|

БЪЛГАРИ, ГОТВЕТЕ СЕ ЗА БИТКА В ЗАЩИТА НА КОНСТИТУЦИЯТА!

ГОТВИ СЕ ЗАГОВОР ЗА ФЕДЕРАЛИЗАЦИЯ НА „МУЛТИКУЛТУРНА“ БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ НОВ ОСНОВЕН ЗАКОН

Едуард Евгениев

 

Докато партиите привидно стиковат мнения за съставяне на работещ кабинет, остава напълно неизяснен един много важен въпрос. Този въпрос е: защо в края на краищата паднаха и правителството на Борисов, и правителството на Орешарски?

Разликата между изгладуваните февруарски протести и “протестите” на презадоволените реформатори е очевидна и ясна за всички. Но какво беше общото между двата протеста, които формално или неформално събориха две все пак конституционно издържани правителства?

 

Експрезидентът Първанов и експремиерът Борисов отдавна мечтаят да ликвидират заложените в Конституцията защити на българската независимост

Има нещо, за което днес никой не говори, но за което утре ще се разкрякат именно пър­во реформаторите, а след тях и цялото политическо блато. Това нещо ще избоде очите на всеки, който има памет, по-дълга от една предиз­борна кампания. И затова, защото АТАКА е единствената националноотговорна пар­тия, ние сме длъжни първи да оповестим подготвяния от чуждите централи сцена­рий.

Този сценарий носи името “Велико Народно събрание”.

В хода на договорките от типа “с ГЕРБ, но без Борисов”, “с Реформаторския блок, но без Корман Исмаилов”, “с ББЦ без не знам кой си”, които не просто са несериозни, но и са поредно хвърляне на прах в очите на хората, ще се окаже пределно ясно, че правителство не може да бъде съставено в така конфигури­раното НС. Или, ако все пак правителство бъде съставено, то ще предизвика по-скоро погнуса, отколкото въздишка на облекчение.

Тази погнуса обаче паралелно със сметките за тока и цените на насъщния ще прерасне пър­во в непоносимост, а след това и в невъзмож­ност да се чака илюзорно подобрение на жи­вота на народа. Правителството ще бъде свалено от народните бунтове и, тъй като в рамките на 43-то НС друго правителство няма да може да бъде съставено, предстои правителствена криза, която ще прерасне в конституционна.

Тогава именно (а ако правителство въобще не бъде съставено – още след седмица-две) господата и дамите от Реформаторския блок първи ще се сетят, че миналата година на всеки втори техен плакат пишеше “Ве­лико Народно събрание” и “нова Конститу­ция”. На писъка, който ще нададат, като ехо ще отвърне г-н Борисов, винаги съгласен нещо да се промени, ако така са му наредили в посолството на САЩ. Ще се присъединят (няма как!) патериците АБВ, ПФ и ББЦ и накрая, някак стеснително на тази идея ще пристане и БСП.

За ДПС няма какво да говорим – те предва­рително знаят, че приемането на нова Кон­ституция завинаги ще бетонира присъст­вието на противоконституционната им (но според сегашната конституция!) пар­тия в българската политическа действи­телност, колкото и скъпо да струва това на българския народ. Просто защото след промяна на Конституцията в духа на мул­тикултурализма, де юре ДПС ще престане да бъде антиконституционна, продължа­вайки в същото време да бъде де факто антидържавна партия.

През февруари 2013 г. българският народ въстана срещу грабежа на чуждите енергийни монополи. Само АТАКА каза, че договорите с тях са противоконституционни - нарушават член 19 от Основния закон. Ловки манипулатори внушаваха обратното – че Конституцията е „виновна“ за грабежа и приватизационната разруха на България

От АБВ отдавна говорят за президентска република – и може би затова бяха отклю­чени като играч на политическата сцена. Което автоматично присъединява и тях в “новоконституционната” лига.

За свикване на ВНС са нужни 2/3 от гласо­вете в Обикновеното Народно събрание. И понеже този конституционен кон­сенсус ще бъде сформиран с много повече, всъщност с гласовете на всички без наши­те 11 народни представители, то остава само гласуването. Отсега прогнозирам, че въпросът за свикване на Велико Народно събрание ще бъде решен в театрално нощ­но заседание на парламента, а на сутрин­та обработеният от медиите български народ задъхано ще благодари и ще хвърля шапки във въздуха.

Затова – длъжни сме да бием обществена­та камбана, преди да са се разнесли вопли­те за това, че няма как да се излезе от кри­зата, ако не се измени Конституцията. Защото манипулаторите на обществено­то мнение предвидливо имплантираха в честните февруарски протести от 2013 г. свои активисти, които също издига­ха лозунгите “Велико Народно събрание” и “нова Конституция”. Така предварително беше обработено съз­нанието на българина, за да може, когато от­ново излезе на улицата през тази зима, лесно и бързо да бъде “подсе­тен”, че тъкмо това той винаги е желал и тъкмо в това негово искане никой досега не се е вслушал.

Дори без да прите­жаваме каквито и да е познания по кон­ституционно право, само на базата на повърхностен исторически анализ можем отсега да прогнозираме какво ще присъст­ва в проекта за нов Основен закон, ако нещата се развият според този външен сценарий. И какво, респективно, ще бъде прието от едно предполагаемо Велико На­родно събрание.

Няма как да не бъде ударен чл.2 от Кон­ституцията, който гласи:

“Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допус­кат автономни териториални образува­ния. Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.”

Ако този текст бъде променен, само след едно поколение (а, може би, много по-рано) ще загубим Южна България и Лудогорието. И то не защото някъде тук живеят тур­ци, а защото за неоосманската Република Турция няма нищо по-лесно от това да си купи един референдум. Доказаха го всички избори през последния четвърт век.

Път към това ще отвори промяната на чл.3:

“Официалният език в републиката е бъл­гарският.”

Воят на високоговорителите от минаре­тата и новините на “майчин” език бяха само началото. Страшните кадри от село Черна с преоблечените като султански аскер българи, предизборната пропаганда, включваща размахване на ятагани и веене на бойни турски знамена – всичко това вече не може да бъде премълчавано. Това не са снимки на евтина продукция на “Бояна” или вихрен джигитски балет на турне в “Операта”. Това е погазване на национал­ното ни достойнство и пряка заявка на претенции към независимостта на Бълга­рия. Който твърди обратното, е измен­ник на еднонационалната ни държава.

В духа на европейския отказ от християн­ските корени на цивилизацията, към коя­то принадлежим, ще бъде премахнат тек­стът в член 13, който касае мястото на източноправославното вероизповедание в историята и живота на българина. На не­гово място ще бъде вписано, че България е мултикултурна държава.

Няма как да не бъдат въведени текстове, според които законно ще стане съпруже­ството между представители на един и същ пол. Както и ще бъде облекчен ре­жимът на осиновяване на деца от съжи­телстващи еднополови двойки. Какво ще последва нататък може да си представи само болно и извратено въображение, как­вото не притежавам.

И това са само част от онези възможни промени, които биха засегнали ценно­стите, традициите, достойнството и независимостта на българския народ. Най-големият удар срещу държавността и демокрацията в България ще бъде нане­сен, като бъдат орязани правомощията на Народното събрание. Безусловно ще бъде приета на въоръжение президент­ска република, като правомощията на президента ще бъдат раздути до степен на диктатура. Демократичният ред, който все пак в някаква степен се кре­пи от едно народно представителство, изградено на принципите на плурализма, ще бъде сериозно разклатен, ако което и да е от правомощията на НС се делегира на президентската власт. Излишно е да се обяснява, че много по-трудно се оказва натиск върху 240 народни представители, които освен пред избирателите си носят отговорност и пред своята съвест, от­колкото върху само един овластен адми­нистратор.

Основната заплаха за мира и спокойствие­то в България, и за живота и бъдещето на гражданите ще възникне, ако правото да се обявява война и да се сключва мир пре­мине от Народното събрание към прези­дента. Вече и малките деца знаят, че агре­сията на Запада спрямо Изтока отдавна е в ход. Въпрос на време е НАТО да поиска от нас същото, което поиска Хитлер през Втората световна война. И ако Консти­туцията бъде изменена, съгласието ще бъде дадено много по-лесно и без юридиче­ски усложнения. Говорим за кръвта и жи­вота на хиляди и хиляди българи.

Тази „прави­телствена криза“, коя­то са ни под­готвили, ще радикализира българския народ. Ве­роятно ще се повтори онзи подем, който на­блюдавахме при избора на VII ВНС. Хората ще излязат масово да гласуват, вярвайки в мантрата “Велико Народно събрание”, която ловките прозападни PR-и умело ще внушат като панацея, като лелеян отговор на всички наши не­щастия. Само че с оглед на това, че във ВНС ще имаме 400 депутати (а и заради демонстрираната импотентност на 43- то ОНС), ловко ще бъде насадено мнение­то, че 4-процентната бариера е твърде ниска. По този начин, вдигайки летвата на 6 или дори 8 процента, въпреки ради­кализирането си, една огромна част от българския народ ще загуби своето пред­ставителство.

Днес при над 50% негласували се налага да признаем, че за съжаление над 50% от хората са съгласни със статуквото и де­легират на останалите 50% правото да решават съдбините на България. Но при 91% активност, каквато наблюдавахме при изборите за VII ВНС, вдигането на из­борната бариера ще лиши от представи­телство не по-малко от 1/4 от българи­те. Което ще бъде не просто в изгода на неототалитарните мейджъри. Това ще бъде поредното погазване на демократич­ния модел, по който уж се развива Европа.

Умелото продуциране и отглеждане на партии като ББЦ, ПФ, АБВ и насилстве­ната консолидация на т.нар. десни има­ха за цел само едно – да бъде изтласкана АТАКА от политическия живот на Бълга­рия. Конструкторите на новоконститу­ционното мнозинство не успяха – АТАКА живее и ще бъде и занапред основният двигател на неконформизма в българска­та политика, на отстояването на чо­вешките права и против надигащия се “демократичен” тоталитаризъм. Казвам основния, но имам предвид единствения. Това трябва добре да чуят и левите ин­телектуалци, които стоят встрани от политиката, и всички честни национа­листи, които не играят по свирката на чуждите посолства, следвайки поведение­то на НФСБ и компания. Централната сила, която ще окаже отпор на тотали­тарното новоконституционно мнозин­ство, се казва АТАКА. Неин водач е Волен Сидеров. А ние сме бойците, които той води. И никога няма да се откажем от битката.