|

Правителството хариза още злато на „Дънди“

В следващите няколко години канадската компания ще остърже и последната златна прашинка от земните недра на България

Канадската компания грабител ще окраде подземните ни богатства и около Банско

Правителството одобри издаването на разрешение на „Дънди Прешъс металс Крумовград“ ЕАД за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта Камен връх. Това стана ясно след последното заседание на Министерския съвет в сряда, ден преди националния празник на България. Теренът се намира в землищата на селата Гостун и Осеново в община Банско.

Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години. За това време канадската компания ще инвестира жалките 130 000 лв. в геолого-проучвателните дейности. За опазване на околната среда пък „Дънди” ще се раздели с „колосалната” сума от – една депутатска заплата, около 4500 лв.

”В дългосрочен план, при положителни резултати от търсенето и проучването, ще се постигне развитие на потенциала на пазара за метални суровини, осигуряване нуждите на икономиката, откриване на нови работни места и постъпления от ”концесионни плащания”, информират от правителствената пресслужба.

Управляващите изобщо не си и помислят намерените подземни богатства да се добиват и продават от държавата, а така и така чужденците си ги копаят и изнасят, че защо да им пречим.

Припомняме, че повече от десетилетие чужди компании добиват златото на България и го изнасят в чужбина. Западните компании до такава степен са ни „смъкнали гащите”, че държавата получава само 0,7% рента от собствените си находища.

 

Само АТАКА се бори срещу ограбването

В четири поредни парламента АТАКА внася проекторешение за разваляне на пагубните за страната ни златни концесии, но до момента то бива отхвърляно от различните мнозинства.

600 тона злато лежат в земните недра на България

Последният опит на националистите беше през лятото на 2015 г., но тогава т. нар. Патриотичен фронт пристана на ДПС и предложението на Сидеров и група народни представители не мина.

Проекторешението на АТАКА се състои в две точки: „1. Възлага на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали. 2. Задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба”.

„Вече 16 години златото, медта и среброто плюс още може би над 30 стратегически елемента се добиват от рудник „Челопеч”от чуждестранна фирма без почти никакъв контрол от страна на държавата. От 1999 г., когато находището е отдадено на чуждестранната фирма, до 2014 г. не е направен нито един одит от Сметната палата. Ако това е държавен контрол, за мен това е абсолютна безотговорност от страна на няколко правителства и от страна на държавни институции, които са длъжни да осъществяват контрол какво се добива и какво се изнася”, заяви от парламентарната трибуна миналия юни лидерът на АТАКА Волен Сидеров.

 

Колко отмъкнаха канадците?

За 16 години канадската компания е добила повече от 1/3 от златните, 1/4 от сребърните и 50% от медните залежи в Челопеч

За 16 години експлоатация на рудника в Челопеч от находището са извлечени над 60 тона злато, 140 тона сребро и 200 000 тона мед. За 16 години чуждестранната фирма „Дънди Прешъс метълс” е добила повече от 1/3 от доказаните златни запаси там, 1/4 от запасите със сребро и близо половината от запасите на мед. Находището е дадено на концесия за 30 години. Ако отчетем тенденцията към постепенно увеличаване на добива, може да очакваме към края на концесионния период „Дънди” да са извлекли от земята всички доказани досега запаси.

 

Съсипаха индустрията, за да окрадат подземните богатства

През 1999 г. правителството на Иван Костов провежда най-голямата вълна на приватизация. Големите държавни предприятия, експлоатиращи златните рудници, са продадени на чуждестранни компании, а подземните богатства са дадени на концесия за 35 години. След няколко години подготовка през 2003 г. компанията “Дънди прешъс метълс” започва редовна работа по изземването на находище Челопеч, като с минимални разходи пуска в действие всички налични минни изработки, сгради и съоръжения, построени по-рано от българската държава и изоставени по време на прехода. Тогава започва производството на златно-меден концентрат. На широката общественост тогава е обявено, че за обработката на този концентрат и отделяне на чистото злато у нас няма необходимите условия и затова компанията пристъпва към редовен износ. Официално се знае, че това е някакъв руден концентрат, без никъде да се споменава, че в него има близо 40 химични елемента. Шестнадесет години вече през границите на България се изнася в чужбина стока с наименование концентрат за по-нататъшна преработка и извличане на крайни продукти – злато, сребро, мед и цяла редица редки химически елементи, някои от които са по-скъпи от златото.