|

Хелмут КОЛ: НАУЧИХ АНГЕЛА МЕРКЕЛ ДА СИ СЛУЖИ С НОЖ И ВИЛИЦА! А ТЯ МЕ ПРЕДАДЕ…

В Германия са публикувани скандалните признания на един от най-видните немски политици

ДИКТУВАХ, И КАТО ПРОЧЕТОХ, СЕ УЖАСИХ

Хелмут Кол не може да прости на Ангела Меркел, че го е предала в политиката

Излязлата неотдавна в Германия книга „Завещание. Протоколи от разговорите с Кол“ е една пълна противоположност на обикновената мемоаристика. Само дори за това, че Хелмут Кол е бил категорич­но против тази книга да бъде издавана. Но наетият от него в ролята на литерату­рен „негър“ журналист Хериберт Шван, комуто бившият канцлер е диктувал по­вече от 600 часа своите спомени, е решил да не иска разрешението на своя работо­дател за тяхната публикация.

По време на беседата Кол е бил доста откровен и е давал много нелицеприятни характеристики.Той дори не е могъл да предвиди лошата шега, която ще му бъде изиграна.

„Негърът“ е бил длъжен само стилис­тически да редактира ръкописа. Послед­ната дума за това, какво да има в книгата и какво да остане в чекмеджето, е имал авторът на спомените. Шван е върнал всички стенограми, но за всеки случай пре­ди това тайно е направил по едно копие. И вече от тях е написал своя книга, която предизвика един от най-гръмките сканда­ли в Германия. Напразно Кол се е опитвал всячески да спре публикацията. И тук нем­ският съд е приел едно наистина Соломо­ново решение – оригиналът на беседите на Кол с Шван е признат за интелектуална собственост на бившия канцлер, а копи­ята на тези записи – за собственост на журналиста.

ЕТО ТИ ЕДИН ИСТИНСКИ „ПРИЯТЕЛ ХЕЛМУТ

Бившият канцлер, който влезе в исто­рията като обединител на двете Герма­нии, винаги е бил толерантен публично по отношение на съвременниците си. Но в беседите си очи в очи е казвал всичко, което е мислил за тях в действителност.

Всички си спомнят как с уважение „при­ятелят Хелмут“ се е изказвал за „прия­теля Михаил “ Горбачов. Но сега той му е дал една унищожителна характеристика: „От Горбачов остана само това, че той постави край на комунизма, и то отчасти против своята воля. Но го постави. Без кръв, без насилие. За нищо друго не се се­щам.“

А ето как ексканцлерът си спомня за сдаването от Москва на ГДР. „Четири милиарда, това е съвсем малко. Ако Гор­бачов беше казал – дайте ми 100 милиар­да и ще получите ГДР, то ние щяхме със сигурност да му дадем тези 100 милиарда. 100 милиарда евро за ГДР, при бюджет на държавата от 500 милиарда!“ За пада­нето на Берлинската стена Кол смята, че ролята на Горбачов е била решаваща: „Ако Горбачов беше тръгнал с танкове към „Чекпойнт Чарли“ (ГКПП на границата със Западен Берлин), то привържениците на твърдата политика в Източен Берлин със сигурност щяха да построят стена­та обратно.“

Затова пък по адрес на Борис Елцин па­триархът на немската политика не пес­ти комплименти: „Това е един щастлив случай, това е един приятел на нашата страна. И мой личен приятел. Общест­веният имидж на Борис Елцин абсолютно не съответства на истината. Той е ви­соко интелигентен мъж, с поразителна политическа хватка, който не подбира средствата за достигане на целите си. Именно заради това си създаде толкова много врагове.“ И накрая: „Пиян, той беше много по-добър от много от тези, които бяха трезви.“

„ПИЛЕНЦЕ МОЕ“

Едва ли не като червена нишка през мемоарите на Кол се набива темата за „предателството на своите“. И тук главен предател за Хелмут е днешната канцлерка Ангела Меркел. Израснала в ГДР, Ангела Меркел в своята социалистическа родина проявява себе си като личност, променяща позициите си. Източногер­манската държава например субсидира брането на боровинки от населението, изплащайки по 4 марки за килограм. А на дребно същите боровинки са се продава­ли по 2 марки. И Меркел, която по това време е активистка на Съюза на свобод­ната немска младеж (аналог на нашия ком­сомол), е купувала боровинки на дребно по 2 марки и ги е предавала в пунковете, все едно, че сама ги е брала – по 4 марки. След това е следвала нова покупка от магазина, която отново е била предавана в пунктовете за по 4 марки. И в същото време госпожата жестоко е заклеймява­ла спекулантите.

Кол не се смущава да спомене колко е била „нецивилизована“ Меркел, когато той я е „взел“. „Госпожа Меркел дото­гава не могла да си служи с вилицата и ножа“ – бие право в целта ексканцлерът. „По време на официални приеми поведе­нието й е било толкова безпардонно, че аз бях принуден нееднократно да я по­ставям на място й“. Но и това в крайна сметка Хелмут най-вероятно би й прос­тил, ако Меркел не го беше предала през 1998 година. Предателството става по същия начин, както по-рано тя предава предишния си покровител – Лотар де Мезиер, който я прехвърли в партията Християндемократичен съюз на Герма­ния (ХДС). Меркел е била негов верен съ­ратник до момента, когато изведнъж Де Мезиер бе обвинен за това, че е работил за ЩАЗИ. Тогава Меркел публично заклей­ми своя шеф, след което незабавно ста­ва заместник-председател в партията.

Хелмут Кол я приближава към себе си, наричайки я „моето момиче“ и „моето пиленце“, а Ангела долиташе в неговата резиденция с държавен хеликоптер. И през 1998 г., когато ХДС загуби изборите, Меркел сама поиска оставката на Кол. И в резултат – зае неговото място.

В Германия Меркел доста често е обект на различни разобличения. Обвиня­ваха я и в любовна връзка с Кол, обвиня­ваха я във фиктивен брак с Йоаким Зау­ер. Първата жена на Зауер се е развела с него, след като го е заварила в леглото с … мъж. И след като съпругата на друг бивш немски канцлер Герхард Шрьодер, публично заяви, че „личният живот на Ангела Меркел не съответства на опи­та на болшинството жени“, немската преса открито започна да пише за „брака на хомосексуалиста Зауер с лесбийката Меркел“. От засегнатите не беше заве­ден нито един иск за опровержение или обвинение за клевета.

Според Хелмут Кол, когато той взел Меркел при себе си, я е научил да си служи с нож и вилица. Тя възприела уроците му. В европейската политика обаче, Меркел не е успяла да научи нищо от учителя си. „Тя въобще нищо не разбира… Мога само да се прекръстя, като слушам нейните глупости“ – тези и други подобни изрече­ния на страниците на вече публикувана­та книга, съвсем не са рядкост.

 

КАКВО ОЩЕ Е НАПИСАЛ ЕКСКАНЦЛЕРЪТ НА ФРГ

За Михаил Горбачов:

- Горбачов осъзнаваше, че ще остане сам-самичък и няма да може да удържи режима.

- Това са небивалици (по повод слухо­вете за това, че Горбачов е предлагал да върне Кьонингсберг (Калининград) срещу 5 милиарда марки).

За Маргарет Тачър:

- Тя заспиваше на заседанията на Г-7 и в този момент почти падаше от стола, придържайки дамската си чан­тичка.

За принцеса Даяна:

- Нейната сватба беше абсолютен идиотизъм. За да стане веднага крали­ца, на нея й трябваше малко да се помъ­чи в кревата, да роди поне трима прин­цове, като по този начин да изпълни своята мисия. А на тази бедна женица й се наложи да пътешества, да беседва с разни министри и за това повяхна.

За капитализма:

- В индустрията вече нищо не се пра­ви – там работят хора, които вече отдавна не се решават да променят каквото и да е и не искат нищо да рис­куват. Индустрията се е превърнала в клуб по интереси. Някой играе с някого голф в петък на обяд на Марбел и от­лита там с личния си самолет. Все едни и същи копелета. Само погледнете бан­ките, нима тях ги управлява елитът? Те прецакаха всичко, каквото може, в този свят.

За бъдещето на Германия:

- Ние сме една сломена държава, в която децата не знаят националния химн. Тук патриотизмът няма място. Не смятам, че Германия днес е способна да се реформира. Тя ще е готова за ре­форми, когато достигнем критичната точка. Всъщност, този момент вече е настъпил, но хората просто не го за­белязват.

Дали ще излезе чиста от калната баня?

Олга Зиновиева, общественичка и вдовица на философа Александър Зиновиев, която много години живее в Германия, прогнозира какво влияние ще има този скандал върху германската и европейската политика:

За Ангела това е поредният черен пиар, който далеч не е първият й в живота. На нейната репутация той ще има много малко влияние, плюс-минус едно разобличение, вече едва ли ще повлияе на нещо. Всичко тук зависи от очертания контур, предвари­телната постановка, която се ревизира от много влиятелни кръгове. Меркел вече не за първи мандат е канцлер, а това означава, че тя е удобна за немското население. Да, тя е известна със своята непоследователност, тя може да каже нещо решително, но много бързо ехото зад Океана бива забравено и тя взима думите си още назад. Целият този облик на Меркел, с нейните кръстосани ръчички и устни, които изобразяват сър­чице, с късичкото си сакенце, то и в консервативната част на немското общество се асоциира с някаква стереотипна госпожа. Тя отговаря на Хитлеровия идеал за жените, които според него трябвало да се посветят на трите К – „киндер, кюхе, кирхе” – деца, кухня, църква, само че на един по-съвременен етап на развитие.