|

БЪЛГАРИЯ КАЗА НЕ НА ФРАКИНГА

В 300 града в целия свят и у нас будното гражданство излезе на
протест срещу робството на глобализма и споразумението ЕС-САЩ

Александър АТАНАСОВ,
политолог

Протестиращите в София стигнаха до сградата на Европейската комисия

 

Редица български градове с проте­сти се включиха активно в междуна­родната проява на народите срещу гибелната политика на транснацио­налните корпорации в областта на екологията, социално-икономиче­ските отношения и гарантиране­то на основни човешки права. 11-ти октомври е обявен от световната общественост за Ден на борба срещу неконвенционални­те методи за добив на природен газ, по-из­вестни като фра­кинг. Протестната проява притежава и още един повод – провеждането на преговорите при закрити врати за под­писването на трансат­лантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ. Спо­ред него трябва да отпаднат всич­ки митнически ограничения между страните от Евросъюза и светов­ния задокеански господар, за да могат компаниите безпрепятствено да завладяват световните пазари със своята екологично вредна продук­ция, каквато е храната, произведена от генно-модифицирани организми. Патриотичните граждански орга­низации у нас, както и в цяла Европа са категорични, че евентуалното подписване на това гибелно за наро­дите заробващо споразумение ще накърни интересите на всеки един гражданин. То ще постави под въпрос неговите живот, здраве, социални и човешки права. Този търговски меж­дународен договор, накичен с благоз­вучните фрази за „Партньорство и инвестиции“, в действителност е поредна огромна стъпка към създа­ването на световно правителство. Това е така, защото то на практика погазва националните законодател­ства на всяка една страна, която го подпише, а най-опасното в случая ще бъде неизбежното занижаване на утвърдените екологични и производ­ствени стандарти. Ако в момента на територията на целия Европейски съюз действат защитни законови механизми срещу производството и търговия­та с ГМО, прилагането на технологи­ята Хидрофракинг за добив на шистов и въглищен газ, безогледната трудова експлоатация на работната сила от страна на корпорациите и други по­добни антинародни действия, то с влизането в сила на заробващия до­говор всички тези защити ще загу­бят своята стойност. Най-голямата заплаха за свободата на народите, включително и нашата, е възмож­ността, която предвижда догово­рът всяка една държава да бъде съ­дена от дадена корпорация в случай, че националното законодателство на страната жертва противоречи на интереса за печалба на компанията. Всичко това ще се осъществява от тричленен арбитражен съд, който ще е наднационален, а решенията му в полза на корпорациите няма да под­лежат на обжалване, още по-малко на някакъв международен контрол. Вторият заробващ елемент е клау­зата, в която се казва, че напускане на споразумението може да стане единствено при единодушно съгласие на всички подписали го, което означа­ва, че Европа, ако позволи да се стиг­не до окончателно приемане, после възможността за разтрогването на договора ще е сведена почти до 0%. Трансатлантическият договор за партньорство и инвестиции блокира и възможността за всякаква съпро­тива на народите срещу монополите в областите на водоснабдяването и енергетиката. Налице е един много показателен пример: Две френски ВиК компании, както и един американски енергоразпределител съдят за мили­арди долари неустойки Аржентина само защото правителството на ла­тиноамериканската страна си е поз­волило в период на криза да разпореди замразяване цените на тока и водата за населението. Ето защо неслучайно сред организаторите на протести­те в България бяха и инициаторите на всенародното февруарско движе­ние срещу монополите отпреди две години, което изкара стотици хиляди българи по улиците из цялата страна. Гражданските структури на нашето общество за пореден път обвиниха политическите партии на статукво­то, че са се продали на глобалния коло­низатор, а така необходимият за тях консенсус за съставяне на правител­ство се върти около идеята за безро­потното присъединяване на България към трансатлантическия търговски договор между Евросъюза и САЩ. Ако страната ни стане част от заробващия пакт, геноцидът над българския народ ще е тотален: Дър­жавата ще загуби смисъла, който притежава все още в настоящия мо­мент, а националното правителство няма да притежава никаква власт за противодействие. България, както и всяка една членка на ЕС, ще се намира изцяло под ботуша на тричленния корпоративен трибунал, като всяко едно суверенно национално решение ще получава за отговор съдебно пре­следване. България ще се принуди да свали мораториумите за проучване и добив на шистов и въглищен газ, както и върху търговията и произ­водството на ГМО. Тъй като произ­волът в потъпкването на суверени­тета ще е безграничен, действията на тричленния арбитраж на прак­тика могат пряко да поставят под въпрос националната сигурност на страната ни. Нека за момент да си представим, че в скоро време започ­нат активни военни действия срещу Русия. В случая излиза, че бихме мог­ли да бъдем буквално разорени, ако откажем да се бием срещу братския православен народ, защото всяка една оръжейна компания ще е в със­тояние да осъди България при евен­туален отказ от нейна страна за включване в братоубийствена война. Организаторите на протеста във Варна признаха, че в началото на ме­сец септември е бил направен опит за общоевропейска гражданска ини­циатива, основана върху принципите на сътрудничество между НПО-та от отделни страни с цел изработ­ването на общи механизми за про­тиводействие на евентуалното подписване на споразумението, но тя не е успяла да достигне до смислени и успешни решения. Изводът е недву­смислен. Необходима е не само граж­данска активност, но и ясна и твърда политическа воля, която да обединя­ва обществата около авторитетни лидери с ярко изразени модерни на­ционалистически и антиколониални възгледи, които да се противопоста­вят на всякакви подобни посегател­ства на световните ционисти срещу свободата на гражданите. Примери­те в тази насока не липсват: Виктор Орбан, който обяви категорично края на колониалната ера, едва ли би при­чинил тази трагедия за своя народ, подписвайки договора. Той заедно с безспорни лидери като Владимир Пу­тин, Дилма Русефф в Бразилия, както и настоящият президент на Венецу­ела – Николас Мадуро, притежават твърдата позиция за един многопо­люсен световен ред, изграден върху принципите на справедливостта и равноправието между народите.

 

НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ, ДЕПУТАТ ОТ АТАКА: СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕС И САЩ Е ВРЕДНО ЗА СТРАНАТА НИ

Партия АТАКА подкрепи про­тестите в страната срещу фра­кинга и трансатлантическото споразумение между Европейския съюз и САЩ. Народният пред­ставител от АТАКА Николай Александров заяви, че готвеното споразумение между ЕС и САЩ е вредно за страната ни, защото създаването на международни арбитражи отнема суверените­та на националното правосъдие. „Ако дадена корпорация не харес­ва определен закон в България, тя може да ни съди в международен трибунал, който е пълен с юрис­ти на съответните корпорации. Представете си, ако от АТАКА поискаме увеличение на запла­тите в страната, но например Майкрософт, с клона си в Бълга­рия, каже, че това е недопусти­мо, защото по този начин ги „уд­ряме” по търговската практика, която са изградили на Балкани­те, и завеждат дело срещу Бъл­гария”, посочи Александров. Той даде пример и с „Шеврон”. „Те може да кажат: „Вие не ни позво­лявате да дупчим за шистов газ и поради тази причина ние ви съ­дим за 60 милиарда лева неустой­ки за това, че имаме загуби”. По думите на атакиста пазарът ни ще бъде залят с ГМО-продукти, произведени в Щатите. Поради тази причина АТАКА ще продъл­жи да подкрепя протестите в цялата страна.