|

РУСОФИЛИ И РУБЛАДЖИИ ЛИ СА СКАЙЛЪР И МАКГАХАН, Г-ДА ДИВАЦИ?

 

ЦВЕТОМИР ЦЕНОВ

Изминаха 139 години, от­както турският башибозук сравни със земята китното по онова време родопско градче Батак. Приблизително тол­кова години бяха необходими на турската агентура да си намери продажни еничари и мизерни душици в България, равни на някогашните чор­баджии, които не подкрепиха и предадоха народното дело на Априлското въстание. Приблизително толкова годи­ни от този черен, кървав и ди­вашки 17-ти май бяха необхо­дими на продажните мизерни душици да унищожат ценно­стите, идеалите и да пробват да изтрият историческата па­мет на българския народ.

По какво се различават онези диваци с ятаганите, от тези с чеко­вете и пълните банкови сметки, които за екскур­зия в Кушада­съ и „30 махму­дии”, са готови да изпъл­нят със съмнение истината за един 5-вековен османски гнет. Да му придадат ново значение под определението „присъствие”. Диваци, които да поставят въпро­са – „защо е тряб­вало българите да се освобождават”? Такива, които се из­гавриха с паметта на 5000 жени, деца и старци, които на­мериха смъртта си по улиците, учили­щата, дворовете, къщите и църквата в Батак? И с още милиони убити и асимилирани през вековете от 1396 до 1913 г.

Днешните диваци във вече свободна България се зоват не башибозуци, еничари или аскер. Най-често те са исто­рици, политици, обществе­ници, протестъри или просто бивши агенти на Държавна сигурност. Хрантутници на комунистическия строй, кой­то днес без срам, заради това, че са били основна част от него, жлъчно го заклеймя­ват. Един такъв бивш агент на ДС, вербуван по неговите думи по собствено желание, свързан с комунизма и СССР, днес заявява, че „турското робство присъства в умовете само на русофилите в Бълга­рия”.

Дали единствено ценност­ната и духовна деградация на определени слоеве от българ­ското общество ражда диваш­ките напъни за подмяна на историята, или чисто низши­те страсти у „диваците” над­деляват? Страстта за пари, за непреодолимата нужда да бъдеш слуга на някого. Слу­га на ДС и комунизма, който сега хулиш, въпреки че наро­дът е казал – „бивши…няма”. И втори път на еврейски, турски, американски или кой знае какви интереси?

Отговорът на „бившите” диваци е много прост, поч­ти като тях. Достатъчно е да се разровим в европейската преса от онова време, която оп­исва в детайли бруталните съ­бития по бъл­гарските земи по време и след потушаването на Априлското въстание. Съща­та тази преса, която до този момент всъщ­ност прикриваше зверствата на Високата порта, заради икономическите интереси на българомразци, като англий­ския премиер Дизраели.

През 2007 г. българофобите Мартина Балева и Уулф Брунбауер скандално отрекоха баташкото клане. Тогава единствено АТАКА защити българската национална памет

Естествено, лесно можем да се съгласим с хипотези­те на съвременните „дива­ци” за фалшивото, според тях, робство. Нужно е само да прозрем простата историческа истина според тях, че американските журналисти Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър, които описват зверствата, извър­шени по българските земи от турските изроди, са заклети „русофили” и бедни „рубладжии”. Изведнъж разбираме, че те са изпратени по балканските владения на Високата порта от „Кремъл”, за да по­ведат хибридната война сре­щу реформите, демокрацията и евроатлантическия път на султан Абдул Хамит II.