|

САНИРАНЕТО – ГЕРБЕРСКИ ГРАБЕЖ ЗА 4 МЛРД. ЛЕВА

Държавата ще ни санира жилищата безвъзмездно, на 100%, стига да са в големи панелни, стоманобетонни или ЕПК-блокове. В България има 70 259 сгради панелно, ЕПК и стоманобетонно строителство, в тях има 1.123 милиона апартамента и те са основно в 28-те областни града, казва статистиката на МРРБ. Това са поне 1.123 милиона семейства, т.е. поне 5 милиона българи (според Института за пазарна икономика), които в тази изборна година, 2015-та, ще получат подарък от Бойко Борисов на стойност от по няколко хиляди лв всеки. Още до края на тази година ще бъдат раздадени 1 милиард лв, а по-нататък – още 3 милиарда, понеже санирането на всички тези панелки щяло да струва около 4 милиарда лв., твърди правителството.

Който иска да получи тази благодат трябва да уреди нещо много просто – да регистрира сдружение с още 35 семейства от неговия жилищен блок и то вече като юридическо лице да кандидатства за подаръка на кабинета „Борисов 2“. 

Магдалена ТАШЕВА, депутат в 43-то НС

Това е в общи линии веро­ломната лъжа, която кас­тата на соросоидите във властта ни сервира за N-ти път. Да припомня – още през 2002 г. агентът на Световната банка Стефан Софиянски, тогава кмет на София, беше уговорил 3 милиарда лв. заем за „саниране”, даже беше избрал чуждите фирми, които ще внасят материалите и уговорил съвместно сдружение на общината с немската фирма „Щремпел”. Трите милиарда тряб­ваше да бъдат депозирани в… Об­щинска банка, естествено. В ме­диите вървеше усилена лобистка кампания с апокалиптични загла­вия като „Взривяват панелките понеже са опасни“ ( в. „24 часа“, 19 май 2002 г. ) Арх. Бойко Кандинов даже предупреждаваше, че панел­ните блокове може би няма да издържат до края на 2003 г. и към Нова година ще се самосрутят.

„Санирането на панелките“ е мокрият сън на строителния предприемач Росен Плевнелиев още от времето, когато беше ресорен министър. Той го пов­таря по всеки повод и без повод дори и след като по приумица на злата съдба стана президент на България. Няма да правя цитатник по изказванията му, защото ми свидят хартията и тонера, пък и неговите волни словосъчетания на тема „саниране“ са претворени в цял епос от вицове за „държав­ната глава“. Плевнелиев е само го­ворител на друга, задкулисна кас­та, която само от време на време подава нос зад завесата да види как вървят нещата с поредното ограбване на българина. Кои са те?

На първо място това са Крис­талина Георгиева, нейната лична приятелка Цветелина Бориславо­ва, Иво Прокопиев и няколко други собственици на банкови и финан­сови компании. (Да добавим и близ­ките до тях строителни фирми. Да сложим в кюпа и няколко сто­тин архитектурни студиа и юри­дически кантори и консултант­ски фирми, които ще погълнат поне 30% от ресурса за саниране.) Те, както показва опитът от по­следните 25 години, не са сред хората, загрижени за социалното бедствие на народа, обитаващ панелките.

Разбира се, абсурдно е да опра­вдаваш заеми за 4 милиарда лв. с облепване на блокове със стиро­пор. Вместо да изградиш, пример­но един нов реактор ВВЕР в Белене за същата стойност. Но въпреки тази очевидност облепването с вносен стиропор на панелните блокове в България бе предста­вяно като алтернатива на два­та хилядника в Белене, които ще произвеждат ток в продължение на 60 години. Според Плевнелиев стиропорът ще спести долу-горе толкова енергия, колкото двата нови реактора в АЕЦ „Белене” ще произведат за половин век!

Къде им е далаверата?

Първата е в избора на обслуж­ващата банка (банки), в която ще се депозират теглените от Све­товната банка кредити на стой­ност поне 4 милиарда лв. (Ако предположим, че Лиляна Павлова ще успее да събере 1 милиард за гаранции.)

След това на корупционната верига се навързват един куп по­средници – чантаджии, на които държавата, тоест пак ние, данъ­коплатците, ще плащаме да ни обследват енергийно жилищата.

„Етажната собственост трябва да регистрира сдружение и да кандидатства пред общи­ната, че иска включване в тази програма. След това общината ще извърши всички дейности по енергийно обследване, ремонт, саниране и избор на изпълнители“, обясни министър Лиляна Павлова пред сбирка с кметове на ГЕРБ, които ще получават парите за саниране и те – кметовете! – ще избират фирмите за енерги­ен одит, които ще обследват жилищата ни. Кметовете ще избират и строителните фир­ми, които ще лепят стиропора и ще слагат новата дограма, ще сменят щрангове и въжетата на асансьорите. Тази година идват местни избори. „Санирането” е начин Борисов да налее 1 милиард лева в своите общини, за да спе­чели местната власт още вед­нъж. Вече не с изхвърляне на 700 хиляди бюлетини, обявени за „не­валидни”, не с допечатка на нови бюлетини, а с раздаване на пари за корпоративен вот. Всъщност Илиан Василев обясни това съв­сем невинно в блога си.

„Пълното покриване на разхо­дите по обем дейности, които преминават от фасадна топло­изолация до капитален ремонт (при панелките за това става дума) е потенциална сфера за зло­употреба със средства, защото в значителна част от случаите става въпрос за ремонтни, в го­ляма степен, оставащи скрити работи и респективно трудни за контрол.”

Откъде ще дойде милиардът? От Световната банка, естествено.

В момента 1 милиард лв. за са­ниране няма. Но… ще дойдат, каз­ва ГЕРБ. Държавата ще осигури само 200 млн. лв. По оперативна­та програма „Региони в растеж“ се планира 342 млн. лв. да бъдат отпуснати за саниране на по-мал­ките сгради, обясни министър Лиляна Павлова пред сдружение­то на общините. Дотук са общо 542 милиона лв. Кабинетът „Бо­рисов 2“ вече е кандидатствал за оставащите 458 милиона лв. (229 млн. евро) от инвестиционния план на Юнкер.

Така ще се съберат 1 мили­ард лв. които обаче ще бъдат държавна гаранция за теглене на кредити от Световната бан­ка, Европейската инвестицион­на банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. За целта в бюджета за 2015 г. е заложена държавна гаранция за същата сума, която ще бъде издадена от Министерството на финансите. Гаранцията от 1 млрд. лева вече беше одобрена от бюджетната комисия в 43-ия парламент.

 

Войната срещу панелките е идеологическа

Кой ще санира хилядите тухларки, които са енергийно много по-неефективни от панелите?

Далаверата не е просто в присвояването на 4 милиарда лв. от техните обръчи. Тя е идео­логическа и цели обсебването на жилищата на българите. За­това и панелките са на топа на устата. В България има хиляди „тухларки”, които са в руинира­но състояние, но за тях не ста­ва дума. Целта са най-масовите жилища – панелните, които со­циалистическата държава по­строи за всеки българин. Целта е новите поколения да забравят, че социалистическата държава е била преди всичко социална. Как да бъдат отнети те? Няма как, защото Конституцията защи­тава частната собственост. Освен ако… собствениците им не бъдат фалирани и заставени да плащат, с жилищата си.

Ан Макгърк

Още през 90-те години Ан Макгърк заявяваше, че фактът, че 95% от българите притежа­ват жилищата си, е истинско безобразие. По простата причи­на, че примерно в САЩ има 16 ми­лиона бездомни. Затова СБ пред­ложи хората, живеещи в един жилищен блок да се регистри­рат като фирма. „Световната банка иска жилищните входове да станат фирми“, заяви за в. „Сега” от 1 декември, 2001 г. тога­вашната началничка на управле­ние „Топлофикации“ в Държавна­та агенция по енергетика Любка Георгиева.

Рецептата е проста –

щом живеещите в един блок са фирма, тя може да бъде фалирана!

Детска игра е след ре­гистрацията им, при която собствениците на жилища внасят притежаваните от тях квадратни метри като капитал в дружестото, да се приемат такива закони, които да фалират тези „фирми“.

Идеята бе „Топлофикация”, ЕРП-тата, „Софийска вода” и други монополи, повечето чужди, да сключват договори НЕ с индивидуалните домакин­ства, а със сдружението на собствениците в блока. То ще бъде задължено да гарантира плащането на непосилните сметки с „капитала” си, т.е. с жилищната собственост. Освен това сдружението ще бъде задължено да спазва оп­ределени норми за енергийна ефективност, които не мо­гат да бъдат изпълнени, ос­вен ако не се санира блокът. А санирането бе оценено на $150/кв. м. Това означаваше, по думите на Андрей Райчев, българският бедняк да стане наистина беден като на за­пад, т.е. бездомен, защото ще бъде принуден да плати втори път жилището си, а той няма да може и ще му го вземат.

И такава поправка в Зако­на за управление на етажната собственост (ЗУЕС) наистина бе изработена и внесена по време на Тройната коалиция.

Стоил Сотиров, съдия във Върховния касационен съд, сподели следното пред в. „Атака” от 4 април 2006 г.: „Сдружаването на собстве­ниците на жилища бе подска­зано от разни външни инвес­титори, които искат тук да санират сградите, за да имат сигурност за своите пари. Чуждите инвеститори не могат да разберат как в Бъл­гария хората са бедни, а имат жилищна собственост. Имам подозрението, че завиждат за това и искат да приравнят статута на нашите бедни със статута на техните.“

Днес мечтата на Светов­ната банка и „Отворено об­щество“ – авторите на по­правката в ЗУЕС според съдия Сотиров е на път да стане реалност. Законопроектът обаче предизивка буря от не­годувание сред обикновените граждани и юристите. Още при внасянето му в НС той бе отхвърлен от Консулта­тивния съвет по законода­телството със следните аргументи: „Новото, което предлага законопроектът за разлика от сега действащата правна уредба, е сдружение на етажните собственици, кое­то става юридическо лице. В мотивите към законопроекта е посочено, че „чуждестранни организации, изявили желание да участват в санирането на сгради, искат да имат за партньор юридическо лице“. По недопустим начин зако­нопроектът изменя закона за собствеността, като урежда правата и задълженията на собствениците в противоре­чие на Закона за собственост­та, поради което следва да се отхвърли.”

В крайна сметка сдружава­нето на собствениците във „фирми” – етажна собстве­ност, както и функциите, кои­то те изпълняват (чл. 25 и чл. 33 от сегашния ЗУЕС) остана като доброволна опция. Хора­та разбират капана, затова не се сдружават. В цялата стра­на има не повече от 150-160 сдружения, сключили договори за саниране.

И ето днес, 7 години по-къс­но, „Борисов 2” се опитва да ни прилъже да регистрираме та­кива фирми с обещанието, че СЛЕД това Бойко ще ни санира безплатно жилищата.

През 2007 г Стефан Софиян­ски казваше: „В бъдещия закон за етажната собственост трябва да заложим „сиренце­то“, което да накара живеещи­те в жилищните кооперации да регистрират сдружения на собствениците, а не да са разписани само глоби”. („Меди­апул“, 12 декември 2007 г.)

Днес друг адепт на „чуж­дестранните инвеститори”, Илиан Василев, казва същото, но с други думи:

„В този си вид нещата мо­гат и да потръгнат защото за българина келепирът е повече от мотив за действие, но ще останат проблемите за взаи­модействието между публич­ното управление и личната/ колективна отговорност.” („Кой печели от „безплатното саниране”, 5 януари 2015 г.)

Очаква се бъларинът този път да се върже. А после, след като всички жилищни блоко­ве станат фирми, ще бъде елементарно да се задължат със закон да плащат и за „без­платното” саниране, и за раз­дутите сметки за ток, парно и вода.

 

КОЙ НАТИСКА ЗА ХАРЧА

 

Представителят на СБ у нас, Маркус Репник (правият до Лиляна Павлова) надзирава сключването на заемите, разоряващи България

Маркус Репник,

Световната банка:

„С повече от 50% може да се намали енер­гийната консумация в България, ако хората ин­вестират в енергийна ефективност на сгра­дите си.“

(Форум „Зелена икономика“, организиран от „Икономедия“ на 22 февруари 2011

 

 

 

 

Кристалина Георгиева:

„Аз съм голям фен на санирането… Банките могат да помогнат за по-бързото и цялостно саниране на сградите в България, като отпус­кат кредити за „проекти, които се самоизпла­щат“, държавата може да насърчи процеса с данъчни облекчения, а местните власти трябва да обясняват всичко това на граж­даните… Безвъзмез­дното съфинансира­не може да достигне 50%.

Домакинство, кое­то едва свързва два­та края, няма откъде да вземе другите 50%. Ако се включи банковата система и предоста­ви парите, след това вместо домакинството да обслужва кредита, той се изплаща от спес­тяванията на енергия. Пречка пред масовото саниране е липсата на сдружения за етажна собственост, които да кандидатстват за европейските средства. Според Георгиева не е нужно общите съ­брания в блоковете да взимат ре­шения с пълно единодушие, но за това са нужни законови промени“.

(На форум за устойчивото разви­тие на София, 29 сеп. 2011

Министър Росен Плевнелиев на 22 февруари 2011 г. , на форум „зе­лена икономика“, организиран от групата „Икономедия“, т.е. от Иво Прокопиев:

Санирането на панелките може да спести енергийна мощност от порядъка на 1600 МВт, колкото АЕЦ „Белене”! Санирането на панелки­те ще струва около 4 милиарда евро, сочат изчисленията на МРРБ. В тях се по­мещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души в страната“.

 

Цветелина Бориславова:

Като инвеститор в алтернативни енер­гийни източници повече от 7 години в начало­то във ВЕЦ-ове, после във вятърни, а сега и в слънчеви, смятам, че България има огромен потенциал за разви­тие на алтернативна енергетика… България и сега изнася елек­троенергия, имаме свръхпроизводство на ток, а след години, когато икономиката ни ще трябва да намали с 20% консумацията на ток, какво ще правим с огромните мощности на АЕЦ “Белене”? Защо трябва да се изгражда такава огромна атомна мощност? Като човек от бизнеса не виждам логика в това решение.“

(В. „Труд“, 10.12.2012 г.)

„Кредитите, които потребителите полу­чават за цялостно саниране на жилището, да могат да се изплащат с икономисаните сред­ства от намаленото потребление на ток. Идеята е първите няколко години след обно­вяване на жилището потребителят да про­дължи да плаща същите сметки, както преди санирането. Разликата между по-голямото по­требление преди и сега да бъде преведена на банката. Въпросът как ще стане изчисляване­то на тази разлика е въпрос, който предстои да се обсъжда между електроразпределител­ните дружества и клиентите им.“

(На друг форум за зелена енергия, проведен на 30.06.2011 г.)

Иван Костов:

Може да се коалираме с ГЕРБ, но това ще стане само ако Борисов покаже привърза­ността си към евроатлантическото мисле­не и се откаже от строежа на АЕЦ „Белене“. Трябват инвестиции в сферата на икономия на енергийни разходи. Това означа саниране, изолиране и смяна на дограмата на всички обществени сгради – болници, училища и административ­ни учреждения. Това важи и за домовете на хората, като за това може да помогне и държавата. Енергията трябва да се икономисва, защото тя е скъпа. Така консумацията й ще спадне с 20-30%“

(Би Ти Ви, 28 март 2012 г. )