|

Рождество е!

 

Рождество Христово, икона от Андрей Рубльов 15 век, намира се в катедралата Благовещение в Москва

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните по света чест­ват раждането на Сина Божий Иисус Христос, което според Евангелието от Лука е станало във Витлеем. През 1968 г. Българската православна църква ус­тановява отбелязването на празника на 25 декември.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януа­ри) още по времето на император Кон­стантин Велики. Арменската църква и досега отбелязва Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус майка му Мария заедно със съпруга й дърво­делеца Йосиф отиват от Назарет във Витлеем. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пас­тирите затваряли овцете (в източната култура „яслите” или изобщо места­та за животни не са били непременно мръсно и недостойно място).

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на нами­ращите се наблизо пастири, че на све­та е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Иисус.

Младенеца почитат и трима източ­ни царе, доведени във Витлеем от из­грялата над мястото на събитието звез­да. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбе­лязва началото на новата ера.

 

КАКВО ДА СЛОЖИМ НА ТРАПЕЗАТА ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР

Според обичаите на софрата трябва да има нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11

Бъдни вечер се нарича де­нят преди Рождество Хри­стово. От православна гледна точка към трапезата няма ни­какво значение или друго из­искване освен да е от постни ястия, тъй като е последният ден от постите.

Според обичаите на софра­та трябва да има нечетен брой ястия – 7, 9 или 12. На масата трябва да има – варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, оре­хи и вино.

У нас традиционно се пра­ви коледна пита със скрита в нея паричка. Вярва се, че на когото се падне, ще бъде щастлив през цялата следва­ща година. При разчупване­то на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващи­те се раздават на всеки член от семейството според въз­растта. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана като символ на очаквания гост.

Под софрата се слага сла­ма, напомняща за витлеем­ските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастни­ят представител от рода при­кадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наречено бъдник, кое­то с топлината и светлината си символизира раждането на Христос.

 

КОЛЕДНАТА ЕЛХА

Вечнозелените дървета символизират вечен живот. Постепенно украсите на коледното дръвче стават по-богати – дръвчетата се обкичват с гирлянди, светлини и играчки.

Коледната елха е сред най-раз­пространените традиции, свър­зани с празника. Обикновено се украсява ела, но може да бъде използвано и друг тип иглолистно дърво. В послед­ните години у нас често се използ­ват и изкуствени елхи.

Макар че днес коледната елха се счита за християн­ски обичай, всъщ­ност той възниква в древността. В Древен Египет са украсявали палми­те. Германските племена по-късно украсяват вечно­зелени клонки, за да отпразнуват дара на светли­ната около най-къ­сия ден в годината – 21 декември.

В началото хората са украся­вали само клонки от елхи и чак през 1597 г. започват да обкичват цели дървета. Вечно­зелените дървета символизират ве­чен живот. Посте­пенно украсите на коледното дръвче стават по-богати –дръвчетата се обкичват с гирлян­ди, светлини и иг­рачки. Обикнове­но на върха стои голяма звезда, символизираща пътеводната звез­да, показала пътя на тримата царе при раждането на Иисус.

 

Повод да почерпят

 На Рождество Христо­во имен ден имат всич­ки, които носят имената Христа, Христо, Рада, Ра­дослава, Радослав, Емил, Емануил, Християн, Ре­нета, Християна, Кристи­ян, Кристияна, Христина, Кристина, Румен, Румяна, Руска.

Вестник „Атака” поже­лава на всички именници да бъдат здрави, успешни и праведни християни!