|

АТАКА пита: Какво ви прави повече българин и патриот?

С този въпрос се обърнахме към няколко от участниците в празничното шествие на партия АТАКА по случай Националния празник Трети март. Интервюираните бяха изненадани от въпроса, но всеки говори емоционално и строго лично за собственото си усещане и разбиране за национална чест и патриотична гордост.

Веселка ВЕНКОВА

 

Величко Величков,
на 65 години от Велико Търново, не е член на АТАКА

На тази земя сме от хиляди години. Според генното изследване на българите от 78 до 87 на сто по Y-хромозомата, както наричат въпросния маркер, населението е местно – балканско. Под балканско разбираме Балканския полуостров, Мала Азия, някъде до Украйна, Русия, Черноморието, до Каспийско море, Унгария и пр. – всеки пети българин е с ген на 7800 години, твърдят учените. Решил съм да изследвам и собствените си гени, но не съм проучил как точно става това. Ще ми бъде интересно да разбера корена си, защото по женска линия майките ни са от Кавказ. За съжаление днешното население не е народ, защото не знае какво иска и няма общи стремежи.

Димитър Димитров,
на 34 години от София, член на партия АТАКА от 2 години

Това е чувство, което не може да се изрази само с думи. Българин ме прави държавата, в която живея, горд съм с красивата природа, със запазените обществени порядки. Любовта към родината ме прави повече българин. Патриот не се става – или се раждаш патриот, или… Патриотизмът се възпитава задължително в семейството. Децата трябва да се възпитават в любов към родината, да обичат ближните, дори различните, да бъдат състрадателни. И да не се бърка патриотизмът с крайните националистически прояви на някои групи и партии. Грешен е напоследък подходът в идентификацията на патриотизма с националистическите проявления.

 

Д-р Пенка Бетовска,
73-годишна от София, член на друга партия

Трудно мога да кажа каква е причината, но толкова много обичам държавата си, отечеството, родината си, всички, които се смятат българи и милеят за това име. Вълнувам се и го чувствам, но не мога да го кажа с красиви думи. Вълнувам се на днешния ден особено, защото съм православна, славянка, русофилка – прекланям се пред събраните тук обикновени хора. Нали виждате, то си личи – тях обичам най-много след България. В София съм учила, работила и живея тук, но дори да бях днес в родното си с. Селановци, щях да дойда тук, защото обичам и уважавам България. Както тези хора тук, за които тя е свята.

 

Боянка от Грамада, на 22 г., безработна

Не мога да ви отговоря на този въпрос. Дошла съм в София заради Сидеров, който не само говори, но и прави много положителни неща за българите. Ние сме от много години с Волен, още от създаването на партията, член съм на АТАКА, всяка година идвам тук на Трети март. Много голяма е безработицата в нашия край. Живеем с по 35 лв. детски за 5-годишната ми дъщеря и по-малкото ми детенце. Не мога да говоря хубаво, но усещам празника и се радваме.

 

 

Петър от Пловдив, на 24 г.

Всички, които сме се събрали тук, сме патриоти. Ние сме от младежката организация на АТАКА в Пловдив. Заедно сме всеки ден там, събираме се всяка седмица, говорим само за национализма и за нищо друго. Работим само и единствено за България, гордеем се, че сме българи, чувството е велико.

 

 

 

Драгомир Якимов, 52-годишен, общински председател
на АТАКА в Червен бряг

Трети март не е съизмерим с нито един от останалите дни в годината. Помним романа и филма „Пътят към София“ на Стефан Дичев. Много хора са си били сложили главата в торбата, за да се радваме на тази свобода днес. Трудно е било. Имаме книги като „Диарбекирски дневници“ и „Спомени“ на Тони Крайчев от с. Желява, първия  желевски революционен комитет, имаме толкова примери. Моят пра-прадядо е показал на ген. Гурко този медал (показва – б.р.), на едната страна на който е показано как православният кръст е сгазил турския полумесец. От 63-ма наследници тази светиня е дошла при мен. За мене този ден е с невероятен заряд! А ние сме загърбили Русия…
Вижте, днес се нуждаем от повече икономика, обединение като нация, от високи доходи. Русия е един необятен пазар, а ние сме станали поклонници на далечни неща – Америка е зад Океана, Брюксел е далече… Трябва експортно да ориентираме икономиката си, за да вдигнем доходите на българите. Опитвам се да давам сигнали на генерациите, които идват след нас – момчетата не ходят в казарма, момичетата нямат пряка връзка с бабите, които някога предаваха на внучките си ценни за семейството и дома традиции. Трябва да съхраним ценностната си система, да помним, че сме древен народ – пазител на тайни, перла в короната на православието, и да надграждаме. А не да сме разделени по всякакъв признак. Проспериращите държави навсякъде днес се управляват от коалиции, това не е мръсна дума. Трябва да се обединим като нация – сивото си вещество, ресурса си, хората от духовната сфера, и се надявам всичко да е наред.

 

Андрей Григоров, на 30 г. от Павликени, член на АТАКА

Не може да се отговори еднозначно, всеки го усеща по различен начин – едни се гордеят с историята, други с това, което са постигнали. Думата за мен е признателен. Аз съм признателен за всичко, което е България. Надявам се и нашите деца да са горди с това, което се е случило по тези земи. Извън конкретната дата обаче не намирам много поводи младите хора да останат в България. На ако сме честни, трябва да кажем, че ако всеки, останал в България направи ей толкова (показва върха на показалеца си – б.р.), за да се променят нещата тук, в България ще стане малко по-добре за живеене. Не всеки да намира кусур на другия, а да направи мъничкото – да изхвърли това боклуче, където трябва, да си гледа работата или поне да не мисли само как да открадне.
Специално съм дошъл, защото знам, че Волен Сидеров ще говори. Хубав празник е днес, много положителни хора са се събрали.