|

ЦЕНАТА НА КУБИК ВОДА В ПУСТИНЯТА В ИЗРАЕЛ Е 76 СТОТИНКИ, А В БЪЛГАРИЯ 1,76 ЛВ. ЗАЩО?

Илиан Тодоров
народен представител от АТАКА

Човек пълни вода в центъра на София

Днес България е колонизирана държава. Редица продажни бъл­гарски прави­телства раздадоха на чужди компании природните богат­ства на нацията. Чрез наложе­ната измама, че държавата е лош собственик, българските марионетни правителства си позволиха да приватизират ос­новния стратегически ресурс на държавата – водните ни ресурси. С това си действие т.нар. десни политиче­ски субекти превърнаха България в държава от третия свят, в поле за развилняли се чужди колонизатори, които смучат живителните сили на цял един народ. Заблуждавайки населението, марионетките приватизираха най-голямата водоснабдител­на компания на територията на България – „Софийска вода”. Действие, което не се прилага никъде в т.нар. западен свят, а единствено и само в колонизи­раните от Запада територии. Всички правителства, упра­влявали България от промени­те насам, подаряваха на чужди компании минералните извори на държавата, Кока Кола. За­щото това било пазарна ико­номика. Днес ние, българите, сме принудени да плащаме за собствената си вода на чуж­денци. Те определят цената, те печелят стотици милиони от нашето национално богат­ство. Това извратено чуство за пазарна икономика, подпла­тено от илюзията, че държа­вата е лош стопанин, трябва да бъде унищожено с факти. А именно – кой държи собстве­ността върху водните ресур­си там – на Запад, и кой печели милиарди от ресурсите си – държавите или частните ком­пании?

В Дания и Финлан­дия всички водоснаб­дителни компании са общинска собственост. Приходите от продажбата на водни ресурси към крайни­те потребители се насочват директно към общините, а не отиват в ръцете на част­ни компании по подобие на България, и в частност „Вео­лия Уотър” – собственик на „Софийска вода”. Държавна и общинска собственост върху водоснабдяването се наблю­дава и в редица други държави членки на ЕС, като Белгия, Франция, Германия, Италия, Швеция. Явно държавата е лош собственик и в държави като Швейцария, Норвегия, Сингапур, Малайзия, Индоне­зия, Австралия и редица други. Лоша е, щом тези държави са си позволили да упражняват контрол върху водните дос­тавки и приходите от тях. В тези страни обаче никой не говори, че държавата била лош собственик или стопанин.

В т. нар., незнайно защо – „люлка на демокрацията” – САЩ, държавата също упраж­нява собствеността и печели стотици милиони и милиарди долари от водните си ресуср­си. Редица федерални щати в лицето на Оклахома, Минесо­та, Мериленд и много други управляват водоснабдяването си и генерират сериозни при­ходи от водоснабдителните си системи. В Мексико също наблюдаваме огромен брой дър­жавни и общински водни ком­пании генериращи милиарди щатски долари.

Пълен държавен контрол върху цялостното водоснаб­дяване наблюдаваме и в една от най-развитите пазарни икономики на света – тази на Южна Корея. Според данни­те на ООН за 2012 г. БВП на Южна Корея се нарежда на 15- то място в света. Същото твърдят и от Международни­ят валутен фонд, Световна­та банка и ЦРУ на САЩ. Из­повядването на принципите на пазарната икономика явно по никакъв начин не пречи на правителството на Южна Корея да държи пълният кон­трол над водоизточниците си, върху разпределението и доставките на вода до крайни­те потребители в държавата.

С разкъсване на веригите от американското колониал­но робство държавите от Латинска Америка също са приели стратегията да упраж­няват държавен и общински контрол върху водоизточни­ците си и водоснабдяването си като цяло, респективно държавите да попълват свои­те бюджети, а не банковите сметки на „Водните барони” (както ги нарече „Международ­ният консорциум на разследва­щите журналисти”) в лицето на френската „Веолия Уотър”, „Суез” и британската „Тей­мс-Уотър”.

Практиката на държавен и общински контрол наблюдава­ме в държави като Арженти­на, Бразилия, Колумбия, Перу, Боливия и редица други. От всички изброени държави в Латинска Америка трябва да обърнем специално внимание на Боливия!

За да получи заем от Све­товната банка през 1985 г., Боливия бе принудена от една международна финансова ин­ституция да приватизира ВиК мрежата в третия по големина град в страната – Кочабамба. Важно е да отбе­лежим, че Световната банка принуди Боливия да прива­тизира и своите железници, телефонни мрежи и национал­ната авиокомпания – „с цел да премине към самостоятелно развитие”, както се е изра­зил тогавашният президент на институцията в лицето на евреина Алден Клаузен. В крайна сметка през 1999-2000 г. населението на Кочабам

ба излиза на масов протест, познат като „Водната война на Кочабамба”. Във връзка с невъзможността да издържат на постоянно покачващата се цена на водата и откровения грабеж от страна на чуждес­транния консорциум, боли­вийците се вдигат на бунт. Наглостта и грабителство­то на експлоататорите на водните ресурси в Кочабамба стига дотам, в държава с ми­нимална заплата от 70$ по това време сметките за вода на домакинствата да надхвър­лят 20$ за месец. Когато на 12 април 2000 г. американски жур­налисти питат тогавашния президент на Световната банка – австралийския евре­ин Джеймс Улфенсен за ситу­ацията в Боливия относно протестите срещу водните експлоататори, същият зая­вява следното: „ Държавната собственост, субсидирането и предоставянето на общест­вена услуга като водоснабдя­ването води до злоупотреби с ресурса. По една или друга причина никой журналист не се досеща, или просто няма смелостта да зададе един еле­ментарен въпрос на юдейна Улфенсен, роден в Австралия, а именно – „Ако сте прав във вашето разсъждение, защо Ав­стралия не приватизира на 100% държавните си водни компании”?

В крайна сметка боливий­ският народ изхвърля със сила чуждите колонизатори и днес водата е собственост на бо­ливийската държава и народ, а цените са напълно приемливи спрямо покупател­ната способност на местното насе­ление.

Боливийският случай ясно показва, че полити­ката на Световната банка е твърда и последователна в на­правление на приватизацията на основните стратегически ресурси на държавите по све­та.

Гарантирам Ви, че светът е към края на ерата на брутал­ния хищнически капитализъм, безочливостта, двуличието, антисоциалността на меж­дународните корпорации и наистина безграничната им деструктивност и незачита­не на никакви човешки цен­ности. Апетитът им за мак­симални печалби е нестихващ, защото усещат и знаят, че няма нищо вечно и дните им са преброени. Тяхната неопи­суема наглост стигна до там, че без капка срам висши слу­жители на световни водещи частни водни компании зая­вяват, че тъй като питейна­та вода е ограничен ресурс на земята, хората трябвало да разберат, че водата не е без­платна, следователно всеки трябва да плати цената, коя­то си заслужава. Пропускат само да споменат, че водата и водните ресурси са нацио­нални богатства на нациите и народите по света, а не на талмодистко-масонските компании. Водата в България е собственост на българския народ, а не на френската „Ве­олия“, или която и да било чужда колониална компания. Водните ресурси в България и приходите от тях трябва да вливат в българската държава по примера на Австрия, Кана­да, САЩ, Великобритания, Хо­ландия, Гърция и други, а това ще бъде възможно едва когато разчупим оковите на колониа­лизма. А срещу колониалното робство се бори единствено АТАКА. ­

 

АВСТРАЛИЯ

 Barwon Water е държавна компания, която контролира голяма част от водоснабдява­нето във Виктория, Австра­лия, включително резервоари­те, канализационните и дренажните системи в града и околните райони. Годишните приходи на държавната компания за 2012 г. са в размер 221 милиона австралийски долара.

 

 

Melbourne Water е държавна водоснабдителна компания в Мелбърн – Австралия. Компанията обслужва 1,8 милиона домакинства. Приходите на ком­панията за 2013 г. се равняват на 1,3 млрд. австралийски долара (около 1,8 млрд. лв.)

 

 

City West Water е държавна водонсабдителна компания в Мелбърн Австралия. За 2011 г. приходите на компанията се изчисляват на 87,4 млн. австралийски долара.

 

 

 

КАНАДА

Saskwater е канадска държавна компания, функционираща в сферата на водоснабдителните и канализационните услуги. Saskwater обслужва приблизително 66 000 души на територията на провинция Саскачеван. Печалбата на компанията е в размер на 3,5 млн. канадски долара за 2013 г. Освен в Саскаче-
ван, на територията на Канада функционират още десетки общински водоснабдителни компании.

 

ИЗРАЕЛ

Mekorot е националната водна компания на Израел. Друже­ството е под изцяло държавен контрол. Днес Mekorot е една от най-развитите водни компании в света. Лидер в управлението на водни ресурси, обезсоляването на морска вода, пречистване на отпадни води, водни инженерни проекти. Дружеството осигурява 80% от питейната вода и 70% от цялостното водоснабдяване за израелската държава. Държавната компания доставя вода до 6,2 милиона души. Цената на един кубик вода в пустинята Израел, предоставяна от Mekorot до крайните потребители, се равнява на 1,8 израелски шекела (или 76 български стотинки). За сравнение в България, която е една от най-богатите на водни ресурси дър­жави в световен аспект, цената на един кубик вода, предлагана от монополиста „Софийска вода” е в размер на 1,76 лв. Тоест в пустинята – 76 стотинки, в България – 1,76 лв. за кубик, а печалбите от българската вода потъват в джобовете на французите от „Веолия Уотър“.

 

ХОЛАНДИЯ

VITENS е най-голямата държавна водоснабдителна компания на територията
на Холандия, обслужваща 5,4 милиона клиенти. Приходите на държавната компания се равняват на 454 млн. евро за календарната 2011 г.

 

 

 

ГЪРЦИЯ

 EYDAP е най-голямата компания в сферата на водоснабдяването и канали­зацията в Република Гърция. Компанията е държавна собственост и обслужва приблизително 4,3 милиона клиенти чрез водопроводна мрежа от приблизително 9 500 км. През 2012 г. гръц­ката държавна компания отчита приходи в размер на 76 млн. евро.

 

 

 

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

 Scottish Water е дър­жавна компания, собстве­ност на шотландското правителство. Компанията е заета в сферата на водоснабдяването и канализационни услуги. През 2013 г. Scottish Water отчита печалба в размер на 55 млн. британски лири.

 

 

 

 

 

Northern Ireland Water Limited е държавна водна компания в Северна Ирландия. Компанията осигурява дневно 625 милиона литра на своите 1,7 милиона клиенти, както и прера­ботва отпадъчни води от 134 милиона кубични метра на година. В компанията са заети на трудови договори 1 400 души. Northern Ireland Water Limited експлоатира 14,500 км канализационни мре­жи, 47 депа за преработка и 918 пречиствателни станции. При­ходите на компанията за периода 04.2013 – 04.2014 г. са в размер 483 млн. британски лири.

 

ПОРТУГАЛИЯ

Aguas de Portugal е пор­тугалска държавна компания, оперираща в сектора на водо­снабдяването, канализацията, пречистването на отпадъчни води и оползотворяване на отпадъците. Услугите на ком­панията включват събиране, третиране и обезвреждане на битови и промишлени отпа­дъчни води, включително тях­ното рециклиране и повторна употреба по безопасен за окол­ната среда начин. През 2011 г. държавната компания управля­ва активи на обща стойност в размер на 5,6 милиарда евро. Приходите на компанията за 2011 г. са в размер на 834 млн. евро.

 

ЮЖНА КОРЕЯ

K-WATER е правителстве­на компания за цялостното развитие на водните ресурси и осигуряванетo на обществени и промишлени води в Южна Корея. Компанията е 100% собстве­ност на държавата под шапката на Южнокорейското министер­ство на „Стратегията и фи­нансите”. Създадена е през 1967 г. Към днешна дата компанията осигурява 4 072 работни места. С общи активи на стойност от 17,2 млрд. щатски долара, K-WATER отчита приходи от доставка на вода в размер на 757 млн. щатски долара за 2011 г. и забележете в портфолиото на южнокорейската държавна компания за 2011 г. К-WATER е посочила своите целеви международни пазари, част от които е и Република България! Амбициите на компанията са да изнася южнокорейски минерал­ни и трапезни води в посока България. Извинявайте много­уважаеми корейци, но България може да ви удави няколко пъти, ако, разбира се, българските правителства от 1990 г. насам не бяха отдали на концесии хилядите минерални извори на частни компании, които да пече­лят стотици милиони, вместо държавата! Или може би днес, в ерата на воден стрес и воден недостиг, българската държава не можеше да изнася минерални води за държавите от Африка, Близкия изток, Азия, а защо не и за Европа? Да де, но държавата била лош собственик, нека пече­лят други! Корейската държава може, българската – не! И нека после не си задаваме глупавия въпрос защо БВП на Южна Корея е над 22 пъти по-висок от този на България за 2013 г. (по данни на МВФ). При малко над 8 пъти по-висок брой на населението в Южна Корея спрямо Бълга­рия наблюдаваме над 22 пъти по-високи стойности на БВП за 2013 г. И нека не отдаваме всичко на концерна Самсунг! За разлика от нас 15-те в света за 2013 г. по БВП не са приватизирали и енергодружествата си, а са ги оставили под изцяло държавен контрол, а приходите от тях се вливат непосредствено в корейската държава.

Производството и разпреде­лението на 93% от електроенер­гията в Южна Корея се извършва от държавната компания Korea Electric Power Corporation, активите на която се оценяват на 154 млрд. щатски долара към 2013 г., а приходите към същата година са в размер на 53 млрд. щатски долара! Приходите само на държавната електрическа ком­пания в Южна Корея надвиша­ват целият брутен вътрешен продукт на България за кален­дарната 2013 г. За останалите корейски държавни компании ще обясним на по-късен етап!