|

ВОЛЕН ДАРИ ХРАМ НА ЖИТЕЛИТЕ НА СТРАЖИЦА

Параклисът, подарен на жителите на Стражица, ще носи името на Св. Василий

Лидерът на АТАКА Волен Сидеров дари храм на жи­телите на гр. Стражица. Националист №1 беше на посещение в населеното място дни преди парламен­тарния вот. Той заяви пред медии, че в тежки времена трябва да се обръщаме към вярата и подчерта, че би трябвало всеки политик да дари храм поне веднъж в живота си.

Отец Димитрий разказа, че в Стражица е имало пра­вославен храм, построен в 1912 г., но след земетре­сението през 1986 г. бил частично разрушен и то­гавашната власт, вместо да го възстанови и укрепи, го е доразрушила. Божият наместник благодари на Си­деров за параклиса и го ос­вети.

Присъстващите пожелаха да си направят снимка със Сидеров пред новопостроения храм

„Радвам, че най-после в Стражица има православен храм, макар и малък, защото е грехота такова голямо селище да няма църква”, каза пред медии основателят на АТАКА. Той припомни, че това е вторият параклис, който е направил. Първият се намира в силистренско­то село Смилец. „Вярата в Бога е нещо, което трябва да е основно, но понякога забравяме това. Призова­вам хората в България да се обърнат към вярата, тя ще ни спаси”, призова партий­ният лидер

На мястото, където сега се издига православния па­раклис, до 1986 г. е имало църква на името на „Св. Ва­силий Велики“. Светецът е един от отците на право­славната църква. Живял е през IV век и се е грижил за хората. Когато е бил епис­коп в Кападокия, Св. Васи­лий създал цял град, пълен с приюти, болници, къщи за подслон на бедни, на хора в нужда.

Сидеров каза още, че да дарява, го е приел като лична мисия. Според него обществените личности трябва да бъдат солидар­ни с народа и да му помагат, дори и с малко да е. „Нашата битка, политическата ни кауза е да подобрим живота на хората, да няма толкова страдащи българи”, катего­ричен бе патриотът.

Граждани и симпатизанти на АТАКА чакаха с нетърпе­ние да свърши официална­та част по освещаването на православния храм, за да стиснат ръката и да благо­дарят на Сидеров за богоуг­одното дело. Те казаха, че толкова много години им е липсвало място, където да се уединят с Бога и да го по­молят за здраве, помощ или прошка.