|

139 ГОДИНИ ОТ ВАРВАРСКОТО КЛАНЕ В БАТАК

 

Oще нямаме официална дата, на която потомците на жертвите да се поклонят пред паметта им

Цветомир Ценов

Оцелялата от клането Магда Горанова почита паметта на жертвите. Снимката е от 1927 г.

Годината 1876-та в българ­ската история е наглед една от най-мрачните – изпълнена с кърви, страдания и ужаси. Априлското въстание избухва преждевременно на крилете на революционния трепет и поглед, отправен към братска Русия. Скоро след радостните вести, че градчета и селца са освободени от въстаниците, към тях потеглят кръвожадните орди на башибозука и редовната тур­ска армия. 17 май 1876 г. ос­тава завинаги в съзнанието на българите, заради варварски­те събития в Батак. Черквата, дръвникът и мъчениците…

139 години от зверството, а все още нямаме официална дата, на която потомците на жертвите да се поклонят пред паметта на батакчани. Вместо това се сдобихме с един куп безродници, поставящи под съмнение „страшното”, случи­ло се под ятагана на башибо­зука. Споменът обаче е жив, защото има запазени архиви, които с непод­правената си бруталност свидетелстват само едно. Баташко клане е имало! Друг е въпросът за кого се оказват удобни част от архивните сведения, кои­то публикуваме.

Кой не може да пог­ледне ужаса в очите, та­къв, какъвто някой, преди 139 години, сякаш лишен от човешки образ и дух, е сът­ворил?