|

ОСЛЕПЕНИТЕ ВОИНИ НА САМУИЛ ОТПАДНАХА ОТ УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ

 

 Това събитие не „оставило трайна следа в миналото ни“, смя­та известната с българофобията си авторка на учебника проф. Ма­рия Радева.

Навръх 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил стана ясно, че третоклас­ниците вече няма да учат за ослепената българска ар­мия. Проверка в учебника по „Човекът и обществото” на издателство „Просвета” показва, че на учениците от трети клас е обяснено, че Самуил се е борил за незави­симостта на страната ни, но „през 1014 г. „сърцето на царя воин спряло да тупти”, без да е посочена нито причината за смъртта му, нито изгубената битка от Византия и ослепява­нето на войската. Децата няма да научат, че Василий Втори е получил прозвището „Булга­роктон“ , с което се гордеел и с което е останал в историята. Затова пък е обяснено какви съ­кровища Българоубиецът намерил в съкровищницата на българския цар.

Това е същият учебник, в кой­то думата „заптие” бе обяснена като „полицай”, а в първоначалния му вариант битките на цар Симе­он срещу Византия бяха маркирани с уточнението, че „не са остави­ли трайна следа в миналото ни”. Пред „Дарик“ един от авторите на учебника проф. Мария Радева обясни, че първоначално е имало „неточности”, които били от­странени, но впоследствие отка­за да коментира повече темата и препрати към издателството за допълнителни въпроси.

„За Самуил, аз съм много горда с нашите учебници, защото от край време имаме позиция, която е абсолютно адекватна, която сега във връзка с годишнината много е приятно. Защото Самуил е истински защитник на българ­ската независимост”, коментира тя.

На въпроса защо в текста не е включено дори изречение за осле­пените Самуилови войници проф. Радева заяви: „То няма място. Твърдите, че сте прочели учебни­ка. Преди да говорите, трябва да се справите с програмата. Навли­зате в неща, които не знаете, не разбирате..“

Нима?!

Ето и точният цитат на това, което третокласниците трябва да знаят за „Цар Самуил – защит­ник на България”, според обнове­ния учебник: „Западните земи на страната останали свободни. Град Охрид станал столица на царството. Ръководени от цар Самуил, десетилетия наред бъл­гарите отстоявали независи­мостта на държавата. През 1014 г. сърцето на царя воин спряло да тупти. Император Василий Вто­ри завладял Охрид (1018). В царска­та съкровищница той намерил много златни пари, корони с би­сери, златотъкани дрехи. Послед­вали близо два века византийска власт в България. Българите запа­зили своя език, книжнина и спомена за своето царство”.