|

КАБИНЕТЪТ ОТДАВА ДЪРЖАВАТА НА ВЕЧНА КОНЦЕСИЯ НА ЧУЖДИ ЧАСТНИ ГЕШЕФТАРИ

  МАГДАЛЕНА ТАШЕВА,

народен представител на ПП АТАКА

 

 БУЛГАРТРАНСГАЗ, БУЛГАРГАЗ, ЕСО, ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ, ПРИСТАНИЩА, ЛЕТИЩА, МАГИСТРАЛИ, СТРОИТЕЛСТВО, СОЦИАЛНИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ, ЗДРАВНИ, СИНДИКАЛНИ И РЕЛИГИОЗНИ УСЛУГИ МОГАТ ДА СЕ КОНЦЕСИОНИРАТ ЗА НАД 50 ГОДИНИ

Газопреносната мрежа на
България (управлявана от
Булгартрансгаз) и електроп-
реносната мрежа на страна-
та ни (управлявана от ЕСО),
които са жизненоважни за
националната сигурност на
държавата, ще бъдат даде-
ни на вечна концесия на не-
ясни чужди субекти

 

„Закон за вечните кон­цесии“ – така бе ква­лифициран от депу­тати и граждански организации поред­ният антибългарски комплот, внесен в НС тихомълком с подписа на ми­нистър-председателя.

Още от първия член разбираме,­че законът отъждествява публич­но-частното партньорство с концеси­ята. Дефинирани са 3 вида концесии – за строителство, за услуги и за ползване на държавни и общински обекти

Чл. 1. (1) С този закон се уреж­да публично-частното партньорство, при което икономически оператор из­пълнява строителство или предоста­вя услуги по възлагане от публичен орган чрез концесия за строителство или концесия за услуги.

(2) Този закон урежда и концеси­ите за ползване на обекти, които са собственост на държавата или на об­щини.

От този текст и от списъците на дейностите, подлежащи на концесио­ниране разбираме, че отсега нататък всяка икономическа дейност и всяка сделка ще бъде… концесия.

Законопроектът отменя тавана на срока, в който даден български ре­сурс може да бъде даден на концесия. В сегашния закон е фиксиран на 35 години максимум. В новия закон е ка­зано само, че максималният срок на концесията ще се определя от „вре­мето необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвести­ции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за по­лучаване на доход от вложения капи­тал, при отчитане на прогнозирания икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоста­вят. В максималния срок се включват и всички удължавания, допуснати с всяка възможна опция или клауза за преразглеждане.“ (Чл. 34, ал 2)

Възложители (концеденти) ще бъдат отделни министри и кметове, вместо Министер­ския съвет и Об­щинските съвети, както беше досега. НС и ОбС може(!) да имат думата са­мо при концесии, надвишаващи съ­ответно 50 и 25 години:

Чл. 34 (3) Когато определеният от концедента максимален срок за кон­цесия за строителство или за конце­сия за услуги е равен или надвишава 50 години, процедурата за определя­не на концесионер може(!) да се от­крие след решение на Народното съ­брание, с което се разрешава във възлагането на концесията за така оп­ределения срок.

(4) За общински концесии за стро­ителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е равен или надвиша­ва 25 години, проце­дурата за определяне на концесионер мо­же(!) да се открие след решение на об­щинския съвет, при­ето с мнозинство от две трети от об­щия брой на съветниците. В случай, че срокът е равен или надвишава 50 години, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение по ал. 3.

(5) Максималният срок на кон­цесия за ползване не може да бъде по-дълъг от 25 години, освен ако със закон не е предвиден друг срок.

Концесиите вече няма да се дават с конкурс, в който най-добрата офер­та печели. Обратно, новият закон предвижда те да се дават „в състе­зателен диалог“ при пряко договаря­не с избрани от даден министър или кмет кандидати за концесия. По-го­лямо тържество на узаконената ко­рупция българският парламентари­зъм не познава!

 

 

 

КАКВО СЕ КАНИ ДА РАЗДАВА ПРАВИТЕЛСТВОТО?

 

Според Приложение 2 на концесии под­лежат следните услуги:

- Предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги във връзка с производството, преноса или разпределението на газ и топлинна енер­гия и на електроенергия (включително производството и търговията на едро и дребно с еленергия)

- Снабдяването на такива фиксирани мрежи с газ, топлоенергия и ел. енергия (включително производството и търговия­та на едро и дребно)

- Дейности по предоставяне или екс­плоатация на мрежи за обществени ус­луги в областта на автоматизираните транспортни системи, трамвайния, тро­лейбусния, автобусния транспорт и въже­ните линии;

- Дейности, свързани с експлоатацията на географски район с цел осигуряване на летища и морски или вътрешни приста­нища или други терминали на превозвачи по въздушни, морски или вътрешни водни пътища;

Административни, социални, образова­телни , здравни и културни услуги, в т.ч. и услуги на държавното управление и от­браната;

- Услуги, свързани със социалната за­щита;

- Услуги, предоставяни от синдикални и политически организации, младежки сдружения и други членски организации;

- Религиозни услуги;

- Услуги на държавното управление за обществото като цяло;

- Пощенски услуги;

- Международни услуги ( в т.ч. услуги на екстериториални организации и служ­би; както и специфични услуги от между­народни организации и служби);

Според Приложение 1 на концесия под­лежат следните строителни и монтажни работи:

- Сондажни, пробивни работи, вземане на проби, подготовка на участъци за до­бив, отстраняване на наноси, отводняване, драгажни работи;

- Строителство на сгради, мостове, виа­дукти, тунели, подлези, естакади;

- Далекосъобщител­ни линии и електро­проводи,

- Релсови пътища, самолетни писти, ма­гистрали, улици, пъти­ща, други транспортни трасета;

- Водни канали, пристанища, речни брегови съоръжения, язовири и диги.

Веднага се наби­ва в очи стремежът да се узакони скритата приватизация на печелившите държавни предприятия като Булгартрансгаз, Булгар­газ, Електроенергийният системен опера­тор (ЕСО), ТЕЦ, ВЕЦ (в активите на НЕК), БДЖ Товарни превози, „Български пощи“ ЕАД, пристанищата, летищата и пътищата на България.

Според информация, публикувана от Агенцията за обществени поръчки, новият закон за концесиите е разработен по до­говор с пряко договаряне (без конкурс) от Адвокатско дружество „Бузева и партньо­ри“ на стойност 85 хил лв. без ДДС.

Управляващата партньорка на тази кан­тора, Таня Бузева, често се хвали в медии­те със своите корпоративни клиенти – бъл­гарски и чужди, чиито интереси защитава.

Самият факт, че кантора, обслужваща корпоративни интереси, пише и закони­те на България, е вече скандал, който би трябвало да доведе до незабавното изтег­ляне на корупционния законопроекта от НС.

Да не говорим, че „Бузева и партньо­ри“ са съчинили законодателно недоносче, пълно с противоречия и неясни понятия – прако следствие от очевидния стремеж да нагодят закона към разнопосочните интереси на лобитата, за които кантората работи.

МИКА ЗАЙКОВА: 100-ГОДИШНО ОТДАВАНЕ СИ Е ЧИСТА ПРОДАЖБА

 Когато става дума за концесии, всеки спе­циалист си задава следните въпроси: Кой, на каква цена, каква полза ще допринесе за дър­жавата от даването на концесия? За съжале­ние този закон не дава отговор на въпросите.

Законопроектът казва, че този, който мо­же да кандидатства за концесията, е сдруже­ние, или лице, което според една поредица от условия не трябва да е осъждано за кражби, за злоупотреби, за участие в терористични организации, имал е проблеми с органите на сигурността и т.н. След това обаче на 10 страници се обяснява как същото това ли­це, което е крало, злоупотребявало, имало е проблеми със сигурността, работило е в зони със забранителен режим, може при извест­ни условия да участва. Тоест, ние казваме от една страна кой не може да участва в със­тезанието за концесия, а после му намираме вратички да участва.

На каква цена това лице ще участва и кой ще я плати? Това също не е ясно. Пример за това е бъдещата концесия на летище София. Извинете, в закона ясно пише, че макси­малният срок за отдаване на концесия е 35 години. Докато 99 години е необозрим срок. Кой и как ще проконтролира какво е става­ло след 100 години? Това си е чиста скрита продажба.

Още повече, че за тази концесия трябва да правим отделен закон и да обясним на българския народ защо ще дадем летището за 99 години на някого, който ще разполага с нашите лични данни (което си е проблем за националната сигурност) и ще отговаря за безопасността на полетите.

На каква цена даваме ресурса, все едно дали е природен или инвестиционен? И вед­нага се сещам за една концесия – Челопеч, от която ние вземаме жълти стотинки, а кон­цесионерът изнася доста солидни капитали.

 

 

ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ: ИЗСМУКВАТ И ПОСЛЕДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ РЕСУРСИ

Според мен този законопроект не спазва достатъчно строго европейски­те директиви и не отразява добрите европейски практики. От друга страна, повечето колеги, особено икономисти и финансисти смятат, че се смачква законът за публично-частното партньорство, той се подчинява на матери­ята на концесиите. А едната и другата ма­терия, едната и друга­та уредба не са едни и същи. Затова ние препоръчваме в новия закон да има специа­лен раздел за пуб­лично-частното парт­ньорство, или да не се погубва това, което е направено. Ако тряб­ва – да се усъвър­шенства, да се даде възможност на държавно равнище, в предприятия за насърчаване на социални услуги да се развива. Стана ясно, че законът е на­правен предимно по лобистки съобра­жения. Много яко са работили лобист­ите или онези, които са им поръчали да напишат закона. Сега чрез конце­сионирането се дава възможност да се изсмучат и последните национални богатства. Вместо за развитие на ико­номиката и подобряване на жизненото равнище на българските граждани те отиват за об­лагодетелстване на онези предимно големи частни корпорации. От над 600 концесионни договора понастоящем, да получа­ваме годишно едва-едва 80 милиона лв.?! Когато всяка година би трябва­ло милиарди да остават в държавния бюджет? Докарали сме я дотам да платим 1 милиард лева кръвен данък на амери­канските инвеститори в „Мариците“, само защо­то някой преди 20-тина години е подписал неизгоден дого­вор. Дано господа депутатите да се вслушат в експертите – и тогава да се направи един работещ закон за кон­цесиите, отговарящ на националния интерес, и отделно от него закон за публично-частното партньорство.

 

 

Д-Р ИНЖ. АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ: НОВИЯТ ЗАКОН ПОЗВОЛЯВА НА ЧАСТНИЦИ ДА КОЛОНИЗИРАТ ЦЕЛИ ОБЩИНИ

Новият проект за закон за концесиите противоре­чи на документи на ЕС, на­пример Регламент 1303 за усвояване на средствата в новия програмен период. В четири члена се третира публично-частното парт­ньорство, а не концесии­те. Тъй като при публич­но-частното партньорство се разбира едно взаимно действие – дали ще се на­прави едно съвместно дру­жество – това е един от до­кументите на ЕК, при които публичният партньор е съдружник с частния парт­ньор в една нова фирма. В новата фирма се участва само с вещни права и с финанси. Така беше и по закона за публично-част­ното партньорство, така е и по света – публичният партньор управлява и га­рантира изпълнението на проекта, когато се използ­ват европейски средства.

С новия закон ще на­блюдаваме още по-силно срастване на определена икономическа олигархия с политическото тяло. Има опасност корпоративните интереси да колонизират общини. Когато концесио­нерът построи училище или социален дом, общи­ната има задължението да му изплаща инвестицията 25 години. Той обаче може веднага да прехвърли взе­манията си на колекторска фирма, на банка, и оттук нататък тя започва да си търси правата. И само една вноска да не бъде напра­вена, общината може да бъде обявена в несъсто­ятелност. Това обаче ре­флектира в държавния бю­джет, тъй като в България 185 общини са на ръба, те разчитат само на държав­ни субсидии. Тогава кон­цесионерът може да каже: „Щом общината не може да ми плаща, аз блокирам всичките й сметки и оттук нататък аз управлявам“. Т.е. общинската власт, държавната власт може да стане заложник на частния капитал, независимо дали е местен, чуждестранен, извънземен. И ние няма да знаем. Ще разберем едва когато дойдат да си искат вземанията. Прехвърляне­то на вземанията трябва да стане с разрешение. Тряб­ва да се знае на кого ги прехвърля. [Концесионе­рът] може да ги прехвърли на Ал Каида. Получава си от Ал Kайда парите и отива да си живее на Палма де Майорка или Сейшелските острови.