|

По случая „Хафъзов“: Тежка васална зависимост мори депутатите, отхвърлили декларацията на АТАКА

Е. Евгениев

Когато чух за пръв път името Хюсеин Хафъзов във връзка с прословутото „ваканцуване“, бисерът на този брилянтен български филолог, известно време се чудих за какво ми напомня името му. Едва след изказването му отпреди две седмици едно друго име изплува от шкафчетата на паметта ми. Хафуз Али хаджи Хасанов – един от най-известните ходжи от първите следосвобожденски години.
Притежавах книга, основната част от която беше посветена на св. Йоан Рилски, животоописание на светеца и акатист в негова прослава. В оставащите няколко страници съставителят беше преценил, че ще бъде поучително да публикува историята на съдебното дело против този имам – Хафуз Али хаджи Хасанов – както и част от свидетелските показания срещу него. Провинението на Хафуз Али се състояло в следното: под предлог, че може чрез съответните турски магии да събере жени с напусналите ги съпрузи, както и да направи така, че безплодни дами от софийския хайлайф да забременеят, Хасанов склонявал горките наивнички да си лягат с него, за което, на всичкото отгоре, те си плащали със звънливи златни пендари. Събличал ги голи, чертаел по телата им  арабски букви и след това пристъпвал към „главното“, а ако съвкуплението му се харесвало ги привиквал и втори, и трети път, защото „така магията по-добре щяла да хване“. И лековерните момичета дали от глупост или поради друга някаква причина не само си лягали с него, но някои дори наистина забременявали. Естествено не заради „магиите“. Алчността и похотта на този измамник излезли наяве именно защото не всички жени били така глупави, че да повярват на имамското бръщолевене. Следва дело, присъда и наказание.

Гласуване на декларацията на АТАКА

 

Изказването на съвременния Хафуз – Хафъзов – от най-високата трибуна на републиката и отхвърлянето на предложената от АТАКА декларация по този повод, ми напомни по асоциация за измамника отпреди 130 години и съда против него. И днес като лековерна госпожичка българското общество в лицето на мнозинството народни представители се оставя разни Хафъзовци да развяват алчността и похотите си пред лицето му да го подвеждат и да го мамят, да храчат върху българското достойнство. Но без дела, без отсъда, безнаказано. Най-малкото – без адекватна санкция от страна на народното представителство.
Но! Не е ли всеки един от нас народен представител? Всеки българин носи българска душа и българско сърце, генетичния материал, който изгражда изстрадалите ни хромозоми от хилядолетия  е наш си, български.

Храни ни и ни пои една земя – свещената българска земя

Затова всеки един от нас без разлика на религия, житейска философия или политически пристрастия е представител на народа в пълнота – така, както един горд дъб, растящ самотен в планината, носи в себе си – от корена до короната – силата на цялата гора.
Но нито на растителното, нито на животинското царство са присъщи подлостта и низостта, които толкова добре охарактеризират някои издънки на Homo Sapiens, наши, етнически българи, да ги наречем  „хафъзовци“, които напълно забравили своите корени, са престанали да бъдат представители на българския народ, въпреки че някои от тях са „народни“ представители в българския парламент.
Думата ми е за все същия Хафъзов от село Тополица, не от Анкара или Диарбекир, не от Саудитска Арабия или Йемен, а от село Тополица, отхранен с български хляб и мляко, потомък не на Великия Могол или на Чингиз Хан, а на помохамеданчените с изтезания преди векове баба Йовка, насила превърната в Гюлфие, и дядо Крум, мъчен до смърт, за да склони да стане Хайредин. Иска ли му се или не, Хафъзов е представител на великия български народ, потомък на св. Цар Петър и братовчед на Индже войвода, престанал, от глупост ли, за пари ли – не знам, да се чувства част от своя народ. Защото Хафъзов, независимо какво той мисли за себе си, е българин, както е българин всеки, заченат от етнически българи, роден на нашата земя и отхранен от нейната гръд. Отричането от националността и традиционните за народа ценности в името на друга нация и други някакви ценности е предателство. А когато става дума за действия от името на парламентарна партия, изградена на етническа и религиозна основа, може би проблемът престава да бъде проблем на човешката етика, а се превръща в проблем на правото. Действията в името на чужди държавни интереси са държавна измяна, те са престъпления против държавната юрисдикция, т.е. престъпления против суверенитета. Затова във всяка епоха и от всеки народ тази категория хора – Хафъзов и себеподобните му – се обозначават еднозначно и безапелационно само по един начин: като родоотстъпници и предатели на народа и на държавата си. Справка – гара Буново.
Но нека се надяваме, че в този казус не става дума за съзнателно предателство. Както казва народната поговорка, на когото каквото му е ваканцуването, такъв му е и трудовият процес – в случая на Хафъзов: жалка чалгаджийница с елементи на синтаксис. И ми е думата все за същото ръкомахане, придружено от получленоразделни звуци, което може да бъде възприето като смислена реч само с голямо усилие. Може би при Хафъзов, както при по-голямата част от народните представители, се наблюдава ефектът на Дънинг-Крюгер.

Ниско квалифицирани хора правят грешни изводи и вземат неправилни решения

но не са способни да осъзнаят грешките си именно заради ниското си равнище на квалификация. Илюзорното чувство на собствено превъзходство и значимост, което е свойствено за нискоинтелигентния, човек е всеизвестно. Затова и думите на Хафъзов биха могли да бъдат отминати с махване с ръка, като другите глупости, всекидневно дробени на горчива попара от повечето народни представители – ако не бяха удар, нанесен от българин срещу българи. За това трябва да се говори. За предателството не бива да се мълчи. Срещу предателството се действа.
„Който носи мъжко сърце и българско име“, пееха възрожденците, стягайки се за бой с тиранина на народа. Мъжествено сърце и чувство за национално достойнство са онова условие без което не може, онзи минимум българщина, които правят от всеки един от нас народен представител и народен волеизявител. Депутатите, които отхвърлиха декларацията на АТАКА по случая „Хафъзов“, както впрочем отхвърлят и всеки народополезен законопроект на патриотите, страдат от тежка васална зависимост. Но какво мислят псевдонародните представители в парламента, неспособни да отличат зърното от плявата, губи значение в случай, че ние, българите, които „любим, тачим и милеем всичко българско и родно“, не мълчим снизходително пред предателството, а отстояваме правдата България, земята и националните идеали. Затова ние, всеки един от нас – в пълнота представители на народа си, отговаряме на хафъзовците: „Няма друг път за България освен пътя на св. Паисий от Хилендарския монастир, на Христо Ботев от Околчица, на Васил Левски от бесилото“. Днес това е пътят на Волен Сидеров и АТАКА. Това е пътят на борбата и безсмъртието.
За сведения на възторжените посрещачи на перона в Анкара: влакът, тръгнал преди 29 години от трагичната гара Буново, ще пристигне скоро. Натоварен с измяната, подлостта и лъжите на всички хафузовци и всички хафъзовци. Защото в българско сърце и на българска земя предателството не вирее. Спомнете си паметника на Великото народно събрание в Оборище.