|

Волен Сидеров пред руския канал “ТВ център” – Москва”: Налаганото ни от Брюксел противоречи на християнските ценности

Когато си Член на Евросъюза, губиш суверенитет

Все повече чужди медии проявяват интерес към позицията на партия АТАКА по различни значими теми. Преди седмица един от най-големите руски телевизионни канали “ТВ център” – Москва” взе обширно интервю от лидера на партията Волен Сидеров. Екипът на съботното предаване „Постскриптум“ с водещ Алексей Пушков се поинтересува дали България спечели или изгуби от членството си в Европейския съюз. Руската медия поиска мнението на националист № 1 у нас и по темата за православието, както и за случващото се в Украйна.

 

- Г-н Сидеров, България повече даде или повече загуби от членството си в Европейския съюз?
- Вече 7 години България е член на Евросъюза. Още в първите дни на 2007 г. от трибуната на Народното събрание казах – „Не бързайте да се радвате, Европейският съюз не е лоно, в което всички се прегръщат, целуват и се обичат като братя. Това е състезание на интереси и България не е готова за това състезание. Оказах се прав, защото през изминалите седем години реално животът на българите не се подобри от това, че страната ни е член на ЕС. Според нашите виждания България все още плаща повече като членски внос, отколкото получава като фондове. По този повод от АТАКА зададохме въпрос на финансовия министър в предишния парламент. Със счетоводна аритметика той изкара, че едва ли не нещата са наравно. Всъщност продължаваме да плащаме близо милиард на година, срещу което не получаваме същото. Но не е важен само въпросът за сумата пари. За мен по важни са щетите, които европейските директиви налагат. Когато си член на ЕС, ти губиш суверенитет. Това е най-голямата щета, тъй като България загуби своя суверенитет. Евродирективите стоят над българския парламент. Те работят само и единствено за отваряне пътя на големите транснационални корпорации, а не по отношение на социалните придобивки, пенсии, осигуровки, здравна и образователна система. Директивите отварят пътя само за финансовите капитали и големите компании. Това, което Брюксел ни налага, често е в противоречие с традиционните християнски ценности. Като пример мога да посоча силния натиск за узаконяване на гей браковете в България. Ние сме категорично против това. Много фактори в Европарламента и дори цели парламентарни групи вече лобират това да стане легитимно. В някои държави от ЕС е прието и аз прогнозирам, че в близките две-три години ще започне натиск и върху българския парламент да ги узакони. Тези въздействия повече рушат нашата държавност, идентичност, културна традиция, отколкото помагат на България.
От друга страна пък, България продължава да бъде втора-трета категория държава в Евросъюза. Например субсидиите за селското стопанство са четири пъти по-малки за българския фермер, отколкото за френския. В такъв случай как ще се конкурираме и състезаваме с тях? Европейският съюз играе ролята на инструмент за една световна финансова върхушка, която използва нормативите на ЕС за превземане, колонизиране на държавите-членки. Основно такива като България, които са бивши членове на Източния блок.
- Излиза, че Европейският съюз първоначално е представян като приказка, която не се е случила, така ли?
- Влизането в съюза се представяше по един лъжовен начин на българското общество, като нещо, което веднага ще подобри нашия стандарт на живот и индустрията. Оказа се, че изобщо не е така. 73 процента от българските граждани смятат, че по никакъв начин не са почувствали някакви подобрения след влизането ни през 2007 г. в Евросъюза. Това сочат социологически проучвания, които излязоха наскоро.
- Що се отнася до въпроса за славянското православно пространство, доколко се промени България след влизането в ЕС?
- Европейският съюз е инструмент за разбиване на подобни пространства. Православното пространство може да се противопостави на инвазията на исляма. В Западна Европа обаче има разпад на християнските ценности. Между другото ЕС в своя проект за конституция не включи християнските ценности. Имаше голям скандал и в крайна сметка те не бяха включени. Тоест православното пространство винаги е било мишена на тази наднационална върхушка с цел да бъде разбивано. В този смисъл България през годините на членство в ЕС беше отделяна по най-различни начини от православното пространство. Бяха забивани клинове между нас и останалите православни държави по всякакъв начин. През тези 7 години непрекъснато ни се внушаваше, че трябва да скъсаме отношенията с Русия, или да ги сведем до минимум. И наистина, нашите отношения през тези седем години пострадаха много сериозно, като имам предвид предишните икономически и културни връзки. Днешните ни връзки с Русия са далеч от това. Всичко това ставаше под давление на чужди посолства в България, основно на американското, но и на тези от Европейския съюз.
- Какви са ви очакванията от проекта „Южен поток“ и колко е важен той за България?
- Убеден съм, че проектът „Южен поток“ е важен и носи изгода за България. Най-естествените енергийни доставки за страната ни са от Русия, както между впрочем и за цяла Европа. Но коментатори и политици у нас непрекъснато обясняват как тези енергийни връзки с Русия трябва да бъдат прекратени и да си доставяме газ и петрол откъде ли не другаде, само не и от Русия. Това противоречи на икономическата логика и изгода на България. Проектът „Южен поток“ е полезен за България, проектът „Белене“ също и има неоспорими аргументи за това. Но медийните внушения в по-голямата си част бяха, че това е вреден проект, нямало да ни донесе полза и сме нямали нужда от нови мощности. За съжаление водещите политически сили подеха тази измама и объркваха хората. Въпреки това референдумът за „Белене“ беше с преобладаващо „ЗА“. Обществото осъзнава, че печелим от тези проекти, но държавното управление често е под влияние на чужди фактори.
- ЕС нарочно ли се стреми да затормози процеса с „Южен поток“?
- Да, ако имаме предвид няколкото хиляди човека, които работят в комисиите и структурите около тях. Там решенията се вземат далеч от мнението на хората. Еврокомисията е един затворен орган. Там работят лобисти на големите компании и решенията, които вземат, са в изгода на големите компании, но не и на гражданите. Затова ние сме против този Евросъюз в тази му форма. Ние искаме да има Съюз на отечествата – това е формулата на Де Гол за равнопоставени страни, които да си сътрудничат, но не да бъдат командвани от една пирамидална структура, върху която никой не осъществява контрол.
- Как ще коментирате събитията в Украйна?
- Преди 15-20 години съм чел трудовете на Бжежински, в които той много ясно описва как целта е Русия и държавите около нея да бъдат разбити, за да се забие в подкоремието на Русия, както той се изказва.
Събитията в Украйна си приличат със събитията през лятото в България. Българското и украинското правителство бяха натискани да не вземат мерки срещу вандалщината. Слава Богу, у нас нямаше убийства, за разлика от Украйна. Говорителят на Държавния департамент на САЩ изрично каза на украинското правителство да не взима никакви санкции срещу терористите. Значи това е дирижирана намеса отвън с цел разбиването на една държава. Преврат. Този начин на действие Щатите са го прилагали в Иран през 1953 г., Гватемала 1954 г., Чили 1973 г. и т.н.
Уж народни протести, а всъщност инспирирани терористи. Опити за това бяха правени в България през 1997 г. и сега през лятото.
- Какво стана в България след т.нар. революция през 1997 г.?
- Последва масово приватизиране, разграбване, унищожаване на индустрията и значително сваляне на стандарта на живот. Това ще стане и в Украйна. Всичко, което носи печалба, ще бъде разграбено от западни компании, другото ще бъде разрушено на скрап и след 5-10 години ще видим огромна маса мизерстващи хора и една малка шепа богаташи.