|

РУСКИЯТ ПОСЛАНИК Н. ПР. ЮРИЙ ИСАКОВ ПРЕД АЛФА ТВ: БЕЗ ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА НЯМАШЕ ДА ИМА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Решението на някои лидери да не отидат на парада в Москва е въпрос на съвест във всеки политически деец


ЮРИЙ НИКОЛАЕВИЧ ИСАКОВ  е роден на 18 март 1948 г. Завършва висшето си образование през 1971 г. в Московския държавен институт за международни отношения.
От 1971 г. до 1985 г. заема различни дипломатически длъжности в Посолствата на СССР в Бирма, Тайланд, отдел „Южна Азия“ в МВнР на СССР. 1986 г. – 1990 г. съветник, начальник отдел в Дирекция „Международни икономически организации“, МВнР на СССР. 1990 г. – 1996 г. – старши съветник в Постоянното представителство на Русия към ООН в Ню-Йорк. 1996 г. – 2000 г. - заместник-директор на Дирекция „Международни организации“, МВнР на Русия. 2000 г. – 2004 г. - заместник постоянен представител на Русия към ООН в Ню-Йорк. 2004 г. – 2008 г. – Посланик за специални поръчения. От август 2008 г. – Посланик на Руската Федерация в България. Има дипломатически ранг Извънреден и пълномощен посланик. Владее английски език. Женен, има син.

АЛФА ТВ излъчи интервюто с руския посланик на 9 май по случай Деня на победата.

Интервюто може да гледате на www.ataka.tv

 

Марина Ерова

- Ваше превъзходителство, тази година се навършват 70-го­дини от Победата във Втората световна война, с какви чув­ства посрещате този юбилей?

- Чувствата, сами разбирате, са сложни, защото навярно на първо място е чувството на благодар­ност и признателност към тези, които извоюваха тази победа. Това е чувство на памет, болка и скръб към тези, които не доживя­ха до тази победа. Това се отнася и до воините на фронта и труже­ниците в тила, огромно количе­ство хора в нашата страна, в дру­гите страни, които са се борили с фашистката чума. Разбира се, вие знаете, че в тази война съветски­ят народ, в т.ч. руският народ по­несоха чудовищни, просто ката­строфални жертви – 27 милиона души. Чувствата тук са смесени. Не напразно у нас народът казва, че това е празник със сълзи в очи­те. Към тези чувства бих добавил и чувството на гордост, че въпре­ки всички тези абсолютно нечу­вани, небивали в историята из­питания, нашият народ издържа, не се предаде, победи и даде тази победа и свобода на цяла Европа.

- Какъв щеше да бъде светът, ако Съветската армия не беше извоювала Победата над фаши­зма?

- В историята, както се казва, не е прието да се говори с „ако“, как­во щеше да бъде, „ако“, но можем със сигурност да предположим абсолютно чудовищна картина, защото идеологията на държа­вата, която проповядваше тя, се основаваше на един главен по­стулат – има една избрана нация, която трябва да управлява други­те, и не само да ги управлява, но и да има правото на унищожаване на другите. Какво по-чудовищно може да има и по-отвратително от това, и разбира се, това, което тази Победа донесе, трябва да се разбере много ясно, че нямаше да има днешна Европа, нито Евросъ­юз, нито демократични ценности, и честно казано, нямаше да има и много народи, защото например славянските народи бяха обявени за „получовеци“, които подлежа­ха заедно с евреите и циганите на унищожение. Така, че и поли­тическата, и етническата карта щеше да бъде абсолютно друга.

- Сега, младото поколение в Русия показва изключи­телна при­емственост по отно­шение на подвига на героите във Втората световна война. Потомци на воините ор­ганизираха редица патриотич­ни акции в цяла Русия. Защо обаче подобни инициативи не се организират в западните държави, например?

- Аз мисля, че преди да се помъчим да отговорим на този въпрос, трябва още веднъж ясно да си представим този чудовищен мащаб на цифрите, които ви спо­менах – 27 милиона загинали на територията на бившия Съветски съюз. Това са колосални жертви, непостижими за разума цифри. И самият мащаб на това бедствие, на тази трагедия предопределя на генетично ниво устойчива па­мет и стремежът да се поддържа тази памет. Както казва народът – до тогава, докато не е погребан последният войник, войната про­дължава. Стремежът да се съхра­ни истината за всеки един от заги­налите стана движеща сила, за да се съхрани тази памет. В буквален смисъл да се разкопае и извади от земята, искам да напомня през 1988 година в Съветския съюз възникна движението на младеж­ки отряди за издирване. Те се за­нимаваха и се занимават и до ден днешен абсолютно доброволно, без принуда или някакви бонуси, през свободното си време с издир­ване на изчезнали без вест герои, загинали бойци през Втората све­товна война, Великата отечестве­на война. Тази работа наистина е хуманна, защото голям брой хора бяха погребани като неизвестни войници, като загинали без ня­каква опознавателна информация. А благодарение на действията на тези отряди, стана въз­можно да се установят точните име­на, да се въз­становят и цели съдби на хиля­ди бойци, които преди се водеха безследно изчезнали. Правят се милиони допитвания, провеждат се разкопки, възстановяват се най-малките възможни матери­ални останали следи, възстано­вяват се имената, както казах и биографиите на тези герои. Става дума за десетки хиляди, и между другото, в това движение участ­ват повече от 60 000 младежи в Русия. Това движение го има и в други страни, бивши републики на СССР, Белорусия, някога и в Украйна. С една дума, това е една от проявите на историческата па­мет.

Но има и други локални про­яви, ето, съвсем пресен пример. Преди няколко дни, буквално преди две седмици през София премина автопоход на леки коли „Победа“, които се произвежда­ха до 1957 година. Група ентуси­асти премина през много страни в памет на Великата отечествена война.

Връщам се към вашия въпрос, защо при нас е така, а не навсякъ­де. Може би отчасти ви отговорих, защото тази тежка памет, ней­ната святост и мащабите на тези жертви, закономерно подтикват нашите млади хора. Но не само у нас, аз знам например, че подоб­ни отряди за издирване, за които разказах, действат и в Латвия, и в Германия, и в някои други страни. Но главното е, че такава памет не трябва да прекъсва. Да не допус­каме да се предаде на забрава.

- В момента обаче, под на­тиска на Вашингтон, редица световни лидери отказаха учас­тието си на парада на 9 май. По някакъв начин ще промени ли отношението си руската страна спрямо тези държави?

- Не бих искал много да ко­ментирам това, защото нашият президент Владимир Путин дос­татъчно ясно каза за това, като отговаряше на един от въпросите, че решението да отидат или да не отидат е въпрос на съвест във все­ки политически деец, който взема такова решение. Ние нямаме на­мерение много да коментираме, нито да критикуваме някого, това е суверен­но право на ръково­дителите на суве­р е н н и т е държави. Но какво мога да кажа, лично аз, добре е тези лиде­ри, които вземат такива решения, да погледнат в очите на ветерани­те от Втората световна война. Ин­тересно е да се види какво ще ка­жат тези ветерани по този въпрос на тези лидери.

- И конкретно, няма как да пропусна да ви попитам и за от­каза на българския президент Росен Плевнелиев да присъства на Парада в Москва.

- Аз току-що казах, точно за това, няма какво да добавя.

- А какво бихте казали на ве­тераните от Втората световна война по повод юбилея от По­бедата?

- Първо, бих им се поклонил ниско на всички ветерани, за тех­ния подвиг, за мъжеството им, за това, което те изнесоха на плещи­те си, това в някакъв смисъл, все­ки един от тези хора носи в себе си един такъв огън на святост във високия смисъл на тази дума. Да пожелая на тези хора, които са живи, дълги години живот, добро здраве, топлина, грижи, разбира­не от страна на окръжаващите ги. А на тези, които не са доживели до днешния ден, светла памет на всички.

На всички зрители на ва­шия канал бих искал да предам най-сърдечни поздрави за праз­ника със сълзи на очи. Да им пожелая внимателно отношение към ветераните, към нашата исто­рическа памет и твърдост в това на никого да не бъде позволено да изкривява истината за войната, да се фалшифицира историята. Да намират мъжество и твърдост, за да не допус­кат опити за възраждането на фашизма, нацизма във всичките му проявления . Всички тези привържени­ци и почитатели на фашизма, в които и страни да се намират те, включително и в България, заслужават най-твърдо осъжда­не. Виждаме колко добре хората разбират, пазят историческата, генетическата памет, тези уроци на Втората световна война и дори инстинктивно чувстват къде ста­ват такива пълзящи опити за про­никване на нацистката идеология. Никой няма да ни прости, ако не помним винаги уроците на Втора­та световна война, Победата, коя­то се извоюва с такива огромни жертви. Затова, мога да завърша с думите на Юлиус Фучик, който казва: „Хора, бъдете бдителни!“.