|

ДА СПРАТ СПЕКУЛАЦИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ! КИРИЛ И МЕТОДИЙ СА БЪЛГАРИ!

 Българите сме дали нашия огромен принос на световната цивилиза­ция. За съжаление това не се знае в Западна Европа. Много неща от историята ни останаха затъмнени, защото историята стана жертва на геополитиката. В учебниците, енци­клопедиите и справочниците няма да намерите това, което ще разберете в долните редове. Вижте кои са Све­тите братя Кирил и Методий, какви са по произход и какво са създали.

„ ПРЕДАВАНЕ на българската книжнина в Киевска Рус”, картина от българския художник Георги Богданов

С произхода на светите братя Ки­рил и Методий са се занимавали де­сетки изследовате­ли, историци, уче­ни и литератори. В житието „Успение Кирилово” ясно се казва, че Кирил е „българ родом”. В това житие се обяснява, че Кирил е получил мисия да просвети българи­те, защото е българин по род, по рож­дение. Тези данни са широко известни на историците, но продължаваме да четем в учебниците, че не се знаело точно произходът им.

Всъщност за рода на Кирил и Ме­тодий се знае много и то предоста­тъчно. За техния произход са писали дори византийските хронисти, които не са имали никаква причина да ха­ресват българите. Напротив, за тях българите са били груби, варвари и диваци. Гръцките хронисти за писали за българите или с презрение, или са избягвали да пишат изобщо, ако има нещо позитивно. От Средновековието до Възраждането в гръцките хроники няма почти нищо за Кирил и Методий. Ако бяха византийски мисионери, или византийски дипломати, както твър­дят някои, защо гръцките хронисти не отбелязват нищо за тях, за дейността им и за всичко това, заради което са признати днес? Защо тогава Византия в лицето на своите историци не се гор­дее с тях? Защото не са били визан­тийски дипломати, а мисионери, пос­ветени на просвещаването на своите сънародници – българите. Затова гръцките хронисти са зачеркнали име­ната и мисията на Кирил и Методий и ги споменават бегло в един или два случая. Единият от тях е хрониката на византийския духовник Теофилакт Охридски от края на ХІ-ти, началото на ХІІ-ти век. Той пише пространно житие за Климент Охридски и в него казва много ясно, че езикът, на който са превеждали Кирил и Методий от гръцки е български.

Има още един хронист Димитър Хоматиан, който ги определя като сла­вяни, но пише много ясно, че Кирил и Методий са превели свещените тек­стове от гръцки на български за бълга­рите. Това е от периода ХІІ-ти – ХІІІ-ти век.

В публикуван текст от сръбския учен Любомир Стоянович през 1885 г., със заглавието „Неколко ръкописа из Бечке библиотеке” пише следното нещо: „В лето 852-ро, написаше се наше словеса Кирилом Философум, учителям езика булгарского при цар Михаилии и матери его Теодори”, т.е. през 852 г. беше написана нашата писменост от Кирил Философа и учи­теля на български език по времето на цар Михаил и неговата майка Теодора. Дори сръбските историци и учени не могат да скрият факта, че всъщност тяхната словесност, сръбската, на коя­то те говорят, е дадена от българите. Забележете, че това е публикувано през ХІХ-ти век в годината на Сръб­ско-българската война от 1885 г., т.е. няма никакви причини сръбският учен и следовател Стоянович да из­тъква такива факти, защото в същото време неговата държава води война с българската.

В българската книжнина през Вто­рото царство също има предостатъчно данни и доказателства, че произхо­дът на Кирил и Методий е български. През 1211 г. е създадена служебната книга „Бориловия синодик” по време­то на цар Борил във връзка с борбата срещу богомилската ерес. Тогава цар Борил свиква събор срещу богомили­те и по негово нареждане е преведен гръцки синодик от 843 г. на български език, който съдържа опровержение на всички по-стари ереси. Книгата слу­жи за борба срещу ересите, от които православието е заплашено. Този си­нодик в момента се пази в национал­ната библиотека „Св. Св. Кирил и Ме­тодий” под номер 289 и всеки може да се направи справка и да се види какво пише в него. А именно: „Кирило фи­лософо иже божественое писание от греческого езика на български при­ложившемо и просвещавшому бълга­рин, български род, други апостолов в царство Михаила и Теодори. Вечна памет.” Синодикът започва с възхвала на Кирил, в която се казва, че това се посвещава на Кирил философ, кой­то е създал божественото писание от гръцки език на български и неговото приложение е било да просвети бъл­гарския род по времето на цар Михаил и Теодора. Вечна им памет.

В този официален документ ясно е казано, че са формулирани целите и задачите на Кирил и какво точно е направил. Справката в Уикипедия, че те са създали глаголицата и са преве­ли Библията на старославянски език освен, че е невярна, е спекулативна, защото всъщност прескача основния момент, че Кирил философ е превел на български Свещеното писание за просвещаване на българския род.

В други документи, които се съх­раняват в Русия, защото при пада­нето под Османско иго българските книжовници са се пренасяли в други държави, за да запазят книжнината, руски изследователи започват да пра­вят находки, от които много се доказа българският произход на Кирил и Ме­тодий и това, че те са превели писа­нието на български, а не на някакъв абстрактно-славянски език.

В молитва от 1884 г., която сега се съхранява във Волоколамския мана­стир под номер 74, се чете: „Молитва на Кирил учител, на славени и бъл­гари. С тая молитва за покаяние при второто пришествие на Господа Наш Исуса Христа, за всички християни и тези, които вече са починали и за вра­говете наши и за похвала, за възхвала на Света Троица, отец, син и дух и за победа над враговете. Видими и неви­дими”.

През ХVІІ-ти век руският славист Александър Иванович Яцимирски открива в Бесарабия в един скрит в Кондитския манастир житие, в което се казва. „Св. Кирил Философ родом българин от Солун града”. Т. е. отново доказателство, че в старите ръкописи за Кирил е нямало никакво съмнение, че е българин. Защо тогава продължа­ват да бъдат разколебани българските историци?

В културен паметник от ХVІІ-ти век, който се нарича „Светогорско сказание” се описва началото на сла­вянската писменост. В самото начало се казва, че сказанието е затова откъде и в кои времена се е превело Божест­веното писание от гръцки език на бъл­гарски. Отново имаме български, а не както пишат някои старославянски език.

Доказателство за българския харак­тер на Кирил и Методий е текстът на руския пътешественик Арсений Су­ханов. През 1650 г. в Света гора той е търсил корена на писмеността, на която самият той пише и чете. Иска да разбере от къде произхожда тя и раз­учавайки за Кирил и Методий пише: „От отца българина и от матери гре­кини!”, т.е. бащата на Кирил е бъл­гарин, а майката гъркиня, а не както пише в учебниците, че баща му бил на византийска служба, а майката била славянка. Защо в учебниците не вли­за истината, че Кирил и неговия брат Методий, които честваме като свети отци на писмеността, на буквите са българи по произход?! Когато имаш баща българин, ти си българин.

През 1908 г. известният руски сла­вист Свободенски, описвайки дей­ността на Максим Грек, който е гръцки просветител от ХVІ-ти век, пише, че той ползвал славенското писмо, което било „язикум тогдашних болгар”, т.е. езикът на тогавашните българи. Друг руски учен и изследовател Бодянски през 1885 г. в съчинението си за вре­мената на произхода на славянската писменост казва следното нещо: „Ние говорим славянски и български език на нашия учител Кирил Философ”. Български, не старославянски!

В заключение ще цитираме „Ма­мино детенце” на Любен Каравелов. По повод произхода на светите бра­тя Кирил и Методий пише следното: „Ние никога не ще повярваме, че един чист грък ще се реши да отвори очи­те на своите врагове. Тоест, че той ще се грижи за образованието на онова племе, което е безпокоило неговото отечество, което е нападало почти ежедневно неговите братя, което е проляло цели реки византийска кръв, което се е приближило все повече и повече към столицата на Византия. Ние никога не ще да повярваме, че един не славянин, а още и грък, ще се реши да работи така енергично за раз­пространение на славянското просве­щение”. Това свое мнение Каравелов отнася до Константин, наречен Кирил.

Руският учен Арист Аристович Куник, който е завършил Берлинския университет през 1839 г. казва след­ното нещо, че историята на българ­ската църква започва не с обръщането на някой си княз и неговата дружина към религията, а със създаването око­ло 855 г. на славянската писменост от Кирил и с превод на богослужебни книги.

КАРТА на България по времето на цар Борил. В границите ни влизат днешна Македония и голяма част от днешна Сърбия, както и Румъния до устието на Дунав

 

КРАТКАТА ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

Ако отворим офици­алните източници или прочетем в интернет ще видим следното: „Св. Св. Кирил и Методий Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος και Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кирил­лъ и Методїи), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата през ІХ век. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Ка­нонизирани са като све­тци за превода и популя­ризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковнославянски или черковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като рав­ноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декем­ври 1980 г. с апостоличе­ското послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпо­кровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисле­ници заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангела­рий, Горазд и Сава”.

Трябва да се обърне внимание на изречение­то, че са „канонизирани за преводи на Библията на старославянски език”. Старославянски език няма. Това ще го по­твърдят специалисти по българистика, лингвис­тика, история и т.н. Има старобългарски език.

За първи път този празник се отбелязва масово в България преди Освобождението през 1851 г. в Пловдив от Найден Геров

Църквата отбелязва 11 май като деня на светите братя. Това е по стар стил. За тези, които не знаят, старият стил в църквата или Юлианският календар е променен през 1923 г. Новият стил още не е приет от някои църкви, например руската и сръбската. Българската църква обаче го прие послушно през 1968 г. и от там идва объркване­то. Всъщност църквата чества деня на светите братя Кирил и Методий на 11 май, а 24 май се отбелязва като светски празник на писмеността и културата. За първи път този празник се отбе­лязва масово в България преди Освобождението през 1851 г. в Пловдив от Найден Геров.

От 1857 г. българ­ските ученици редовно отбелязват празника на буквите. Този празник се използва и за борбата на българите за самостоя­телна църква, която те водят в Цариград, изисквайки от султана специален ферман, с който българската църква се отделя и става автокефална.

След Освобождението вече се появява и химнът „Върви, народе възроде­ни”. Текстът е написан през 1892 г. от Стоян Михайловски, а музиката е на Панайот Пипков, на­писана през 1900 г. Това е кратката история на празника на българската писменост.

 Защо имената на Константин и Михаил са преправени на Кирил и Методий

Тези, които са се запознавали по-задълбочено с историята на Кирил и Методий, знаят, че църковното име на Кирил всъщност е Константин, а името на брат му Методий е Михаил.
Чешкият учен Хавел Салански, пише в проповедта си за Ян хус, че Бог изпратил на чехите двама апостоли – Църхо и Страхота”. Чехите, които пишат за Кирил и Методий, ги наричат с техните български имена Църхо и Страхота. Това са техните рождени имена, защото Църко или Зарко, са български имена, които съществуват и днес. Страхота или Страхил, също е типично българско име.
Ян Амос Коменски в първата глава на своята книга „Тежките сблъсквания на чешката църква” също нарича Методий – Страхота.
В сборника от духовни песни на пастор Матей Вацлав Щайер има химн за двамата светии Църхо и Страхота, има се предвид отново Кирил и Методий. Този химн е отпечатан през 1727 г. в съчинението „Цитара нов го закона” от Антоний Копияш.
Като доказателство за изконно българския характер на Кирил и Методий е една доскоро неизвестна хроника, открита от българския историк Божидар Димитров, който е работил във Ватиканската библиотека. Той открива хроника на италиански език от ХVІ-ти век. Там пише за моравската мисия на славянските апостоли и Методий там е отбелязан като Страхота, т.е. имаме няколко много сериозни и от различни посоки доказателства, че всъщност двамата братя, създали писмеността и превели на езика на българите Светото писание, са се казвали Църхо и Страхота. Когато се замонашват, обаче, те са длъжни да вземат име, което е според църковните канони. Тогава Страхота, по-големия брат, става Михаил, а Църхо или Церко става Константин. И тука идва един друг въпрос. Защо Константин и Михаил са преправени на Кирил и Методий? Защото отново гърците са се намесили и са наложили това погърчване, за да претендират след това, за гръцкия произход на двамата братя Църхо и Страхота.

Братята Църхо и Страхота приемат монашеските имена Константин и Михаил, по-късно са представени като Кирил и Методий

 

ТИТУЛНАТА страница на пространно житие за Климент Охридски на Теофилакт. В съчинението си византийският духовник пише, че езикът на който са превеждали Кирил и Методий от гръцки е български

 

„ПРЕЗ 852 г. беше написана нашата писменост от Кирил Философа и учителя на български език по времето на цар Михаил и неговата майка Теодора”, пише в текста си „Неколко ръкописа из Бечке библиотеке” сръбският учен Любомир Стоянович през 1885 г.

 

ЗАЩО ВИЗАНТИЙСКИ ИМПЕРАТОР ДАВА МИСИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ?

Наложила се е теорията, че Кирил и Методий са отишли на мисия да про­свещават славяните, живеещи в Мора­вия (днешна Словакия и Чехия), които кой знае защо продължили да пишат на латиница. Знае се от една хроника, че те били изпратени от владетелят на Византийската империя Михаил. Мал­ко хора знаят, че той е от фригийски произход. А фригийците са една от разновидностите на тракийските пле­мена. За неговите предци има текст на английски (виж снимката). Там пише, че фригийците били отчасти елинизи­рани в началото на ІХ-ти век. Михаил, който е описван като груб, неграмо­тен и презиращ елинската култура без съмнение е бил като типичните местни фригийци. Това се отнася до дядото на същия Михаил, който дава мисия на Константин. Идва въпросът защо един византийски император ще поръча на един българин да създаде писменост и да просвещава българите, както и другите сродни на тях народи, на език, който не е гръцкият. Логиката е, че им­ператор Михаил ІІІ е тракобългарин по произход. Такива са били и Константин Велики и Юстиниан и още няколко ви­зантийци императори.

„Фригийците били отчасти елинизирани в началото на ІХ-ти век. Михаил, който е описван като груб, неграмотен и презиращ елинската култура без съмнение е бил като типичните местни фригийци”, пише в хрониката на английски език. Малко хора знаят, че император Михаил ІІІ е от фригийски произход, а те са на тракийските племена

 

АНГЛИЙСКИЯТ УЧЕН НОРМАН ДЕЙВИС: ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА Е БЪЛГАРИЯ

Световноизвестният английски учен Норман Дейвис, бивш преподавател в Оксфорд във фундаменталния труд „История на Европа“ обяснява, че първата национална държава в Европа е България. Той разглежда 1265 г., когато „няма понятие като Англия, Франция, Италия, Холандия, Чехия, Унгария, Полша и т.н. В названия като тези, не може да се влага народностен смисъл, когато говорим за тези времена. Към 1265 г. по-голямата част от Европа се характеризира с липсата на различими национални общности. През целия ХIII-ти век не може да се говори за национални държави, с изключение на тази, която се казва България. Извоювайки своята независимост от Византия, България създава собствена православна църква и собствена самоличност, собствен национален елит и национални институции. Това е крачка, която не може да извърши нито една страна от християнския свят, чак до епохата на реформацията ХVI век”, обобщава британският историк Норман Дейвис.

Тук е изобразен Св. Константин Философ, който приема мисията си от император Михаил ІІІ

Това е стенопис от много стара римска църква. На преден план виждаме светите братя като пренасят мощите на Св. Климент Римски

 

ТОВА изображение представя успението на Константин или неговата смърт, нарисувано е във вринска църква

 

КОГА БИБЛИЯТА Е ПРЕВЕДЕНА В ЗАПАДНА ЕВРОПА?

Дейността на братята Константин и Ми­хаил (Кирил и Методий) се състои не само в създаването на азбуката. Българите са пишели с почти същите букви векове пре­ди Константин и Михаил. Но светите братя оформят буквите в такъв вид, за да могат да бъдат употребени, да могат да служат за бо­гослужебни цели. Защото тогава словесната дейност се е състояла главно в богослужеб­ни текстове и тяхното преписване на ръка – един труден, дълъг и мъчен процес, но по този начин се е разпространявало словото. И за да може то да пасне на говоримия бъл­гарски език Константин е нагодил първо глаголицата.

Кога за първи път Библията е преведена в държавите, които днес сочим за център на цивилизацията, демокрацията, прогреса или т. нар. държави в Западна Европа.

Светото писание е преведено

НА ФРЕНСКИ ЕЗИК 700 ГОДИНИ СЛЕД НАС.

Другите цивилизатори – англичаните по­лучават Библията пет века след българите. В Полша е преведена от латински на разби­раемия полски език – XVI-ти век или 700 години след българите.

ИТАЛИАНЦИТЕ – 900 ГОДИНИ СЛЕД НАС.

Кой е европеец и кой не е? И кой е закъснял европеец? Ние сме европейците, те са закъс­нели – едните със 700, другите с 500, другите с 900 години след нас. Защото достъпът до Светото писание е бил пътят към просветле­нието на всеки един. Затова Запада се развива много по-материалистично от нас.

През IX-ти век, когато ние имаме достъп до Светото писание хиляди преписвачи рабо­тят по нашите земи, чиято периферия е била днешна Хърватия, Словакия, Чехия и Унга­рия.

Периодът наречен Златен век на българска­та култура и писменост се състои в просвеща­ване на народите, които са ни сродни. Всички тези, които приемат от нас писмеността са наши братовчедски народи – това са сърби, хървати, босненци, словаци, чехи, руснаци, власи и т.н. Всички те приемат от нас позна­нието и го развиват кой както може и разбира.

През IX-ти век азбуката на Константин Ки­рил Философ и неговия брат Методий, разби­ват различната норма, догмата на латински, гръцки и еврейски и слага и поставя българ­ският език като богослужебен език в тогаваш­на Европа.

В ТАЗИ таблица се виждат вече художествено оформените глаголица и кирилица една до друга. Въпреки привидната разлика има голямо сходство. Глаголицата е една по-орнаментирана, по-художествено изписвана азбука, но на практика знаците са със същата основа.

 

АЗБУКАТА, която Константин Кирил Философ даде на своите събратя българите през 853 г. – глаголица. Всяка буква означава нещо и има своето сакрално значение. Всъщност цялата азбука е като една молитва.

 

БРАТЯТА РАВНОАПОСТОЛИ СА ОТ РОДА ДУЛО

 

МОЗАЙКА на големия български художник Любомир Далчев, направена през 1929 г., на гроба на Св. Константин Философ в църквата „Сан Клементе”

 

 

По време на хазарската мисия Константин (Кирил) казва, че неговият дядо е бил от много славен род, който бил принуден да избяга от родината си и да отиде на чуждо място. „И там вече аз съм се родил”, съобщава той като данни за себе си. Кой е дядото, който бяга? Има вече предостатъчно доказател­ства и изследвания за това. Всъщност Константин и не­говият Михаил (Методиий) или Църхо и Страхота са от рода Дуло. Те са наследници на Сабин. Сабин е пра-пра внук на Кубер. Кубер е братът на Аспарух. Сабин царува за кратко през ХVІІІ-ти век, защото е християнин и иска да въведе християнството, но среща огромен сблъсък с аристокрацията и е принуден да бяга. Отива във Византия и търси там убежище. Там е посрещнат с почести. Ражда се неговия син – Егет, който е бащата на Константин и Михаил или известни като Кирил и Методий. Двамата братя равноапостоли са на­следници пряко на династи­ята, която укрепва дунавска България – династията Дуло. Константин и Михаил се на­товарват с мисия да христи­янизират, просветят и обучат българите. Оттам вече бъл­гарите предават тази писме­ност чрез школата на Св. Климент Охридски, който създава на практика първия български университет в Ох­рид в края на ІХ-ти, Х-ти век и от този университет изли­зат 3 хиляди преподаватели. Това е невероятна школа, откъдето тези 3 хиляди обу­чени на четмо, писмо и на Божието слово преподавате­ли се пръскат по цяла Евро­па. Тези неща се прескачат в учебниците.