|

Европейски символи няма

Докато медиите се занимават с АТАКА и европейското знаме, в Брюксел тихомълком се решава бъдещето ни

Георги Сенгалевич

Вече близо седмица цяла България се тресяла във възмущение от провалените консул­тации между АТАКА и ГЕРБ, и най-вече от варвар­ското премахване на европей­ското знаме от трибунката в парламента. Народът ни нямал друга работа освен да се моли за по-бързо сформиране на евро­атлантически кабинет и за въз­можно по-интимно „национално спасение” чрез единство на по­литическите сили в името на „стабилна България”. Да се про­сълзиш чак от умиление. Общо взето, такъв е ТВ сценарият, който основните медии ударно ни пробутват през седмиците след изборите на 5 октомври. Сценарий, спуснат ни за пореден път от чужди посолства, разуз­навателни управления и мозъчни тръстове, разбира се. И за да останат някак в обществена­та сянка жалките пируети на опортюнистки формации като Реформаторския блок и Патри­отичния фронт, медиите се захванаха с АТАКА. Този път „ло­шите” си позволили да поругаят не друго, ами най-свидното на българина – знамето на Европа, светиня му. Същото това зна­ме, което агресивно и насила ни се натрапва под път и над път вече години наред, даже отпре­ди България да стане член на ЕС. По какъв регламент и съгласно какъв закон, никой не пита. А ис­тината е, че европейски симво­ли като знаме, химн, мото, герб, празник не съществуват.

Няма ги. Синьото знаме с 12-те жълти звездички не съществува, което пък следва да повдигне въ­проса как може да бъде поругано нещо, което го няма. Защото от 1 декември 2009 г. като законова база на ЕС влезе в сила Лисабон­ският договор. Макар и сам по себе си зловещ като документ, в текста му ни е спестено поне едно: премахнати са членовете, регламентиращи европейски символи като знаме, Ден на Ев­ропа, мото и химн на ЕС, каквито бяха вписани в първоначалния вариант за европейска консти­туция, отхвърлен на референ­думи от народите на Франция и Холандия. А това означава, че тиражирането на несъщест­вуващото знаме, на „Одата на радостта” и празнуването на 9 май като Ден на Европа не по­чиват на никаква легална база и не са вписани като европейски символи никъде в европейските договори. Няма ги и в Конститу­цията на България, а подписана­та от страната ни Декларация 52 като анекс към Лисабонския договор, гласяща, че знамето с 12 жълти звез­ди на син фон, химнът, базиран на „Одата на радостта“, мо­тото „Единни в многообрази­ето“, еврото като валута на ЕС и Денят на Европа за нас щели да продъл­жат да бъдат символи, които изразяват „чувството на общ­ност на народите в ЕС и тях­ната принадлежност към него”, със сигурност свидетелства за ибрикчийството на политиче­ския ни елит, но по никакъв начин не превръща изброените неща в официални символи на дадена държава, съюз и т.н. Особено пък еврото, към което заформяща­та се у нас Тройна коалиция е го­това безразсъдно да ни поведе.

Факт е все пак, че синьото знаме със звездите отдавна се възприема като символ на чудовището Брюксел. Затова и често бива горено, късано и тъпкано като израз на европей­ска позиция по време на различ­ни протестни демонстрации из цяла Европа. Затова бившият чешки президент и водещ ев­роскептик Вацлав Клаус беше наредил то да бъде премахна­то от президентския дворец в Прага. Това знаме обаче няма как да бъде поругано или осквер­нено, защото зад него не стои нищо – няма европейски народ, нито европейска държава, кои­то то да символизира. Има само една евробюрокрация, пред чии­то седалища в Брюксел, Страс­бург, Франкфурт и Люксембург този флаг се вее незаконно, ма­кар това никак да не я смущава. Все пак еврократите са решени да направят всичко възможно за заличаването на националните държави и за асимилацията им в една-единствена държава Евро­па, която да действа като няка­къв придатък на САЩ и колония на базираните отвъд Атланти­ка корпорации. Любопитно е, че у нас същите тези „проевропей­ски” медии, които се олигавиха за „поруганото” синьо знаме с жълтите звездички, едва-едва отразиха едно от най-важни­те европейски събития с пряко въздействие върху живота на всички ни. В сряда Европейски­ят парламент гласува състава на новата Европейска комисия – всемогъщото правителство на Европа, съста­вено от 28 неиз­брани от никого и полулегитимни, но скъпоплатени чиновници. В техни ръце е изпълнителната и зако­нодателната власт над поло­вин милиард европейци. Нищо не може да ги спре например да до­говорят Трансатлантическото споразумение със САЩ, което ще изтрие европейските стра­ни от списъка на цивилизовани­те държави. Буквално. И все пак не е за подценяване фактът, че за първи път Жан-Клод Юнкер и компания ще си имат работа със сериозна опозиция в Европарла­мента. ЗА новата комисия са гласували 423 евродепутати от десницата, социалистите и ли­бералите, 67 консерватори са се въздържали, а 209 евроскептици, леви, националисти и зелени са гласували ПРОТИВ.

Сред последните, уви, няма НИТО ЕДИН български евроде­путат. Леви, десни, центристи, консерватори, либерали и вся­какви други папагали от ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ББЦ и ПФ, оказва се, споделят една и съща визия за „Обединена Европа“ и за бъл­гарското участие в нея. Затова в тяхното „национално спасе­ние” АТАКА никога и за нищо на света няма да участва.

И все пак в Европарламен­та има една българка, която е гласувала ПРОТИВ – избраната от Гърция Костадинка Кунева. 40-процентният вот на недо­верие в Европарламента и за­силващото се недоволство по улиците и площадите на евро­пейските градове са свидетел­ство, че народите на Стария континент вече се събуждат. Затова и Юнкер нарече нова­та Еврокомисия „комисия на последния шанс”. Елитът е уп­лашен до смърт. От нас зависи кога ще се чуе силно и гласът на България в Европа!

 

ГЛАСОВЕТЕ ЗА ПРОМЯНА В ЕС СТАВАТ ВСЕ ПО-СИЛНИ

 

 “Нито г-н Барозу, нито г-н Юнкер са кандидати на обикновените хора. Те представляват технокрацията и номенклатурата. Ще гласу­ваме ПРОТИВтях и по този начин ще гласуваме в интерес на семейството на европей­ските народи“

ХАРАЛД ВИЛМСКИ, Австрия

 

 

 

 

 

 Ще гласуваме ПРОТИВ тази антидемократична форма на управление. Това ще бъде по­следната Еврокомисия, която управлява Великобритания, защото в края на 5-годишния й мандат ние ще бъдем извън ЕС“

НАЙДЖЪЛ ФАРАДЖ, Великобритания

 

 

 

 

„Предложеният състав показва, че новата Еврокомисия ще подкрепя неолиберални поли­тики, които водят до загуба на работни места, строги икономии и свиване на дребния и средния бизнес. Искаме да видим истин­ска промяна в политиката на ЕС, за да излезем от кризата“

 НЕОКЛИС СИЛИКИОТИС, Кипър