|

Прокси войните: Воювайте вместо мен

 

ОПОСРЕДСТВАНИЯТ ВЪОРЪЖЕН КОНФЛИКТ Е НАЙ-ЕВТИНИЯТ НАЧИН ЗА ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ

ВАСИЛИЙ МИКРЮКОВ
ДОКТОР НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ,
КАНДИДАТ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАУКИ, ЧЛЕН
НА АГЕНЦИЯТА ЗА ВОЕННИ НОВИНИ НА РФ

 

Войната в Корея и Виетнамската война са типичен пример за проксивоенна намеса

 

Прокси войните или опосредстваните войни имат многовековна история. Исто­рическият опит позволява прокси войни­те да бъдат определени като конфликти, в които в защита на собствените си интереси косвено участва трета страна, като осигу­рява на една от страните в конфликта во­енна, организационна, ресурсна, полити­ческа или друг вид подкрепа.

Навремето президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер определи прокси войните като войни, водени с чужди ръце. Класическо определение за прокси война даде амери­канският политолог Карл Дойч през 1964 година: „Прокси войната е международен конфликт между две държави, които се опитват да постигнат собствените си цели с помощта на военни действия на тери­торията на трета държава, използвайки нейните ресурси, под прикритието, че се разрешава вътрешен конфликт в тази трета страна”.

Неизвестните войни на СССР

По същността си прокси войната е гражданска война, която или е провокира­на от чужда държава – трета страна, или се води с нейната активна ресурсна, полити­ческа и военна подкрепа.

В съвременния свят широкото раз­пространение на прокси войните е пряко свързано с появата и разпространението на ядреното оръжие. Прилагането на това оръжие е изпълнено с катастрофални по­следици за участни­ците в конфликта. Поради това яд­рените държави прилагат всич­ки усилия, за да не допуснат ди­ректни редовни военни дейст­вия по­между си.

В този план е интересна историята на индо-пакистанските конфликти. След по­следната директна индо-пакистанска вой­на през 1971 година двете държави разра­ботиха или получиха ядрено оръжие. Сега военните действия между Индия и Пакис­тан се водят под формата на прокси война. При това великите държави правят всичко възможно да не допуснат директен ядрен конфликт между тези две страни.

Президентът на САЩ и бивш генерал Дуайт Айзенхауер оценява прокси войните като най-евтиния начин за постигане на национални цели

В годините на студената война прокси войните се превърнаха в стандартен вид конфликт, тъй като двете ядрени свръхдър­жави – СССР и САЩ, избягваха директен сблъсък поради факта, че това щеше да доведе до ескалиране на ядрена война с катастрофални за участниците в нея по­следици.

Примери за прокси войни от времената на студената война са:

Корейската война – конфликтът между Северна и Южна Корея /1950-1953 г./. Чес­то този конфликт се разглежда като опос­редствана война между САЩ и неговите съюзници и силите на КНР и СССР. В със­тава на северната коалиция влизат Северна Корея, китайската армия /тъй като офици­ално се счита, че КНР не взема участие в конфликта, редовните китайски войски формално са отнасяни към съединения­та на така наречените китайски народ­ни доброволци/, СССР, който също не участва официално във войната, но в значителна степен поема нейното фи­нансиране, както и снабдяването на китайските войски. Многобройни во­енни съветници и специалисти са от­зовани от Северна Корея още преди началото на войната, а по време на войната са изпратени обратно като кореспонденти на ТАСС. От страна на Юга във войната вземат участие Южна Корея, САЩ, Великобритания и редица други държави в състава на умиротворителните сили на ООН.

Войната във Виетнам /1957-1975 г./. Тя започва като гражданска война в Южен Виетнам. Впоследствие във войната е във­лечен Северен Виетнам, по-късно полу­чил подкрепа от КНР и СССР, както и САЩ и техните съюзници /воен­ният блок СЕАТО/, застанали на страната на приятелския за тях южновиетнамски режим.

Гражданската война в Ангола /1975-2002 г./. Кру­пен въоръжен конфликт на територията на Анго­ла между три съперни­чещи помежду си групировки: МПЛА / Народно движение за освобождение на Ангола – Партия на труда/, ФНЛА /Нацио­нален фронт за освобождение на Ангола/ и УНИТА / Национален съюз за пълна не­зависимост на Ангола/. В тази война САЩ воюват с ръцета на ФНЛА, а СССР – на МПЛА. При това Куба участва директно във войната чрез хиляди военни съветни­ци. А мотивите на държавите-кукловоди са далеч от интересите на анголците. Когато питат директора на ЦРУ Колби защо САЩ поддържат ФНЛА, той казва: „Най-прос­тият отговор се състои в това, че Съветите поддържат МПЛА”.

Афганистанската война /1979-1989 г./. Военният конфликт на територията на Демократична република Афганистан /от 1987 г. Република Афганистан/между пра­вителствени сили на Афганистан и Огра­ничения контингент съветски войски – от една страна, и многобройни въоръжени формирования на афганистански муджа­хидини /душмани/, ползващи се с полити­ческата, финансовата, материалната и во­енната поддръжка на водещите държави в НАТО и ислямския свят – от друга.

Един милиард долара за бунтовниците

Американският писател и политически анализатор Х.Фулър отнася към прокси войните израелското нахлуване в Ливан /2006 г./, когато според него САЩ и Иран са воювали с ръцете на Израел и „Хизбу­ла”.

Е. Мъмфорд, американски специалист по контрабунтовнически действия, смя­та, че опосредствана е била гражданската война в Либия, която се характеризира не само с прякото участие на НАТО от края на август 2011 година, но още от март съ­щата година САЩ изискват от Саудитска Арабия доставки на оръжие за антиправи­телствените сили, а през юни контактната група за Либия отделя за въстаниците един милиард долара, за да могат да си закупят оръжие.

Понастоящем прокси война се води в Източна Украйна, където САЩ с ръцете на фашизирани елементи от политическите организации „Десен сектор” и „Свобода”, както и на ултранационалисти, влизащи в състава на наказателните батальони на Въоръжените сили на Украйна и на Ми­нистерството на вътрешните работи, съв­местно с екстремисти от частни военни компании, финансирани от местни и чуж­дестранни олигарси, унищожават жите­лите на Луганската и Донецката народна република като при това въвличат в кон­фликта Русия.

Според мнението на военните специа­листи през ХХI век, ролята на войните с чужди ръце все повече ще нараства. Това се обуславя от ред причини.

1. Съчетание между евтина цена и ефек­тивност. В едно от своите изказвания 34- ият президент на САЩ Дуайт Айзенхауер оценява прокси войните като най-евтиният начин за постигане на националните цели. Айзенхауер разглежда прокси войните / наричани по онова време програми за чуждестранна помощ/ като най-евтината застраховка, имайки предвид, че такива войни намаляват и финансовите разходи, и политическите рискове в сравнение с ди­ректната военна намеса. А бившият пре­зидент на Пакистан Зия-ул-Хак счита, че прокси войните позволяват в продължение на дълги години да се поддържа кипящ ко­телът на конфликтите в опасни зони срещу приемливи суми и с висока ефективност.

2. Ограничаване на военните разходи. В резултат на системната финансово-иконо­мическа криза, поразила глобализираната икономика на съвременния свят, преобла­даващото мнозинство от световните иг­рачи се стараят да ограничават военните си разходи. Съответно те все по-рядко са склонни да участват директно в големи войни, особено под формата на преки ре­довни военни действия. По този повод из­вестният американски политолог и юрист Ф. Бобит отбелязва: „За в бъдеще местни­те въоръжени сили ще бъдат все по-актив­но използвани от глобални и регионални свръхдържави във въоръжени прокси кон­фликти. Подобно използване ще се пре­върне в икономична и ефективна алтерна­тива на скъпите, големи, редовни армии на глобалните и регионалните свръхдържави. Това ще позволи на Америка не само да спести средства, а и да избегне ненужни рискове за живота на американците, вклю­чително за служещите в сухопътните вой­ски”.

3.Обществено мнение. Понастоящем всяка година нараства чувствителността на общественото мнение по отношение на човешките загуби и значителните разходи, свързани с въвличането на въоръжените сили в крупномащабни конфликти. Все в по-голяма степен се проявява нежеланието най-вече на западното общество да търпи каквито и да било лишения и загуби, свър­зани с войните. Според изследвания на Джорджтаунския университет в САЩ за общественото мнение „прагът на болката” по отношение приемливия брой загуби във военни действия от времето на виетнамска­та война е намалял повече от шест пъти. В този контекст войната с чужди ръце е при­емлива във все по-висока степен.

(Продължава в следващия брой)