|

СЛЕД МАЙДАНА – БЕДНОСТ, ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА Е ФАКТ

За една година хлябът е поскъпнал три пъти, комуналните услуги са скочили два пъти

 

Преди година, след като тогавашният президент на страната Виктор Янукович реши да отложи за неопре­делен срок подписването на договора за асоциация с ЕС, понеже според него това би могло да нанесе вреда на на­ционалната икономика, на главния площад в Киев изля­зоха мобилизираните щатни средства за масова информа­ция и активистите на десни­те и либералните партии. Те успяха да привлекат на своя страна множество аполи­тични украинци. В резултат след кървави стълкновения в центъра на украинската столица протестиращите успяха да отстранят пре­зидента на страната. Тези факти станаха достояние на целия свят.

Андре Манчук,
украински политолог

 

А какво се случи през този година с Украйна?

Днес това вече е съвсем друга страна. Без Крим, без промишлените мегаполиси До­нецк и Луганск, без запасите от въглища в югоизточната част на страната, необходими, за да гарантират отопление­то на Киев през зимния сезон. Гражданската война с масови­те жертви предимно сред на­селението и използването на най-съвършени технологии за убийства, които можеха да ни се струват фантастика през ноември 2013-та година, днес са една трагична реалност. И всичко започна там, на Майда­на.

Но защо украинците плати­ха такава висока цена? Какво получиха като чист остатък тези, които излязоха преди година на площада да търсят по-добра участ за себе си?

ГЕРОИТЕ – НА БОКЛУКА!

Историята с десния сек­тор завърши съответно със законите на революцията.

Днес противниците на Янукович, съборили го с под­дръжката на Запада и под знамето на политическия на­ционализъм и либералните ре­форми, могат да са абсолют­но спокойни. Тях нищо не ги ангажира. От самото начало за много хора беше ясно, че, получавайки властта, те ще продължат политиката на предишното правителство, но вече без каквото и да е било съобразяване с мнението на гражданите. Които в буква­лен смисъл са унищожени от тези „реформи”. Виновниците за последствията от шоко­вата политика неизбежно ще бъдат назначени за „врагове на нацията”.

Така и се случи.

Новите украински власти автоматично приписват ка­тастрофалните социални по­следствия от Евромайдана, като последствие от „анти­терористичната операция”. Между другото, по официал­ни данни, обнародвани точно преди извънредните избори във Върховната Рада, реалната заплата на украинците е падна­ла в сравнение със септември 2013 година с 11%. А сумите по неизплатените заплати в Ук­райна към септември 2014 го­дина са набъбнали от началото на годината на 156%. В резул­тат от въведения от Върхов­ната Рада данък за финансира­не на войната, от украинците вече принудително са отнети 1,4 милиарда гривни. Разбира се, украинските икономисти добре знаят, че официални­те данни са доста „щадящи” и че реалните задължения на държавата към заплатите на хората са още по-високи. Във всеки случай тези показате­ли доста добре показват си­туацията до станалото през ноември поредно отслабване на гривната. Сега гривната е два пъти по-евтина, отколко­то при Янукович. Паралелно с това нито работодателите, нито правителството нямат намерение да компенсират ин­флацията в социалните пла­щания или в заплатата, които трагично са загубили надпрева­рата с цените на стоките от първа необходимост.

За една година хлябът е поскъпнал три пъти. Комунал­ните консумативи са порас­нали почти два пъти, макар че вече от половин година насе­лението страда от постоян­но спиране на топлата вода. Най-лошото е, че украинското правителство няма откъде да вземе пари, за да изплати бюджетните плащания. Ако се доверим на публикувани­те през октомври 2014 година данни, промишленото произ­водство на Украйна е падна­ло само за един месец с 16,3% . Веднага след избора новото ръководство на националната банка отчете, че в страната де факто няма златен запас. Отчитайки, че дър­жавният дълг на Украйна към днешна дата официално възлиза на 74 милиарда долара, става ясно, че страната не е в състояние да плаща даже те­кущите дългови задължения. Гаранция за нови траншове от Международния валутен фонд могат да бъдат поръчани от Запада само срещу антисоци­ални мерки, като повишаване на различни тарифи и рязко съкращаване на социалните придобивки. На жителите на Киев вече беше анонсирано бъдещото повишаване на це­ните на пътуване с метро от две на пет гривни. Само преди година такова едно нововъве­дение би станало повод за ма­щабни социални протести.

С хърватски сценарии в джоба

Киев преразглежда своята тактика по отношение на Донбас

Към всичко, изложено дотук, трябва да добавим, че за оне­зи украинци, които мечтаят да се отделят със стена от Русия, се закриват вратите за трудова миграция, които по-рано значително помагаха на властите да намаляват со­циалното напрежение в стра­ната. Отношенията с Русия са в криза, а ЕС само допълнител­но усложни процеса за получа­ване на шенгенска виза специ­ално за гражданите на Украйна, опасявайки се от поток бежа­нци от обхванатата от граж­данска война страна.

Но най-главното – това са политическите изменения. Тези, заради които хората миналата година излязоха на улиците на Киев. Веднага след победата на Евромайдана поли­тическата опозиция бе поставена извън закона. Офи­сите на комунистическата партия на Украйна в Киев и в западната част на страната са разгромени. А представите­лите на партията заедно с би­вшите членове на „Партията на регионите” бяха подложени по време на предизборната кампания на постоянните на­падения от страна на нацио­налистическите поддръжници на Майдана. И при това само от отчетите на Министер­ството на вътрешните рабо­ти и службата за безопасност на Украйна количеството на задържаните по политиче­ски причини се изчислява вече не със стотици, а с хиляди. А видеата с издевателствата над тези, които поддържат предишния режим, преди всич­ко жени, редовно се качват в Youtube.

Контролираните от лоял­ните към правителството бизнесмени медии, за първи път въведоха в страната пъл­на идеологическа цензура. Те крият от обществеността факти за реалните загуби на украинската армия, както ин­формация за престъпленията извършвани в зоната на „анти­терористичната операция” от военнослужещи и бойци от „доброволните” въоръжени формирования, като не се съ­образяват, че за всичко това западните правозащитници, редовно съобщават в своите доклади.

Така автоцензурата, добро­волният отказ от публично оповестяване на фактите от гражданската война в Украйна стана критерий за „патрио­тизма” на майдановците.