|

ОЛИГАРСИ ТЛАСКАТ КЪМ ФАЛИТ ЕНЕРГЕТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

 

АНГЕЛАКИ ГОЦЕВ,
енергиен експерт

 

През последния ме­сец президентът Ро­сен Плевнелиев се увлече да разяснява на премръзналия и гладен електорат колко важно било да се спаси енергетиката на страната ни. Особено трябвало да се наблегне на „либерализа­цията на енергийния пазар“ и на „енергийната диверсификация“, защото енергийният ни сектор е в „прединфарктно състояние“.

Пак се прилага изпитаният метод за залъгване на хората със сложни думички като либера­лизация, диверсификация и т.н. Ние не желаем да ни заблужда­вате, а да ни обясните

кой доведе нашата печеливша енергетика до прединфарктно състояние?

И кой е наказан за това престъпление? Всички, които са виновни, сега са или във власта, или са близки на властимащите. Работил съм 30 години в сфе­рата на енергетиката и знам, че случайни хора не се допускат в енергийната мафия. А мафия означава организирана престъп­ност плюс държавна власт.

От края на 2000 г. до начало­то на 2013 г. дневната тарифа на електроенергията се е повишила със 133%, докато нощната тари­фа е скочила с цели 206%.

По време на управлението на Иван Костов се даде старт на планираното унищожение на родната ни енергетика. Тогава се подписаха неизгодните за стра­ната ни дългосрочни договори с американските компании за екс­плоатация на ТЕЦ „Марица” 1 и 3. Българският потребител бе принуден да изкупува на двойно по висока цена произведената от тях електроенергия, отколкото от българската ТЕЦ „Марица” 2. По време на същото правителство се появи и крайно неизгодната за потребителите такса „Невъзста­новими разходи“.

Правителството на Сакскобур­гготски уверено продължи с тоталното унищожение на всич­ки печеливши звена в отрасъл „Енергетика“. Меглена Кунева– Пръмова и Соломон Паси затво­риха четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“, които произвеждаха най-евтината електроенергия в общия микс за потребление. По същото време се дадоха лицен­зите на чуждите ЕРП-та, като печелившото електроразпреде­ление бе извадено от приорите­та на НЕК и им бе поднесено на тепсия. Появи се и нова оскъпя­ваща такса – „Достъп до елек­тропреносната мрежа“.

По време на първото управле­ние на Борисов се разрасна край­но неизгодният за търговската цена на електричеството ВЕИ сектор. Цената на произведения от тези източници ток превъз­хожда цената на този от затво­рените реактори на „Козлодуй“ над 10 пъти. Безпрецедентният начин за бързо забогатяване бе надушен от родния ни политиче­ски елит, който чрез свои близки, роднини и приятели започна ма­сово да изгражда соларни и вет­рови енергопаркове. Този процес продължи и по време на прави­телството на Сергей Станишев, като към общата цена на тока се добави и такса „Зелена енергия“.

Така изкуствено се завиши об­щата цена на електроенергията. Практически

само 40% от сметките за ток са за реалната консумация

от страна на потребителя. Оста­налите 60% са за сметка на обир­джийските такси за „Достъп до електропреносната мрежа“, „Не­възстановими разходи“ и „До­бавка за зелена енергия“.

Нарастването на народното недоволство заради високата цена на монополно предлагана­та електроенергия е неизбежно. Не е нормално да се повишават с пъти разходите на гражданите, а приходите им да са на същите нива. Това води до обедняване на нацията, което се показа от по­следните проучвания. Този оче­виден факт бе забелязан от съвет­ниците на президента и от страх да не се повторят протестите от февруари и март 2013 г. Плевне­лиев направи няколко изявления за състоянието на енергетиката у нас. По време на 69-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, пред репортер на БТВ той заяви: „Българската енергетика ще стигне до фалит, ако не се предприемат незабавни реформи в тази сфера“.

Според последните проучвания разходите ни се повишават с пъти, а приходите ни са на същите нива

След това Плевнелиев заяви на ежегодната среща с бизнеса в България, че трябва да се анали­зират прагма­тично числата, потенциалът и перспективите в сектора както от парламен­та, така и от кабинета. В този сектор са необ­ходими сериозни реформи, както и конструктивен подход. Въпре­ки това той не пропусна в други свои изказвания да защити инте­ресите на чуждите енергоразпре­делителни дружества. Дори

Плевнелиев осъди призивите на българите за национализация на ЕРП- тата

и строителството на АЕЦ в Бе­лене.

Той предложи да се закупят и инсталират тъй наречените „умни“ електромери. Според него това щяло да струва около 30 милиона евро, но си заслужа­вало. Както и санирането на па­нелките, в които живеят около 3 милиона българи (това са около 770 хиляди сгради). По думите му след 8 години ще живеем в нови градове с по-висока енер­гийна ефективност, в които по­треблението на енергия ще спад­не на половина. Така виждал бъдещето на България, а не чрез на­ционализация на ЕРП-тата. От думите на президента ясно си проличава чии интереси защитава.

Държавният глава е за либе­рализация на енергийния пазар и хората сами да избират своя доставчик. Само че засега с тази изградена електроразпредели­телна структура е невъзможно. В енергетиката ни е наложен строг монопол от ЕРП-тата и всяко едно от тях отговаря за определена територия на Бъл­гария. Освен това гражданите не могат да определят квотите на отделните производители в общия микс на електренергия­та. Това е приоритет на ДКЕВР. При това положение за какъв свободен пазар на тока и за как­ва либерализация на доставките говори Плевнелиев?

Той сподели, че този сектор не се контролира и управлява добре. Направило му впечатле­ние, че стойностите на почти всички енергийни проекти на­края стават двойно по-високи. За пример посочи разликите в предварителните разчети и крайните цени на „Цанков ка­мък“, АЕЦ „Белене“, газопрово­да „Южен поток“. „На какво се дължи това?“, се чуди той.

А може би не е чувал за съ­ществуването на енергийната мафия? Нищо, че

Иво Прокопиев му е близък семеен приятел

и имат съвместни бизнес инте­реси в тази сфера. „Ще се впе­чатля, каза в заключение пре­зидентът, когато българската енергетика заработи в интерес на народа и икономиката ни, а не в интерес на група олигар­си“. Лошото в случая е, че це­лият български народ знае кои са тези олигарси и кой подържа тесни връзки с тях. Не е редно да си в управлението на страна­та или депутат и да притежаваш соларни паркове, да търгуваш с електроенергия (чрез близки и приятели), както и да поддър­жаш преки другарски контакти с такива личности. Къде спи дър­жавната Комисия за защита от конфликт на интересите?

Ето защо, господин прези­дент, цените на почти всички енергийни проекти накрая ста­ват двойни и тройни. Дали няма да стане същото и при предсто­ящото саниране на сградите, за­купуване и монтиране на „умни­те“ електромери, доставката на природен газ от Азербейджан, изграждането на газовия хъб и на газовите интерконектори?