреки протеста на 49 депутати от тогавашната опозиция. По този повод вече бившият конституционен съдия Румен Янков писа в свое особено мнение: „Когато е изчерпан властовият ресурс за промяна на Конституцията, тогава й посягат косвено, чрез гласуване на закони, които я нарушават… Причина за промените (в статута на НСлС – б.м.) са неуспехите на изпълнителната власт да осигури спазването на обществения ред и спокойствие, което е задължена да върши по силата на чл. 105 от Конституцията. Неуспехите се прикриват с опити да се прехвърлят на съдебната власт, в частност на следствието, всичките неудачи по предотвратяването и разкриването на престъпленията. (Сп.  „Правен свят“, 10 юли 2009 г.)
Възможността за тези гаври е заложена в Закона за КС. В него са оставени и вратички, които дават на КС възможност да се самоблокира по политическа целесъобразност. Член 15. 2 от този закон изисква, за да бъде обявен за противоконституционен даден закон или норма, да има минимум 7 гласа, без значение колко души са участвали в гласуването. Т.е. на КС е дадена възможност да не се произнася по жизненоважни за България, но нежелани от някой политически фактор проблеми, като се самоблокира от 6:6 гласа. Така направи КС, за да не уважи искането на омбудсмана срещу привилегията на „Топлофикация“ да изважда изпълнителен лист срещу абонатите си само по извлечение от неплатени (раздути и фалшифицирани) сметки.
КС угоди на Георги Първанов през 2009 г., когато трябваше да „пусне“ приумицата му за 31 мажоритарни депутати, станали известни като „мажоретките на Гоце“, като одобри нарушаването на конституционното равно избирателно право.  по този начин КС и Първанов осигуриха власта на ГЕРБ. Защото без “мажоритарната” финтифлюшка ГЕРБ щеше да има 90 депутати, а АТАКА 30. Благодарение на КС един депутат в София се избираше с 400 хиляди гласа, а в Кърджали и Лудогорието – с 10 хиляди! Прави впечатление, че против тази законодателна интрига на Първанов гласуваха всички съдии от съдебната квота, т.е. тези, които са избрани заради своя професионализъм. За Първановите „мажоретки“ гласуваха съдиите, назначени от Първанов и тройната коалиция.
Защото КС е сведен до хранилка на политически угодници. Именно богатата хранилка стана причина да не отхвърлят поправката на НДСВ-ДПС, узаконяваща продажба на българска земя на граждани на държави извън ЕС. Тогава, в един априлски ден на далечната 2004 г.,  един пършив американски агент на име Кенет Лефковиц (човек, непритежаващ дори нужния образователен ценз, който и днес ходи из студиата и плещи нещо срещу 20% такса за ВЕИ) изпрати писмена заповед до 39-то НС да позволи на израелци и турци да изкупуват българска земя. Йесмените го гласуваха, след което Лефковиц изпрати до посолствата на Турция и Израел писма, че е изпълнил поръчката им. Сезиран, КС отново се наведе в неприлична поза. Решението срещу удължаването на мораториума до 01.01.2020 г. доказа, че тя е естественото състояние на 12-те богоизбрани магистрати.

 

Димитър Токушев  

 

 

 

 

 

                                                                       Красен Стойчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Благовест Пунчев

 

 

 

 

 

                                                                                       Пламен Киров

 

 

 

 

 

Цанка Цанкова

 

 

 

 

 

                                                                                        Стефка Стоева

 

 

 

 

 

Кети Маркова

 

 

 

 

 

                                                                                        Румен Ненков

 

 

 

 

 

Гроздан Илиев

 

 

 

 

 

                                                                                       Георги Ангелов

 

 

 

 

 

Анастас Анастасов

 

 

 

 

 

                                                                                          Борис Велчев