|

Лисабонският договор лиши страните от суверенитет

„Законовото чудовище“ сбъдна мечтата на едрия бизнес

Волен Сидеров на 21 март 2008 г. в НС поиска референдум за Лисабонския договор. Останалите парламентарни сили обаче отхвърлиха предложението

Лисабонският договор е едно законово чудовище, което налага на държавите-членки на ЕС да се откажат от своя суверенитет. Създава се ЕС като единна пирамидална структура с президент отгоре, което е държавническа функция. Създава се постът външен министър на ЕС, централна банка, централен съд. И на Европейската комисия се дават всички права тя да определя какво да се приема в съюза. Лисабонският договор е 2800 страници. Досещате се, че никой не го е чел и няма и да го прочете. Не го бяха чели нито в Европа, нито от държавите-членки, които го гласуваха в своите парламенти. С Лисабонския договор се дава правото на масонската ложа, наречена Европейска комисия, да определя съдбата на европейските народи. Тя има 3000 подкомисии. Представете си какъв огромен бюрократичен апарат. В тези подкомисии се изготвят всъщност директивите и цялата законодателна дейност на Европа.

Европейският парламент
е една бутафория

Той няма никакви законодателни функции. Там не може да предлагат закони или директиви, както ги наричат някои. Има 21 области, в които изобщо не може да се намесва и няма право да ги обсъжда. Това са области, засягащи главно сигурност, банково дело. ЕС определя директивите, засягащи големия бизнес, големите пари. Отрязват се всякакви права на наемните работници. Важното е големите монополи да бъдат осигурени. Чрез Лисабонския договор се сбъдва мечтата на едрия бизнес и на масонско-талмодическата ложа. Сбъдва се това, което още през 80-те години решават – да колонизират държавите и да няма никаква съпротива от местните държавни институции, парламенти и правителства. Това е постигнатото чрез Лисабонския договор.
На 21 март 2008 г. беше ратифициран този договор от българския парламент. Тогава на власт беше тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев. Председател на комисията по външна политика в НС беше Соломон Паси от НДСВ. Външен министър беше Ивайло Калфин. В българския парламента всички без АТАКА одобриха Лисабонския договор, който лишава от права държавите-членки.
По време на заседанието Соломон Паси казва: „След като Европейският съюз учреди общ  парламент, свое общо правителство, своя обща валута, той ще има свой президент, свой  външен министър, свое външно министерство. Европейският съюз все повече се доближава до обща държава и това е тенденция, която смятам, че ние всички трябва да подкрепим. Това е голяма и добра държава, част от която ще бъде България“.
Следва премиерът Станишев, който тегли едно дълго и прочувствено слово. Говори за висините на Брюксел и признава, че наши депутати са участвали в изработването на Европейската Конституция и казва, че те ще го подкрепят. Станишев завършва с прогноза, че следващите 15 години след приемането на Лисабонския договор България ще се модернизира технологично и ще ликвидира бедността. Изминаха 6 години от тогава.
Г-н, Станишев, България да се е модернизирала и да е премахнала бедността? Не, разбира се. Разрухата и бедността се увеличиха.
Следва изказване на Христина Христова от НДСВ, която беше нарекла българските избиратели тиквеници, на Фатме Илиас от ДПС, на Георги  Пирински, Надежда Михайлова и всички те са ЗА ратифициране на договора.

На среща в столицата на Португалия лидерите на Европейския съюз подписаха Лисабонския договор

 

Предложението на Сидеров за референдум за Лисабонския догоров беше отхвърлено от останалите парламентарни сили. В изказването си външният министър тогава Ивайло Калфин започва да обяснява как Сидеров не е разбрал за какво става въпрос, а искал  референдум и след като Сидеров не е разбрал за какво става дума, какво остава за българските граждани. Това нагло изказване на Ивайло Калфин предизвика голямо възмущение сред хората. Едно от мненията във форумите тогава е: „Срамно и цинично е, че Калфин в прав текст заяви и обиди българския народ в невъзможността му да преценява и да се произнася по договори, които засягат неговите права и задължения.“
По този начин беше приета уловката, наречена Лисабонски договор, която изпълняваме.

България беше вкарана в схема,

в която не може да казва какво иска, а само да се подчинява на директиви. Затова сега АТАКА иска ЕС да промени своя регламент, а Лисабонският договор да се отмени. Той трябва да се постави на референдуми в държавите-членки и след това да се напише друг регламент за съществуване на съюза, ако въобще има такъв. Това е битката и каузата на АТАКА. Затова АТАКА трябва да отиде в ЕП и да каже тези неща.
Гласоподавателите могат да направят така, че да изпратят АТАКА в лицето на масоните, които смятат, че трябва да владеят света. Някой трябва да ги удари по носа и това не може да бъде никой друг освен АТАКА и нейният създател Сидеров. България трябва да реши в близките година-две накъде ще се насочи? Дали ще стане жертва на евроатлантическите човекофоби, врагове на човечеството, или ще търси съюз с православните си братя и с православните и християнските ценности. Това е избор, който трябва да се направи на 25 май. Там трябва да отидат правилните хора.

 

Изказване на Волен Сидеров в НС във връзка с ратификацията на Лисабонския договор на 21 март 2008 г.

„Дебатите дотук не бяха дебати. Веднага видях кой точно от народните представители е бил комсомолски секретар и е изнасял доклади, в които е възпявал прогреса, световния мир и социалистическия лагер и Съветския съюз. Същите тези хора сега говорят по същия начин за световния прогрес и мира, само че заменят определението Съветски съюз с  Европейски съюз. Поне осем са пунктовете, по които Лисабонският договор не е добър. Пункт №1. Създава се пост президент. Това е държавен атрибут. Значи трябва направо да кажем, че ние създаваме нова държава. Държавата Европа или нова Римска империя. Нека да кажем тогава на хората ясно, че се създава нова Римска империя с президент, държавен глава и в тази империя България ще бъде вече провинция. Да го кажем ясно, за да не лъжем избирателите. Пункт №2. създава се пост външен министър, също атрибут на държава. Значи отиваме към създаването на свръхдържава, която ще бъде централизирана с пирамидална структура и в нея България губи своя суверенитет. Увеличава се бюрокрацията. Създава се Съвет, ложа, която започва да определя какво да се прави с държавите-членки.  Националните парламенти стават безгласна буква, която не може да внесе вето и не може да блокира законодателството на Европейския съюз. Това, че сме щели да бъдем информирани, тук беше съобщено от няколко оратори като много радостна вест. Извинявайте, то остава и да не бъдем информирани. Настоявам да бъде подложен на референдум този договор от Лисабон, преди да се ратифицира от НС.“