|

Родолюбиви българи слагат началото на печатното дело под Сините камъни

Вестник „Българско знаме“ излязъл преди 135 г. в Сливен

По повод 135-годишнината от излизането на първия печатен вестник в Сливен „Българско знаме“ и началото на книгопечатането в града, там подредиха документална изложба „Начало на печатното дело в Сливен“ (от 1879 до средата на 20 век). Организатори са библиотека „Зора“, Регионалният исторически музей в Сливен и Художествената галерия „Димитър Добрович“.
Всичко започнало с изграждането на печатарска база, необходима за новото административно управление, за просветата и общия духовен напредък. В края на 1878 г. се урежда пренасянето на Цариградската печатница на Петър Карапетров в Сливен. Това става по идея на Петко Славейков, който убеждава д-р Георги Миркович, д-р Добри Минков и д-р Начо Планински да оглавят сливенци, готови да отделят средства за тази цел. През януари 1879 г. била закупена техника и докарана в Сливен от словослагателя Иван Дочков. В това народополезно дело се включва и Градският съвет в Сливен, който на заседанието си на 23 ноември 1878 г. решава, че „…отстъпва без наем джамията срещу хотел „Изток“ на д-р Миркович, за да установи там една българска книгопечатница“. В дописка от Сливен, публикувана във в. „Марица“, от февруари 1879 г. се съобщава за получено разрешение от княз Дондуков-Корсаков за откриване на печатница в града. Печатница „Българско знаме“ притежавала две английски преси, на една от които се печати вестникът във формат и оформление, подобни на Марко Балабановия „Век“. Управлението на печатницата е поето от д-р Георги Миркович.
Още преди да излезе първият брой на вестника, Петко Славейков отпечатва „Сурвакня за годината 1879″ – първата книга, отпечатана в Сливен. Преди да замине за Търново като народен представител в Първото Велико народно събрание, той подпомага редактирането на първия брой и сформира отличен редакционен екип с журналистически опит.
Програмната статия на вестника е написана от д-р Миркович. Първият брой излиза преди 135 години на 10 февруари 1879. „Българско знаме“ слага началото на печатното дело в Сливен, последвано от още създадени по-късно печатници – „Труд“ на Йордан Кънев, от която после се създава „Звезда“ на Игнат Попов и Павел Болашиков. Следват „Модерно изкуство“ на Стефан Димитров (наричан Модерния, баща на Радой Ралин), „Надежда“ на Димитър Костов, „Балкан“ на Стоян Захариев.
В настоящата изложбата са представени архивни документи, снимки, книги и сливенски периодични издания от онова време, печатарски пособия. Експонирани са и някои оригинали от съхранените в библиотека „Зора“ и историческия музей книжовни паметници.