|

Рекорден резултат за Националния фронт във Франция, наш ред е

 

 За 3 години формацията, която иска да извади Франция от ЕС и НАТО и да изгони нелегалните имигранти, успя да увеличи в пъти своето политическо влияние

ГЕОРГИ СЕНГАЛЕВИЧ,
НМО АТАКА

Сидеров подкрепи Марин льо Пен за президент през 2011 г. На срещата той й подари брой на в. "Атака"

Пропагандната машина на системата отново е в ход. В неделя хората от цял свят „научиха” от медиите как На­ционалният фронт на Марин Льо Пен претърпял загуба на втория тур от регионалните избори във Франция, на кои­то се избират губернатори и регионални съвети на 13-те нови френски региона. И след като на първия тур от 6 декември националистите предизвикаха шок, спечел­вайки първото място с 28%, то на балотажите в крайна сметка десницата на Саркози взе 7-те най-богати региона, а управляващата левица запази контрола върху 5 други, до­като един отиде при национа­листите – само че не френски­те, а корсиканските, които се борят за автономия на остров Корсика. Въпреки привидна­та победа, веднага след вота Никола Саркози побърза да обяви, че ще сформира нов екип, изтиквайки либерали­те от редиците на десницата и изяснявайки идеологиче­ската линия. Премиерът-со­циалист Манюел Валс пък предупреди, че заплахата от „крайната десница” съвсем не е отминала, а крайно ле­вите започнаха да анализи­рат защо френският народ този път буквално ги изтри от електоралната карта. Ра­ботническата класа бламира комунистите и зелените, кои­то във Франция се занимават предимно с правата на гейове и мигранти, и гласува за На­ционалния фронт. Именно затова на втория тур в неде­ля фронтът постигна най-ви­сокия резултат за цялата си история, спечелвайки гласо­вете на 6,8 милиона францу­зи. Само за последните три години формацията, която иска да извади Франция от ЕС и НАТО, да пресече ис­лямизацията и да изгони не­легалните имигранти, и да замени неолиберализма с нова икономическа филосо­фия, успя да увеличи в пъти своето политическо влияние. Фронтът беше първи на ми­налогодишните европейски избори с 24 избрани евроде­путати на фона на едва трима през 2009. Успя да вкара свои представители и в парламен­та, и в сената. Увеличи при­съствието си в департаменти­те от 0 на 62 представители, а сега утроява броя на регио­налните си съветници от 118 на над 358. И въпреки че на първия тур победи в 6 от 13 региона (19637 общини, или 53% от всички населени мес­та), не спечели балотажа в нито един регион, което даде повод на медиите да тръбят за „поражение”.

През 2007 г. Сидеров получи категорична подкрепа за местните избори от доайена на европейския национализъм Жан-Мари льо Пен. Бащата на Марин Льо Пен игра добруджанско хоро със Сидеров пред българския парламент

Причината всъщност се крие в неспра­ведливата мажоритарна из­бирателна система в два тура, която играе ролята на послед­на опора на статуквото. Все­ки път, когато Национални­ят фронт стигне до балотаж с 30-40% подкрепа, всички останали политически сили – десни, центристи, социали­сти, зелени, комунисти, джи­хадисти, синдикатите, и дори масоните от Великия Ориент, се обединяват в т.нар. репу­бликански фронт, за да спрат националистите. Именно на тази схема се дължи и „загу­бата” им на втория тур в не­деля. Така например на бало­тажа в 6-милионния регион Север-Па дьо Кале-Пикардия председателката на фронта Марин льо Пен получи мал­ко над 42% срещу кандидата на десницата, подкрепен от цялата система, а младата депутатка Марион-Марешал Льо Пен събра 46% на втория тур в южния 5-милионен ре­гион Прованс-Алпи-Лазурен бряг срещу друг десен кан­дидат, подкрепен от всички останали политически сили. Всички! За съжаление все още не е тестван вариантът на пряк двубой между На­ционалния фронт и кандидат на т.нар. левица, за да се види дали схемата за „републикан­ски фронт” би сработила и от дясно на ляво. Либералната левица просто е твърде сла­ба, за да се добере до такъв двубой в ключовите регио­ни. В някогашния й бастион на север сега е изместена от Марин Льо Пен, чийто първи коментар след обявяване на резултатите беше, че „режи­мът е в агония”. И наисти­на, на системата й става все по-трудно да възпре похода на Националния фронт към властта. Защото ако през 2002 г. Жак Ширак взе над 82% срещу Жан-Мари Льо Пен на балотажа за президент, то десетина години по-късно дъщеря му „губи“ вече с ре­зултат 40-45% на 55-60% за всички останали, взети заед­но! Ако пък действаше старо­то административно деление, при резултатите от неделя фронтът щеше да спечели в южния регион Лангедок-Ру­сийон. Така че реалната власт вече не е далечна химера. В тази връзка обстоен анализ на „Le Monde“ показа, че от 92 предложения в програма­та на Марион-Марешал Льо Пен за региона Прованс-Ал­пи-Лазурен бряг, само 3 са преценени като „невъзможни за изпълнение“. Една дру­га политика е възможна и в това изглежда са убедени все повече французи, и особено младите избиратели, гласу­ващи за Националния фронт. Старите партии засега все още се крепят на възрастните хора, което за тях е повод за притеснение, защото времето тече и поколенията се сменят. Така че тенденцията е оче­видна. Политическото разде­ление повече не е между леви и десни, а между глобалисти и патриоти. Следващата бит­ка за Франция ще бъде на президентските избори през 2017. И този път ще е доста напечено.

Жан-Мари льо Пен разглежда в. „Атака” през 2007г.

„Здравей приятелю, радвам се, че си тук, за да ни подкрепиш, заяви Жан-Марин льо Пен на традиционното първомайско шествие на фронта през 2011 г.

Сидеров участва в грандиозно шествие във Франция на Фронт Национал на 1 май 2011 г.