|

АТАКА ПОИСКА БЪЛГАРСКИТЕ ХРАНИ И ЛЕКАРСТВА ДА ПОЕВТИНЕЯТ

 

ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ, ДПС И БСП ОТХВЪРЛИХА

Петър Дучев

Илиан Тодоров заяви, че депутатите трябва да работят за благото на българите, а не да провеждат геноцид над най-бедните

С 13 гласа „За”, 74 „Про­тив” и 52 „Въздържал се” управляващата хунта от Четворна­та коалиция ГЕРБ, АБВ, Реформаторския блок и Патри­отичния фронт, заедно с ДПС и БСП – Лява България отхвърли­ха народополезния законопро­ект на АТАКА за премахване на данък добавена стойност за стоки от първа необходимост, лекарствата, учебниците и учебните помагала, произве­дени в България. По този начин парламентарно представените партии за пореден път доказа­ха, че не работят в името на българския народ, а в тази на обръчите си от фирми и коло­низаторите на държавата.

В мотивите към законопро­екта на националистите се из­тъква, че „икономическата криза засегна най-вече гражданите с ниски доходи. Цените на стоки­те от първа необходимост ка­квито са хлябът и лекарствата растат неконтролируемо. Всяка година поскъпват и учебниците, което поставя под въпрос въз­можността за образование на учениците и студентите”. Те изтъкват, че тези проблеми са им поставени по време на срещи с български граждани, които на­стояват изпълнителната власт да предприеме мерки за спиране на поскъпването и да направи така, че цените да бъдат сва­лени.

Според експерти нулева­та ставка ще свали цени­те до допустими нива. По този начин ще се об­лекчи и стимулира по­купателната способ­ност на българските граждани и ще се гене­рират по-големи обо­роти на търговците. От друга страна, родно­то производство ще бъде предпочитано от потребите­ли. Така българските предприя­тия ще получат „свеж” капитал и ще могат да се модернизират и конкурират с чужди фирми.

„В същото време поевтиня­ването на лекарствата пък ще позволи на много от здравните заведения и на НЗОК да получат възможност за финансово ста­билизиране. С премахването на ДДС върху учебниците ще се подпомогнат семействата, кои­то имат ученици и студенти, а също така ще намалеят разхо­дите на самото образовател­но ведомство”, се казва още в мотивите към законопроекта на единствената социално от­говорна партия у нас АТАКА. Те припомнят, че основна заслуга за лавинообразното обедняване на българските граждани и рязкото намаляване на покупателната им способност имат ГЕРБ през първия им управленски мандат в периода 2009-2013 г. Тогава пен­сии, заплати и социални плащания бяха замра­зени, а „цените на хранителните стоки в страната ни отбелязаха един истински ценови бум”.

Националистите припомнят, че у нас има въведена диферен­цирана ставка за ДДС единстве­но за туристическия бранш, която е 9%. Те задават въпроса защо това не бъде направено и за хранителни продукти, лекар­ства и учебни пособия, от какви­то реално има нужда бедният български данъкоплатец. Ата­кистите се аргументират, че такива практики са познати и се използват в редица държави от Европейския съюз като Белгия, Италия, Унгария, Румъния, Вели­кобритания, Финландия и други.

„В момента нулева данъчна ставка фигурира в Малта, къде­то минималната работна запла­та е около 700 евро”, посочи от парламентарната трибуна де­путатът Николай Александров при представянето на проек­тозакона на депутатите. Ко­легата му Илиан Тодоров даде и пример с друга европейска стра­на – Люксембург, където ДДС за храните е 3 на сто, а най-ниско­то възнаграждение е 1920 евро. „Нормално ли е в България с 350 лв. заплата или със 150 лв. пенсия ДДС върху храните да е 20%?”, попита Тодоров.

„Патриотът” Валери Балевски смята, че българските производители не трябва да бъдат толерирани

Според националистите от­падането на ДДС ставката за продукти от първа необходи­мост ще балансира в известна степен несправедливото раз­пределение на европейските субсидии за български произ­водители. Ще се намали и дъм­пингът на вносни стоки, което допълнително ще стимулира вътрешната ни икономика. Осо­бено сега, когато ЕС налага нео­бясними санкции на Русия, която е огромен пазар за европейска стока. В момента тя не може да бъде продавана там заради наложено ембарго от Кремъл и се пренасочва към „алтернатив­ни” пазари като българския. „Не може да толерираш местни про­изводители. Това противоречи на европейското законодател­ство”, изказа антибългарската си позиция и Валери Симеонов, с което потвърди принадлежнос­тта на Паричния фонд на ГЕРБ. „Това трябваше да чуят ваши­те избиратели, да видят, че вие сте против интересите на бъл­гарските производители, защо­то защитавате чуждите”, въз­мути се депутатката от АТАКА Магдалена Ташева.

Що се отнася до косвения данък за лекарствата, Тодоров също даде примери с различни развити европейски държави, където той е малък процент или изобщо го няма. Той припом­ни и че по данни на Световната здравна организация смъртност­та в България е сред най-висо­ките в света и надминава дори държави като Либерия, Сиера Леоне, където бушува епидемия от ебола. Чрез премахването на ДДС върху медикаментите ще бъде облекчен не само бюдже­тът на НЗОК и болниците ще разполагат с повече препарати, но най-вече лекарствата ще са по-достъпни за населението и то ще може да се лекува. Ще се елиминира и до голяма степен пазаруването на медикаменти от съседни държави, където са в пъти по-евтини, отколкото у нас.

По въпроса с учебниците и учебните материали, ако беше отпаднала ДДС ставката, дос­тъпът до образование на млади­те поколения щеше да се улесни. Закупуването на необходимите школски пособия щяха да облек­чат семейния бюджет на роди­телите. Освен това разходите на Министерството на образо­ванието и науката щяха да бъ­дат значително намалени, тъй като ведомството купува голе­ми количества учебници. Спес­тените средства можеше да се дадат за заплати на учителите или подобряване на материални­те бази на учебните заведения.

АТАКА ще продължи да се бори за интересите и достой­ния живот на българските граж­дани, въпреки съпротивлението на цялата държавна машина.

 

   У НАС ХРАНИТЕ СА НАЙ-СКЪПИ

Докато в страната ни ДДС върху хранителни­те продукти е в размер на 20% при минимална работна заплата в размер на 174,35 евро, то в:

Чехия той е в размер на 15% при 312,87 евро мин. ра­ботна заплата. Германците пък плащат 19 на сто данък. В съседна Гърция получават 683 евро минимална запла­та, а налогът е 13%. Испания – 10 процентни пункта при 748 евро заплата, Франция – 19,6% при 1430,22 евро ме­сечно възнаграждение, Ита­лия – 10 %, Кипър – 18 на сто при 840 евро мин. работна заплата, Люксембург – 3%. В Малта изобщо няма данък върху хранителните про­дукти от първа необходи­мост. Холандците плащат само 6% при 1456,20 евро за­плата, Австрия – 10%, Сло­вения – 9,5% при 763 евро минимално възнаграждение, Словакия – 10%, Финландия – 14%.