|

САМО АТАКА НАСТОЯВА ДА ВЪЗРОДИМ ОТБРАНИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Губим по 1 млрд. долара на година от неработещ военнопромишлен комплекс, който бе умишлено сринат и разграбен

ИЛИАН ТОДОРОВ

БОЯН АСПАРУХОВ

Отбранителната индус­трия до 1989 г. е сред най-се­риозните достойнства на България. До демократич­ните промени тя е един от най-силно развитите, висо­котехнологични и модерни клонове на нашето нацио­нално стопанство. Приходи­те за държавния бюджет на България от износ на продук­цията на военнопромишле­ния ни комплекс достига до 1 милиард долара на година. Българският народ има всич­ки основания да се гордее с изграждането на тази индус­трия.

Под диктовката на за­падните държави с цел уни­щожаване на българската конкуренция и завладяване на българските пазари от­бранителната ни индустрия е целенасочено и методично унищожавана от всички про­дажни български правител­ства.

Оставена на собствен ход, без подкрепата на държава­та, военнопромишленият ни комплекс стана жертва на пагубните процеси, съпът­стващи трансформацията на икономическия строй: нацио­налното богатство започва да се разграбва, източват се материални активи; предпри­ятията от ВПК потъват в задължения, назначават се ди­ректори според партийната им принадлежност; дават се безконтролно лицензи и тех­ническа документация под масата; допускат се неизгод­ни сделки и нелоялна конку­ренция между производители и износители при силно зани­жен контрол от държавата. Държавата бърза да замени отговорността си на индус­триален собственик с функ­ции на търговец, извършващ разпродажба на имущество­то си в условия на ликвида­ция и фалит.

В годините на преход приватизацията се прицел­ва във ВПК. През 1998 г. под измамата, че държавата е лош собственик, е приета правителствена „Програма за преструктуриране, прива­тизация и държавно участие в отбранителната промиш­леност на Република Бълга­рия” с акцент преобразуване на всички водещи фирми на отбранителната индустрия в акционерни дружества с ограничена отговорност.

Раздържавяването на ВПК не се отличава от анало­гичните процеси в другите сфери на българската про­мишленост. Монополът на държавата е отнет, а цяла­та система от технологични връзки между предприятия и заводи е разкъсана. Някои от заводите са ликвидирани, други – приватизирани и из­точвани. 20 години по-късно българската отбранителна индустрия няма усвоени нови изделия, а старите руски не се модернизират; техноло­гичният парк не се обновя­ва, машините морално ос­таряват и технологичното равнище пада. Ликвидирана е изследователската и развой­ната дейност. В годините предшестващи демокраци­ята, към всяко предприятие действа научен институт, където се усвояват новите военни изделия. В годините на преход спира подготовка­та на кадри за специалното производство, уволнени са първокласни специалисти, го­ляма част от които сега се трудят зад граница.

Фалшивата теза, че дър­жавата е лош стопанин, успя да изманипулира бъл­гарското население, че бъл­гарската държава не е в със­тояние да печели от своя военнопромишлен комплекс. Днес на българската поли­тическа сцена цари зловеща тишина относно възражда­нето на отбранителната ни индустрия. Никой друг освен АТАКА не поставя на дневен ред възкресението на този безкрайно печеливш сектор. Останалите политически субекти продължават в един глас да преповтарят измама­та, че държавата била лош собственик. Не спират да лъ­жат, че в условията на пазар­на икономика държавата не може да упражнява контрол над индустриалните отра­сли. Всичко трябвало да бъде в ръцете на частни фирми. Така било на Запад. В карета­та може да видите как всъщ­ност е в Европа, в страни с едни от най-развитите па­зарни икономики.

Оказва се, че там държави­те държат собствеността върху отбранителната си индустрия, осигуряват де­сетки хиляди работни места и в същото време отчитат приходи в размер на милиар­ди евро на годишна база. Нали всички политически папагали от ГЕРБ, реформатори, ВМРО и НФСБ, ДПС, БСП, АБВ, ББЦ постоянно преповтарят мантрата за евроориентаци­ята ни, за еврочленството на България, за европътя и фал­шивите евроценности. Защо тогава отказват да прило­жат това, което предлага АТАКА, а именно да възродим отбранителната индустрия на България и тя да бъде в държавни ръце по примера на Франция, Испания, Италия, Норвегия, Финландия, Полша, Швейцария и редица други държави отвъд океана. Дър­жавата ни да печели милиар­ди евро на година, както сме печелили преди години, да се открият нови работни мес­та в страната ни по примера на т.нар. европейски парт­ньори. Нали уж гореспомена­тите партии следват пътя на държавите от Европа, или просто лицемерстват вече четвърт век?

 

ФРАНЦИЯ

 

NEXTER e 100% френ­ски държавен оръжеен производител. Nexter произвежда различни оръжия и друг хардуер за френската армия и други армии, включително ав­томатични огнестрелни оръжия – FAMAS, снайпе­ри FRF2, персонални оръ­жия за защита, танкове Leclerc, бронирани транс­портни превозвачи, про­тивотанкови ракети Apilas, минно устойчиви транспортьори, леки противоброневи оръ­жия, артилерийски уста­новки, средно калибрени муниции, военни ЯХБ за­щитни системи, такти­чески бункери, медицин­ски системи, ракетни бойни глави, системи за сигурност и редица дру­ги. Приходите на държав­ната френска оръжейна компания за 2011 г. се из­числяват на 851 милиона евро.

 

DCNS е френска индус­триална група, специализи­рана във военноморската отбрана. Компанията е заета в сферата на произ­водството на бойни и па­трулни фрегати, корвети, унищожители, конвенцио­нални и ядрени подводници, торпеда, самолетоносачи, превозвачи на хеликопте­ри, безпилотни въздушни дрони за флота. DCNS про­извежда термални елек­троцентрали и изгражда военноморски бази. Ком­панията е създадена през далечната 1631 г. Днес 65% от компанията е собстве­ност на френската държа­ва. Приходите на компания­та, в която работят 13 000 души, се изчисляват на 2,5 милиарда евро за 2011 г.

 

ФИНЛАНДИЯ

 PATRIA е финландски про­изводител в сферата на отбраната, сигурността, авиационния жизнен цикъл и поддържащи услуги и тех­нологични решения. Patria е собственост на прави­телството на Финландия (73,2%) и Airbus Group (26,8%). Компанията прoизвежда широк набор от бронира­ни колесни транспортни машини, хеликоптери, без­пилотни разузнавателни самолети, съвременни ми­нохвъргачни системи, са­молетни части за AIRBUS, Embraer и SAAB, електро­ника и космически техно­логии, както и осигурява увеличаване на жизнения цикъл на са­молети и хе­ликоптери. Към 2013 г. в компанията са заети 3614 души, а приходите на Patria за съ­щата година са в размер на 825 мили­она евро. Ето как си­нергията между държавата и частния сектор се е пре­върнала в успешна търгов­ска концепция в сферата на военнопромишления ком­плекс във Финландия. Стра­тегия, в която основният собственик е държавата, и 73% от печалбата оста­ва за финландското прави­телство и народ.

 

ИСПАНИЯ

NAVANTIA е испанска държавна корабострои­телна компания, която предлага своите услуги както за военния, така и за гражданския сектор. Компанията е петата по големина корабострои­телница в Европа и девета по големина в света. Корабостроителят е 100% собственост на испан­ския правителствен индустриален холдинг, опери­ращ в сферата на проектирането, изграждането и интегрирането на най-съвременните военни кора­би, кораборемонта и модернизацията. Въпреки че основната дейност на Navantia е фокусирана в об­ластта на военноморските сили, компанията про­извежда и системи за армията и военновъздушни­те сили. Към 2011 г. в държавната компания са заети над 5700 души. Приходите на Navantia за 2011 г. са в размер на 1,2 милиарда евро.

 

ИТАЛИЯ

 

FINCANTIERI е италианска корабостро­ителна компания със седа­лище в Триест, Италия. Тя е създадена през 1959 г. и е 99% собственост на италианската държава. Fincantieri e вече най-голе­мият корабостроител в Европа, след придобива­нето на Vard през 2013 г. и 4-та по големина в света. Компанията изграж­да търговски и военни корабоплавателни съдо­ве. В държавната итали­анска компания са заети 10 240 души, а приходите на Fincantieri за 2011 г. се равняват на 596 милиона евро.

 

 НОРВЕГИЯ/ФИНЛАНДИЯ

NAMMO e норвежко/ финска компания специа­лизирана в производство­то на боеприпаси, танко­ве, ракетни двигатели и космически приложения. Компанията има филиали във Финландия, Германия, Норвегия, Швейцария, Ис­пания, Австралия, САЩ и Канада. Компанията е 50% собственост на норвеж­кото правителство, пред­ставено от Министер­ството на търговията, промишлеността и рибо­лова и 50% на държавната финландска отбранителна компания Patria. Приходи­те на NAMMO за 2011 г. са в размер на 406 милиона евро.

 

 ПОЛША

BUMAR е компания от отбранителния сектор 100% собственост на пол­ската държава. Държав­ната полска компания е специализирана в произ­водството на боеприпаси, ракетни установки, рада­ри, бронирани бойни плат­форми и други. Приходите на Bumar за 2011 г. се равня­ват на 728 милиона евро.

 

 ШВЕЙЦАРИЯ

RUAG е 100% държавна швейцарска компания заета в отбранителната и косми­ческата индустрия. За от­бранителния сектор RUAG произвежда амуниции с ка­либър до 12,7 мм за нуждите на службите за сигурност, лов и спорт. Компанията произвежда и гранатите HG85, бойни и поддържащи транспортни средства. Основният бизнес на дър­жавната компания в сфера­та на космическите техно­логии е разработването и производството на подсис­теми и оборудване за спът­ници и ракети носители. RUAG е фокусирана в пет продуктови области.

1. Стартиране на струк­тури и механизми за отделя­не.

2. Сателитни структури, механизми и механично обо­рудване.

3. Цифрова електроника за спътници и устройства за изстрелване.

4. Сателитно комуника­ционно оборудване.

5. Сателитни инструмен­ти. Приходите на държавно­то дружество за 2011 г. въз­лизат на 750 милиона евро.