|

България ликвидира 400 бойни самолета и закри 9 авиобази

БОЯН
АСПАРУХОВ,
АЛФА ТВ

 Идеята за въздухоплаването у нас се ражда още през 19 в. Първи опити за летене извършват пионерите Йорчи Събев, Харалампи Джамджиев и Васил Златаров. Балканската война през 1912 г. става и повод за първото използване на самолет при военни действия. В този случай много изследователи определят българите за родоначалници във въздухоплаването. 102 години след създаването на първото аеропланно отделение на българската войска ВВС са изправени пред много въпросителни.

България е членка на НАТО от 2004 г. От­тогава българската политика в отбра­ната и сигурността се влияе от решенията, взимани в алианса. Съгласно Стратегическата концепция за отбраната и сигурността на страните членки на НАТО се поставя ангажимент за Северноатлантическия пакт да осъществява непрекъс­ната реформа в армиите на страните членки от бившия Източен блок. В раздела „Ос­новни задачи и принципи” е за­писано, че съюзниците се ан­гажират с постоянен процес на реформа, модернизация и трансформация. За нас това означава преобразуване на структурата на българска­та армия, осъвременяване и подмяна на целия технически парк. За държава в преход и на икономическото равнище, на което се намираме от 15-20 години, това е непосилна за­дача.

Тъй като България е член­ка на НАТО, изграждането и развитието на Въоръжени­те сили на Р. България се ос­новава на няколко принципа, които се възприемат от по­литиците и военните като базови. Първият е ИНТЕГРА­ЦИЯ. Има се предвид инте­грацията на силите на НАТО и на ЕС. Или принципът на­шите бойни формирования, цели, задачи и способности на въоръжените сили да са уед­наквят с тези на НАТО. Това е превърнато във водещ принцип. Според този водещ принцип ИНТЕГРАЦИЯТА, бой­ните ни самолети, които са руски, трябва да се сменят със западни. Интеграцията на въоръжените ни сили не може да стане, докато имаме бойни изтребители МиГ 29 и МиГ 21. Те трябва да бъдат изведени от строя и под­менени със западна техника. Така както бяха изведени от строя двете модификации МиГ 23 през 2003 г. Те бяха изведени, за да се интегри­раме, но не бяха подменени с нови, защото България няма пари за нови. За това пък сме членка на НАТО. През 1998 г. бяха затворени 4 авиобази на територията на Бълга­рия, за да се интегрираме в НАТО. В Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклево. Две години по-късно е затворена и авиобазата в Стара Загора. През 2001 г. затварят врати авиобазите в Добрич, Равнец и Чешнегирово. През 2003 г. е затворена и авиобазата в Доброславци. 9 авиобази са закрити у нас в рамките на 5 години, за да може да се ин­тегрираме с НАТО. Според Стратегическата концеп­ция за отбраната и сигур­ността на страните членки на НАТО, приета в Лисабон, изграждането и развитие­то на Въоръжените сили на Република България е създа­ване на военен потенциал за гарантиране на сигурността на държавата. След 1989 г. под диктовката на западните сили страни членки на НАТО България започва снемането от въоръжение на 400 бойни самолета, за да остане днес с 15, и затваря 9 авиобази. Днес трябва да създаваме отново военен потенциал, с който да гарантираме сигурността на държавата.

Модерната военна техни­ка е лукс, който могат да си позволят само богатите дър­жави. България за съжаление не е от тях. Но пък разполага все още с достатъчно руска техника. Вярно, малко поос­таряла, но по-добре такава, отколкото никаква. А думите на военния министър Велизар Шаламанов, че катастрофал­ни последици очакват Бъл­гарските въоръжени сили, ако не се отърват от старата руска техника, са само една парола, изричането, на която ще го върне сред кръга прия­тели на Вашингтон.

 

На 11 октомври тази година се навършиха 102 го­дини Български военновъздушни сили. На софий­ското летище се проведе въздушен спектакъл, авиошоу, което очарова всички любители и професионалисти сред присъстващите. Ако се направи обаче една кратка справка за чис­леността на силите и способностите на този основен вид въоръжени сили днес, възникват тревожни въпроси за бъдещето. За разли­ка от миналото бъдещето не се очертава да бъде така бляскаво и героично. Пред Българските военновъз­душни сили стоят много проблеми, които чакат своето решение повече от десет години.

 

До какво доведе реформата във военновъздушните сили?

България днес разполага с 15 изтребител Миг 29. От тях летят само 8. 14 щурмови са­молета СУ – 25. От тях само три са в състояние да изле­тят. 12 МиГ – 21, от които не всички летят; 3 транспорт­ни самолета – Спартан. 12 вер­толета Кугър, които нямат бойно оборудване и де факто са беззащитни като гълъбите на мира, както гласеше ше­гата в тези среди. 6 бойни вертолета Ми – 24, от които нито един не лети, защото ги чака генерален ремонт. Авиа­цията ни разполага и с няколко тренировъчни летателни ма­шини. 6 американски хеликоп­тера Бел. 10 учебно трениро­въчни самолета L – 39, като не всички летят. И няколко тренировъчни самолета Пи­латус. Общо Българските ВВС разполагат с не повече от 15 – 20 бойни самолета, чиято подмяна стои на дневен ред повече от 10 години.

Само за сравнение през 80- те години Българските ВВС разполагат с 224 МиГ – 21; 90 – МиГ 23; 4 МиГ – 25; 22 МиГ – 29; 23 СУ- 22; 31 СУ – 25; или общо 400 бойни самолета. Към тях трябва да добавим и 44 бойни хеликоптера Ми-24 и 18 Ми- 8.

Съгласно Конституцията на Р. България чл. 9 постано­вява, че „въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимост­та на страната и защитават нейната териториална ця­лост“. Сами може да преце­ните как 400 бойни самолета преди 1989 г. са гарантирали сигурността и защитата на територията ни и как днес 15 бойни самолета я гарантират. Както и да го правят, факт е, че това е равносметката от реформата, модернизацията и трансформацията на авиа­цията у нас.

 

Западът призна руската техника, ние не

Русия не е членка нито на НАТО, нито на ЕС. Това обстоя­телство е достатъчно оправ­дание за всички вашингтонски и брюкселски пионки у нас да отхвърлят изгодната руска оферта. Ще дам два приме­ра, в които страни членки на НАТО купуват руска техника. През 2007 г. българското ми­нистерство на отбраната продава няколко руски, съвет­ски транспортни хеликоптера Ми-17 на Латвия, която по-къс­но ги препродава на Великобри­тания. Там хеликоптерите се модернизират, така че да са съвместими със стандартите на НАТО и в момента са част от Кралските на нейно вели­чество английската кралица ВВС. Втори пример – през 2010 г. администрацията на Барак Обама отмени забраната за закупуване на продукция на ру­ската военна промишленост. Независимо от протеста на няколко конгресмени във Ва­шингтон американската армия започва да изкупува съветски­те транспортни хеликоптери Ми-17, за да ги използва в теж­ките условия в Ирак, Афганис­тан и Пакистан. По-простата конструкция на Ми-17, евтина­та им поддръжка и по-лесното управление се превръщат в много основателна причина и американците, и англичаните, страни с едни от най-голе­мите традиции във военната промишленост, да признаят по-високите качествата на съветската бойна техника. Вместо да се поучим от опи­та на новите си атлантически партньори, ние осъществява­ме няколко неизгодни сделки.

 

Дадохме половин милиард $ за 12 хеликоптера. Днес летят само 2 от тях

Оказва се, че и поддръжката на Кугерите излиза доста скъпа

Веднага след влизането ни в НАТО правителството на Си­меон Сакскобургготски склю­чи сделка за закупуването на 12 хеликоптера Кугър на стой­ност половин милиард долара. Тогава армията ни разполага с 21 Ми-17. Родните специалисти тогава пророкуват, че на Ми- 17 не им остава много живот, а Кугърите били по-добри. През 2011 г. от Кугърите в Българ­ските военновъздушни сили летят едва 3 броя. На всич­кото отгоре са без бронеза­щита, без прибори за нощно виждане и система за подкач­ване. Освен това се оказва, че поддръжката им излиза доста скъпа. В края на краищата изли­за, че продаваме през 2007 г. 6 излезли от употреба Ми-17 за по 1,5 млн. долара всеки и купу­ваме 12 Кугъра за половин ми­лиард долара, от които днес летят два.

 

Пренебрегваме изгодната руска оферта и се набутваме със стара техника от Запад

Многоцелевият изтребител е стратегическо оръжие. Той може да реши изхода в дадена война. Изборът му има съдбовен харак­тер. Затова с него се преследват и държавни, и политически цели. Закупуването на нов многоцеле­ви изтребител се поставя като ангажимент пред българската армия още през 2001 г. Буквално преди дни служебният министър на отбраната Велизар Шалама­нов определи срок от половин година за купуване на нов изтре­бител. През април т.г. генерални­ят секретар на НАТО Расмусен дойде на визита у нас и напомни, че трябва да побързаме с избора на нов изтребител. Два месеца по-рано, през февруари, военни­ят министър Ангел Найденов се среща с американския си колега Чък Хейгъл и след това заявява, че страната ни има нужда от нови изтребители. Предшестве­никът на Найденов, генерал Аню Ангелов заявява, че новият мно­гоцелеви изтребител ще бъде по-скоро политическо решение, отколкото избор, направен на конкурс.

Дилемата в МО е дали да се модернизират старите МиГ-29 или да се купи нов тип боен само­лет.

Българското военното минис­терство поиска през февруари 2011 г. оферта от всички произво­дители за доставка на 8 изтреби­тел. От консорциума EADS, кой­то произвежда „Юрофайтер“, предложиха да ни продадат нови изтребители по 80 млн. евро за бройка. По-късно в надпреварата се включи друг производител на модерния европейския изтреби­тел – Италия, която предложи втора употреба самолети от по 35 млн. евро. Другите два вариан­та, които се спрягат, са нови из­требители Грипен на шведската фирма СААБ и трета ръка Ф-16 от Португалия.

Почти не се спряга вариантът да се модернизират наличните МиГ- 29. Сега ВВС разполагат с 16 броя МиГ – 29, които имат ресурс за експлоатация до 2029 г. Под­дръжката им обаче би струвала половин милиард лв. В интервю за сп. „Криле” бригаден генерал Румен Радев обяснява, че модер­низацията и поддръжката на съ­ветски Миг – 29 е разход, който в сравнение купуването на нов тип самолет е прекалено голям. В при­оритетите на МО купуването на нови самолети и модернизиране­то на наличните руски не може да бъде извършено едновременно. Русия обаче предлага да ни про­даде последна версия на МиГ – 29, като изкупи старите ни МиГ-ове. Тази оферта е особено привлека­телна, защото българските пи­лоти познават тази машина и ло­гистиката ни е пригодена за нея. Това обаче би обвързало страна­та ни стратегически поне за още десет години с Русия, което за­падните клакьори у нас схващат като сепуко. Защото мечтата им е да се обвържат колкото се може по-категорично със Запада.