|

АТАКА НА ВЛАСТ ЩЕ АНУЛИРА НЕЗАКОННИЯ ДЪЛГ

 

ДЪЛГОВАТА ХУНТА НИ ВКАРВА В СПИРАЛА НА СМЪРТТА

ГЕОРГИ
СЕНГАЛЕВИЧ

 25 януари ще се за­помни като един от най-черни­те дни в ис­торията на България, но и като деня, в кой­то маските паднаха.

 

В сряда, когато депутатите гласуваха новия заем, стотици атакисти протестираха пред Народното събрание

Разбрахме най-накрая за какво ид­ваха в България държавният секре­тар на САЩ Джон Кери, генсека на НАТО Йенс Столтенберг и ред други високопоставени особи. Идвали са, за да разпоредят на колониалната администрация в България поема­нето на нов, колосален и заробващ външен дълг.

За да закупуваме, без да имаме парите за това, старите им самоле­ти, танкове и кораби – целия подви­жен, летящ и плаващ скрап, от който САЩ, Германия и други „партньори” в НАТО искат да се отърват. Друго обяснение за това безумие, което не бе подплатено с нито един аргумент, с никаква финансово-икономическа логика, не се намери. Според обяс­ненията на министър Горанов заемът от 16 млрд. лева бил за изплащане на стари задължения, които падежи­рали в периода до 2017 г., само че те, оказва се, не надхвърлят 5 млрд. лева, а и предишното правителство, впрочем, отдавна било намерило част от ресурсите. От останалите 11 млрд. някаква част щяла да отиде за компенсиране на бюджетния дефи­цит, който бил страховит и пагубен за България, макар да е в рамките на всички фискални критерии, на­лагани от Маастрихт и фискалните пактове на ЕС. Пак недоумение. Но най-шокираща беше заявката, с коя­то Горанов „спечелил” за каузата на дълга групите на АБВ и ДПС – да не пипа и да не харчи 2 млрд. от 16-те, което повдига въпроса защо направо не емитираме 14 млрд., а трябва да плащаме и лихвите по „замразените” 2 млрд. Никой не попита и никой не отговори. Никой не поиска сметка от министъра и защо хем претендира, че хазната е на червено, хем отказва да си вземе 900-те млн. лева държав­ни пари, които Първа инвестиционна банка трябва да ни връща. Банката иска да ги вър­не на държа­вата, а Горанов не ги ще. Защо? Защо главният прокурор не се сезира във връзка с чутовния скандал около един от кредиторите по новия заем – бри­танската банка HSBC, чийто швей­царски клон е уличен в схема за данъчни и дългови измами? Защо парламентът не създаде комисия? Защо не изиска списъка с имената на 74 български граждани, които са укрили в трезорите на банката близо 400 млн. долара незаконни авоари? Кои са тези хора? Защо мълчат медиите?!?

Междувременно Европейската комисия реагира светкавично, като задвижи процедура по поставяне на България под специален мони­торинг заради

прекомерни макроикономически дисбаланси.

Дори и Брюксел е в лек шок от фискалното самоубийство на бъл­гарските власти. Защото да емити­раш колосален външен дълг, който много бързо ще надуе общото рав­нище на държавния дълг до около и над 40% от БВП на страната, в настоящата ситуация е чисто и просто самоубийство. Българската икономика от доста време генери­ра нищожен растеж, който даже е измамен. Статистиката лъже: в действителност ние сме в рецесия, само че поевтиняването на цените създава илюзията за някакъв ми­нимален растеж. Поевтиняването е резултат от дефлация – по този показател сме на второ място в Ев­ропа след Гърция с 2,3 % през яну­ари. А дефлация означава иконо­мически застой, липса на търсене, фалити на предприятия и растяща безработица.

Поемането на нови дългове, за да изплащаме стари, каквато уж била целта на управлението, ни вкарва в дългова спирала и в сце­нарий, по-страшен от гръцкия.

Вярно, голяма част от дълговете на Гърция също са отишли за оръ­жие през годините: за закупуване на немски подводници и танкове, на американски и френски самоле­ти. Само че Гърция, за разлика от нас, има работеща ико­номика, има мощен туризъм, има свои собствени капита­ли, своя олигархия дори. Ние нямаме нищо от това – всич­ко тук беше или лик­видирано, или е в чужди ръце. Имахме едно – единствено предимство: малък държавен дълг, въз­лизащ преди година на 18% от БВП и на 27% сега (без новия дълг). Това ни оси­гуряваше фискален комфорт и стабил­ност, с каквато поч­ти никоя друга стра­на в ЕС, нито дори вездесъщата Германия, не може да се похвали. И така до 25 януари, когато неолибералите решиха да ни превърнат и в дългова колония. Защото дългът днес е инструмент за колонизиране на цели народи и държави, за ликвидирането на тех­ния суверенитет от наднационална­та финансова олигархия. И когато дойде време за връщане на заема с лихвите, ще трябва или да про­дължим по пътя на катастрофата, емитирайки нови и нови дългове, за да обезпечим старите, или да обя­вим неплатежоспособност и фалит. Разбира се, междувременно дълго­вата хунта, която ни управлява, ще ни е набутала и в еврозоната, за да загубим тотално и монетарния си суверенитет, да загубим всякаква възможност за икономически рас­теж и конкурентоспособност. И то­гава в България ще дойде т. нар. Тройка – трите институции, които „спасяват” закъсалите и изпадна­лите в дългова криза страни член­ки на еврозоната: Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. Ще дойдат, за да защитят интереса на кредиторите и за да ни накарат да плащаме. Всички нас, и то с лихвите – не Борисов и не Го­ранов. Как ще стане това, питате се, при положение, че икономиката не работи, БВП на страната се свива и хазната е празна – ами чрез „спаси­телен” пакет от мерки, които Тройка­та ще наложи на българския народ: орязване на доходите и особено на пенсиите, зачеркване на всякакви социални разходи и източване на фондовете, масови уволнения и ликвидиране на публичния сектор, нови приватизации и разпродаване на държавна собственост – на АЕЦ „Козлодуй”, на природните богат­ства, на летища и пристанища.

Каквото е останало. Ще ни вземат всичко,

ще ни отнемат работата, достъпа до образование и здравеопазване, ще посегнат на земите ни и дори на жилищата ни, на частната собстве­ност.

Всичко това ни чака, ако не реа­гираме, ако след поемането на този дълг допуснем да ни вкарат в евро­зоната и не осъществим нужната радикална политическа промяна. Защото изход има. Задача на опо­зицията начело с АТАКА сега е да атакува 16-те млрд. пред Конститу­ционния съд. Ако това не сработи, опозицията трябва да излезе с по­литическа декларация, адресирана до кредиторите и до международ­ните финансови институции, че не признава този дълг, счита го за не­законен и ще го анулира, щом дой­де на власт. По въпроса за дълга не може да има приемственост със сега управляващите, защото те дейст­ват в нарушение на Конституцията и редица закони. Заявяваме го ясно, за да сме честни с партньорите на страната и най-вече с българския народ. И това не е някакъв рево­люционен акт, който би преобърнал световния финансов ред. В между­народното право битува принципът за „омразен дълг” (odious debt) – така се нарича всяко задължение, поето от корумпиран и недемокра­тичен режим в ущърб на народния интерес. То се отписва и зачерква изцяло. Така направи Еквадор през 2010 с голяма част от своите дълго­ве, така направи и Ирак след 2003 с дълга, натрупан от Саддам, така през годините са правили редица държави, вкл. САЩ и Русия. Към това днес се стреми и Гърция, но и други задлъжнели страни от Южна Европа. Това трябва да бъде една от задачите на всяко национално отговорно правителство, което из­мъкне властта от ръцете на дълго­вата хунта и я върне в ръцете на хо­рата, на народа.

Предстои ни битка за възвръщане на националния суверенитет,

за възстановяване на демокра­цията и конституционния ред. Само ако я спечелим, страната ни ще може да се присъедини към иници­ативата на новото гръцко прави­телство за свикване на европейска дългова конференция, която да отпише големи дялове от дълго­вете на държавите и да утвърди нов регламент по изплащането на остатъка, включващ мораториум в случай на рецесия и изплащане на дълг само от растежа на икономи­ката, не от държавните бюджети. Само патриотичните сили на власт ще могат да привлекат финансови консултанти с цел преструктурира­не на дълга и да съставят междуна­родна експертна комисия, която да разследва целия държавен дълг на България, така както бяхме записа­ли в Плана „Сидеров” още преди 2 години. Колко актуално звучи това сега, когато друг път за освобожде­ние вече няма!