|

Зa 15 години „Дънди Прешъс метълс” изнесе от България 44,6 милиона минимални пенсии

 

В СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ КАНАДСКАТА ЗЛАТОДОБИВНА КОМПАНИЯ ЩЕ ОСТЪРЖЕ И ПОСЛЕДНАТА ЗЛАТНА ПРАШИНКА ОТ ЗЕМНИТЕ НЕДРА НА БЪЛГАРИЯ

След като в края на юли месец т. г. Министерският съвет разре­ши на грабителя на златните ни залежи „Дънди Прешъс метълс” да проучва металните подземни изкопаеми край 10 села в Бла­гоевградско, миналата седмица колонизаторите получиха благо­словия да ровят за ценни метали в Хасковско и Кърджалийско. По този начин правителствени­те слуги разшириха монопола на канадската компания.

В годините след 1999 г., кога­то правителството на Иван Кос­тов унищожи родната индустрия и подари за 5 млн. щ. д. златните находища, задокеанската ком­пания е изплатила само 70 млн. лв. печалба на страната. Проста сметка показва, че чуждестран­ната компания „Дънди“ е добила злато за 7 млрд. лв.

При отдаването на концесия­та преди 16 години е договорено България да получава по 1,5% от добитото. При управлението на НДСВ, начело с т. нар. цар Симеон Сакскобургготски, ка­бинетът сваля мизата на 0,75%, а няколко години по-късно е увеличена до 2 на сто. Средно се получават малко под 1,5%, което ще рече, че на 100 кг добито зла­то България получава парични­ят еквивалент на скромните 1,5 кг. Т.е. ако за 15 години „Дънди“ е добила 55 тона злато, на държавата се полагат 1,5% от тях, или 825 кг злато.

Тъй като концесион­ното възнаграждение се променя през годините, от АТАКА многократно от­правиха въпроса за сумата на концесионните плащания за целия период на експлоатация на находището. Приходите в бюджета на държавата от кон­цесионни такси, събрани от на­ходище „Челопеч“ за периода от 1999 до 2014 г., са 69 859 394 лв. без ДДС. По груби сметки за 15 години експлоатация „Дънди“ е добила мед, злато и сребро на стойност 6-7 млрд. лв., или кон­цесионерът реализира свръхпе­чалба от 700%.

Ако управляващите милееха за България и народа и бяха при­ели проекторешението на АТА­КА за разваляне на концесион­ните договори, сега тези пари можеха да бъдат използвани за други цели. Например повиша­ване на пенсии, заплати, да бъ­дат инвестирани в образование или здравеопазване, страната щеше да има положителна перс­пектива за развитие.

Сметка с калкулатор показва, че 7-те милиарда, спечелени от „Дънди”, се равняват на 18 421 053 минимални работни запла­ти. Обърнати в минимални пен­сии, тъй като голяма част от на­селението живее с най-ниските доходи, прави 44 585 987 броя.

Или от предполагаема годиш­на печалба за канадската компа­ния, тъй като договорът й с МС представлява търговска тайна, е малко над 466,6 млн. лв. годиш­но. В този случай, ако държавата сама добиваше златото щеше да изплати близо 3 млн. пенсии или малко над 1 млн. и 228 хил. ми­нимални работни заплати.

Ето една много елементарна сметка, която показва, че АТА­КА е права и доходите и жиз­неният стандарт на българина могат да бъдат рязко подобрен и да се изравнят със средноев­ропейските. Всички добре пре­мислени и финансово разчетени предложения, които партията на Сидеров депозира в Народно­то събрание, биват приемани с насмешка, макар и всички поли­тици и журналисти да знаят, че националистите са прави и в не­формални разговори дори при­ветстват идеите, но пред обекти­ва изпълняват нарежданията на западните си шефове.

В България има категорич­но установено наличие на 1500 тона промишлени запаси от зла­то. То може да стигне за поло­вин век да добиваме по 30 тона на година. В момента един тон от ценния метал струва на бор­сите над 80 млн. лв. Ако злато­добивът у нас е изцяло в българ­ски ръце, то чистият приход от тези запаси злато ще бъде по 2,4 млрд. на годишна база.

Това е готовият промишлен ресурс от злато, който може вед­нага да се обработва и добива. На като цяло България притежа­ва много по-големи залежи, кои­то искат допълнителна разра­ботка и вложения. По експертни оценки общото ресурсно злато у нас е в обем 13 000 тона, или иначе казано над 1 трилион и 40 милиарда лв.

 

ЧЕЛОПЕЧ – ЗЛАТНАТА КОКОШКА, ХАРИЗАНА ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ

600 тона злато лежат в земните недра на България

 

Според цяла плеяда учени находката на “Дънди Прешъс метълс” в България може да се определи като нов Клон­дайк. Находищата в Челопеч и Хан Крум се считат за богати (по отношение на златно съдържание в рудата /4-5 гр. злато в 1 тон руда/) и крупни. Запасите в находище Челопеч на всички метали са общо 66 880 000 тона. Златото в Че­лопеч по прогнози е 160 тона, а в Хан Крум – 24 тона.

Резултатите от задълбоче­ното проучване на находище­то в Челопеч показват, че то може да бъде оценено като едно от най-големите оста­нали още неиззети не само в Европа, но и в целия свят. Такава оценка дава Научният институт по полезни изко­паеми с водещ учен проф. Вълко Гергелчев, доктор на геоложките науки. Той е автор на Националната програма за проучване на злато и сребро в България и Югоизточна Европа. Според него прогноз­ните ресурси от злато в Бълга­рия са около 20 000 тона. От тях 600 тона злато има само в медно-порфирните руди, ка­квито са рудите в находищата Елаците, Асарел и Челопеч. Тези 600 тона са на стойност 33 600 000 000 долара (56 млн. щ.д. за 1 тон Аu). В тази сума не влизат останалите прогнозни ресурси. С тях су­мата отива над 1 трилион.

 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНА КОНЦЕСИЯТА НА НАХОДИЩЕ ЧЕЛОПЕЧ?

Първо, защото конце­сионерът е получил правата за експлоатация на нахо­дището без търг, т.е. не е имало процедура, при която националното богатство да бъде дадено за управление на частна фирма.

16 години тази измама се премълчава, а услужливи правителства сключват до­пълнителни споразумения с концесионера, без да отчи­тат факта, че той е наследил правата за експлоатация на находището от предишната държавна фирма. Следова­телно сегашната концесия трябва да бъде прекратена.

Друго нарушение е, че концесионерът не експло­атира целесъобразно пре­доставеното му от държа­вата БЕЗ ТЪРГ находище с национално богатство.

Концесионерът не об­работва пиритния и гра­витационния концентрат, в които също се съдържат значителни количества злато, нарушавайки конце­сионния договор, като не спазва едно от основните си задължения.

Концесионерът нарушава чл. 15 от Конституцията на Република България, където се подчертава изискването за „разумното използване на минералните богатства и ресурси на страната“.

В направения през 2007 г. анализ от „Евро прокон­султ”се казва: „Държавата е оставила на концесионера водещата роля при извърш­ването на изследванията“; „Липса на административен компетентен капацитет от страна на държавата”; Лип­са на технически и финан­сов ресурс за извършване на проверките на място“. Следователно има наруше­ние на Решението на МС, а следователно и на конце­сионния договор.

Нарушена е точка 5.3.2 от Решение на МС № 147 от 27.03.1999 г., която гласи: „Основно право на концедента е да контроли­ра изпълнението на задъл­женията на концесионера по концесионния договор и условията на концесия­та“. Държавата, в лицето на специализираната адми­нистрация на МОСВ и МИЕ, не спазва чл. 14 от Закона за държавната собственост, според който „Министрите и ръководителите на дру­гите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи – държавна собстве­ност. Имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са пре­доставени, с грижата на добър стопанин“. Конста­тациите в анализа на „Евро проконсулт“, че „Липсва ад­министративен компетентен капацитет от страна на дър­жавата”свидетелства за не­способността на държавата да изпълнява Правилника за приложение Закона за кон­цесиите.

В него е записано: „При предоставяне на концесии държавните органи се ръ­ководят от обществените интереси, опазването на държавната собственост и околната среда“.

Ръководят ли се държав­ните органи от обществения интерес? Нищо подобно.

За периода от 1999 г. до 2014 г. не е извършен одит на концесионния договор от Сметната палата. Договорът е включен в програмата за одитна дейност на Сметна­та палата едва през 2014 г. – 15 години след нача­лото на експлоатационния период за пръв път. В този случай е нарушен чл. 102 от Закона за концесиите, според който: „Общ контрол по изпълнението на закона, включително последващ контрол по провеждане на процедурите за предоставя­не на концесии, се осъщест­вява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в съответствие с тяхната компетентност“.

Концесионерът прави редица нарушения, а държа­вата, в лицето на контрол­ните органи не си върши работата. И в доклада на „Евро проконсулт”и в до­клада на Специализирания център за противодействие на корупцията категорично се посочва, че държавата не упражнява контрол при концесията на находище Челопеч. Дали поради не­компетентност, дали поради корупция не може да са ка­же, но е факт констатацията за неефективно управление и контрол на националното богатство.

След като концесионерът не може да бъде контроли­ран ефективно, след като контролните органи не мо­гат, не искат или не знаят как да контролират експло­атацията на националното богатство, нека бъдат така добри да прекратят конце­сията.

Основно право на дър­жавата е да прекрати кон­цесията при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения, както и при нарушаване на условията на концесията. Много хора обаче не искат това да стане, пролича яс­но от заседанието на НС, когато АТАКА предложи концесията на Челопеч да бъде прекратена. Всички опити да бъде предизвикан дебат по тази важна тема се провалиха. А мнозинството гласува продължаването на грабежа. Битката за златото на България обаче не е приключила още.

 

Съсипаха индустрията, за да окрадат златото

През 1999 г. правителството на Иван Костов провежда най-голяма­та вълна на приватизация. Големите държавни предприятия, експлоати­ращи златните рудници, са прода­дени на чуждестранни компании, а подземните богатства са дадени на концесия за 35 години. След някол­ко години подготовка през 2003 г. компанията “Дънди прешъс метълс” започва редовна работа по иззем­ването на находище Челопеч, като с минимални разходи пуска в действие всички налични минни изработки, сгради и съоръжения, построени по-рано от българската държава и изоставени по време на прехода. Тогава започва производството на златно-меден концентрат. На широ­ката общественост тогава е обявено, че за обработката на този концен­трат и отделяне на чистото злато у нас няма необходимите условия и затова компанията пристъпва към редовен износ. Официално се знае, че това е някакъв руден концентрат, без никъде да се споменава, че в не­го има близо 40 химични елемента. Петнайсет години вече през граници­те на България се изнася в чужбина стока с наименование концентрат за по-нататъшна преработка и извли­чане на крайни продукти – злато, сребро, мед и цяла редица редки хи­мически елементи, някои от които са по-скъпи от златото.

 

САМО АТАКА СЕ БОРИ СРЕЩУ ОГРАБВАНЕТО

 

В няколко поредни парламента АТАКА вна­ся проекторешение за разваляне на пагубните за страната ни златни концесии, но до момен­та то бива отхвърляно от различните мнозин­ства.

Последният опит на националистите беше през юни т.г., но тога­ва т. нар. Патриотичен фронт пристана на ДПС и предложението на Си­деров и група народни представители не мина.

Проекторешението на АТАКА се състои в две точки: „1. Възлага на правителството да предприеме необходи­мите мерки за прекра­тяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ред­ки и ценни метали. 2. Задължава правител­ството да състави стра­тегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и под­законова нормативна уредба“.

„Вече 16 години зла­тото, медта и сребро­то плюс още може би над 30 стра-тегически елемента се добиват от рудник „Челопеч”от чуждестранна фир­ма без почти никакъв контрол от страна на държавата. От 1999 г., когато нахо-дището е отдадено на чуждес­транната фирма, до 2014 г. не е направен нито един одит от Смет­ната палата. Ако това е държавен контрол, за мен това е абсолют­на безотговорност от страна на няколко пра­вителства и от страна на държавни институ­ции, които са длъжни да осъществяват контрол какво се добива и как­во се изнася“, заяви от парламентарната три­буна през юни лидерът на АТАКА Волен Сиде­ров.

 

КАКВО РЕАЛНО ГУБИМ ОТ КОНЦЕСИЯТА НА АДА ТЕПЕ?

Наричат Ада тепе край Крумовград „Златния остров”. Йорданка Гер­гелчева е откривателка на златното находище Ада тепе в Крумовград. През 1996 г. тя откри, че там има 72 т злато. Сега канадците си присвояват откритието.

Археолозите смятат, че това място е използвано като златен рудник в про­дължение на 700 години, а златото му е продавано по цялото Егейско край­брежие. Преди няколко години археологически екип начело с доц. Хрис­то Попов от Археологи­ческия институт и музей при БАН осъществява няколко разкопки на този терен. На Ада тепе те на­мират сигурни доказател­ства, че още преди 3500 години се е развивала сериозна рударска и мета­лургична дейност. Посте­пенно се оформя станови­щето, че Ада тепе може би e най-древният рудник в Европа. И доц. Христо Попов допуска, че златни­те находки при разкопките на Троя са именно от Ада тепе.

Днешните духовно бе­дни и технологично слаби българи са на път да загу­бят тонове злато и сребро, което е заровено именно в Ада тепе.

 

„ДЪНДИ“ ОТМЪКНА 55 ТОНА ЗЛАТО

За 15 години канадската компания е добила повече от 1/3 от златните, 1/4 от сребърните и 50% от медните залежи в Челопеч

 

За 15 години експлоатация на рудника в Челопеч от на­ходището са извлечени 55 тона злато, 140 тона сребро и 200 000 тона мед. За 15 години чуждестранната фирма „Дънди Прешъс метълс” е добила повече от 1/3 от доказаните златни запаси там, 1/4 от запасите със сребро и близо половината от запасите на мед. Находището е дадено на концесия за 30 години. Ако отчетем тенденцията към постепенно увеличаване на добива, може да очакваме към края на концесионния период „Дънди” да са извлекли от земята всички доказани досега запаси.