|

71 години от варварските бомбардировки на София: САМОЛЕТИТЕ НА САЩ СРИВАТ СТОЛИЦАТА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН

 

Първото въздушно нападение над българската столица е направено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 „Митчел“. Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени – 128. Първата тройка от неприятелски самолети обстрелва с картечници хората, бягащи по улиците.

Изкопаните по градинките скривалища се оказват наводнени и неизползваеми. Следват още три въздушни нападения – на 24 ноември, 10 и 20 декември. София почва да живее в постоянен страх от сирените.

Отминават коледните празници в студена и затъмнена София. Идва мразовитият и слънчев 10 януари 1944 г.

Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои български градове англичаните и американците считат за стратегически. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес” – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг”. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа, когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 7 жертви – загиват подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев, кап. Герхард Венгел и още 4-ма немски летци.

От бомбардировките са разрушени сградите на Народното събрание и на Народния театър

В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града.

Столичани още разчистват разрушенията и се гасят пожарите от попаденията, при дневния удар, когато в 22 ч. 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори, нощен удар. Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснати от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките материални разрушения. Зенитната артилерия изстрелва по вражеските самолети 1310 снаряда, но отново без резултат.

При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени. Съобщителната и водоснабдителна мрежа са прекъснати, пламтят южното крило на Народния театър, сградата на БАН, съседните здания…

Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията.

На 24 януари е предприето ново нападение над София, но в този ден природата е на страната на софиянци. Цялото Софийско поле е потънало в дебел слой мъгла. Самолетите на 15-а въздушна армия на САЩ не разполагат с уреди за сляпо бомбардиране, каквито имат нощните бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили (RAF). И след като се въртят над Витоша в продължение на 45 минути, бомбардировачите поемат в различни посоки, за се освободят от смъртоносния си товар.

Една група бомбардира Скопие, тогава на територията на Царство България. Друга формация от 84 бомбардировача удря Враца. Загиват 124 и са ранени 250 врачани. Изтребители слизат ниско и обстрелват града с бордното си оръжие. Бомбардирани са и други селища в Северна България. Общо над страната са пуснати около 800 бомби.

След известно затишие бомбардировките са подновени в нощта срещу 16 март от британска тактическа бомбардировъчна група. Тя спуска върху централната част на столицата около 4000 запалителни магнезиеви бомби, предизвикали над 70 пожара. През нощта следва втори удар по цели в района на Централна жп гара и в района на кв. Лозенец. Разрушени са 45 и са засегнати 13 сгради и постройки, като жертвите се изчисляват на 19 убити и 76 ранени.

В ясния безоблачен ден на 30 март следва най-жестоката бомбардировка. Бомбардировъчна формация, имаща задачата да удари София, е от около 450 бомбардировача “Либерейтър”, “Флайнг фортрес”, “Митчел” и “Халифакс”. Те са придружавани от 150 изтребителя “Лайтнинг”. Пуснати са 3000 разрушителни и голям брой запалителни бомби, сринати са 3575 сгради. Загиват 139 души, пламват над 2000 пожара.

Дълго догарят зданията на Народния театър, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и финансите, Народната библиотека, хотел “България”, Държавната печатница, Светия Синод и други “военни обекти”. В пепелища тънат бул. “Дондуков”, ул. “Търговска” (днес “Пиротска”), ул. “Мария-Луиза”, ул. “Клементина” (днес бул. “Ал. Стамболийски”), ул. “Леге”, площад “Батенберг”.

Бомбардировките над страната ни са повече от 100 и продължават до 2 септември 1944 година. Кампанията срещу България е абсолютно безсмислена. Гражданското население, вместо да бъде привлечено в симпатиите си към антинацистката коалиция, реагира в по-голямата си част с безразличие на победата й.

Зловещата равносметка:

- Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.

- Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.

- Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.

 

Чърчил нарежда геноцида, Сталин пробва да го спре

Бомбардировките над граждански сгради са наредени от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите. Чърчил посреща резултата от разрушителните бомбардировки над България с коментар: “Отлично!”.

На английския министър-председател се приписва фразата:“София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!“  През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”

Както разказва генерал Захари Захариев, в средата на април 1944 г. на Васил Коларов съобщили за последната голяма бомбардировка над София. Той се развълнувал много и казал: “Тези продажни управници ще докарат работата дотам, че американците ще разрушат хубавата ни София”. После вдигнал телефона, обадил се на Георги Димитров, разказал му за станалото и го помолил да направи каквото може за прекратяване на бомбардировките. По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. След този благороден акт на съветското ръководство българската столица вече не била бомбардирана”. (Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова и Веселин Хаджиниколов “Георги Димитров” – Партиздат, София, 1972 г., стр. 496-497)

От цитата е видно, че Сталин и Рузвелт попречили на Чърчил да изпълни намеренията си.