|

Падат бариерите пред “Южен поток”

Ще транзитираме до 100 млрд. куб. м. газ през наша територия

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт

България и Русия отстояват досегашните си позиции по отношение на проекта за изграждането на газопровод „Южен поток“. Това е резултатът от срещите на руския външен министър Сергей Лавров с ръководството на българската държава, поне според публикуваните официални информации. Позицията на България е пределно ясна – ние категорично се подчиняваме на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Три български правителства досега твърдят, че според подписаните споразумения с руската страна газопроводът на наша територия трябва да отговаря на Третия енергиен пакет на ЕС. Лично аз нямам нито едно основание да се съмнявам, че това би трябвало да е точно така. Защото, първо, той разделя строителството на всеки газопровод от неговата експлоатация. В този смисъл – никой не може да спре изграждането на „Южен поток“, тъй като то като процес няма нищо общо с Третия енергиен пакет. То трябва да отговаря на други условия – ОВОС, строителни норми, да има издадено строително разрешение. „Южен поток“ трябва да отговаря на Третия енергиен пакет от момента, в който започне експлоатацията му като газопровод. И трябва да е ясно, че ДКЕВР няма да издаде разрешение за експлоатацията на газопровода, тъй то би било в противоречие с Третия енергиен пакет, т.е. – ако не са спазени изискванията за осигуряване на достъп на трети лица, доставчици на газ, до 50% от капацитета на „Южен поток“. А ако ДКЕВР реши да действа авантюристично и все пак издаде разрешение,
резултатът ще е една жестока финансова санкция в размер 10% от брутните приходи на проекта, което на практика ще го обезсмисли. Като тази санкция ще е временна мярка, а следващата стъпка ще е отстраняването на България от ЕС. Защото неспазването на евронормативите е сериозно провинение и се наказва с изгонване от рая.
Безспорно руската дипломация е многоходова и многопластова, но сега ми се струва, че има някаква липса на комуникация между „Газпром“ и МВнР на Русия. Защото от месец насам в самата Русия настъпиха интересни промени, една от които е смяната на цялото ръководство на „Газпром експорт“. За генерален директор на компанията беше назначена Елена Бурмистрова, дама със сериозно образование, придобито на Запад, диалогична по отношение на новостите в енергийната сфера. Дори вече се появиха и индикации, че по нейна инициатива в скоро време монополът на „Газпром експорт“ ще падне, което ще отвори пазара за износ на природен газ от Русия за трети лица. Освен това вече знаем, че само преди дни OMV пописа споразумение, в което Русия се съгласи австрийската компания да има достъп до тръбата, което означава, че има пробив в системата.
Лично според мене цитирането на Трансадриатическия газопровод (ТАP) от страна на министър Лавров най-вероятно е грешка в превода, като в случая става дума не за ТАP, а за „Северен поток“, който е класическият аналог на „Южен поток“, и като морска част, и като сухоземна, която се разделя на NEL и OPAL. Като в случая странното е, че ние тук говорим за „Южен поток“ изобщо, без да отделяме морската от сухоземната му част. Що се отнася до „Северен поток“, вече е договорена тотална дерогация на Третия енергиен пакет за морската му част. За OPAL – 50% от капацитета му държат акционерите, а останалите 50% са за свободен достъп за други доставчици на газ, но след явяване на търг. В случая
никой не изключва правото на „Газпром“ да участва в търга и да спечели част от свободния капацитет на OPAL. Абсолютно нищо не пречи същата схема да бъде приложена и по отношение на „Южен поток“!
Вече трябва да е ясно, че на самата Русия вече не й е изгодно да упорства пред ЕС по отношение на прилагането на Третия енергиен пакет. Не само заради промените в „Газпром експорт“, но и предвид капацитетите на газопроводите към ЕС. Ако сумираме капацитетите на „Северен поток“ (55 млрд.), „Ямал“ (30 млрд.), на тръбите през Украйна (120 млрд.) и на „Южен поток“ (63 млрд.), от който трябва да изключим 18 млрд. куб. м, които ще се доставят на Турция, Гърция и Македония, се получава общ капацитет от 250 млрд. куб. метра руски газ на годишна база. Това е равно на 50% от общото количество газ, което потребява Европа годишно – около 500 млрд. куб. м в момента. Дори при най-оптимистичните прогнози за нарастване на потреблението в ЕС тези 250 млрд. куб. пак ще са над 33% от общото количество газ, поради което Русия попада под ударите на антимонополното законодателство на ЕС. Така че самата Москва е заинтересована да предостави част от капацитета на други доставчици.
Битката за „Южен поток“ ще се подеме веднага след конституирането на Еврокомисията наесен, когато ще се състои и дебатът за създаването на общия енергиен съюз на ЕС. Това е мечтата на еврокомисаря Гюнтер Йотингер и именно в резултат на този дебат бариерите пред „Южен поток“ ще паднат и газопроводът ще се построи. Европа има нужда от руския газ, така че „Южен поток“ ще се реализира.
Лично аз очаквам отстъпки от страна на Русия и тя фактически вече започна да ги прави на своя територия. Брюксел категорично няма да отстъпи от условието 50% от капацитета на газопроводите да бъде запазен за достъп на трети лица. Просто ще трябва да наблюдаваме какво ще се случи с проекта OPAL, но решението и за него, и за „Южен поток“ ще се забави, докато бъдат решени проблемите в Украйна, тъй като тук освен икономиката се намесва и геополитиката. След като обстановката в Украйна се успокои, „Южен поток“ ще си тръгне по всички правила на Третия енергиен пакет на наша територия. Тенденцията е след някоя и друга година самата Русия да допусне до входа на газопровода на своя територия и други фирми, доставчици на газ.
На наша територия също очаквам да се появят други доставчици на природен газ. За това ще способстват интерконекторните връзки, които изграждаме с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия. Лично аз виждам как след няколко години през България ще транзитираме 100 млрд. куб. м газ.
(Вестник „Стандарт“)