|

16 ГОДИНИ ДВЕ ЧУЖДИ ФИРМИ ПРИБИРАТ МИЛИОНИ, ПРОДАВАЙКИ НА БЪЛГАРИТЕ СОБСТВЕНАТА ИМ ВОДА

БОЯН АСПАРУХОВ

Концесионерът на „Софийска вода“:
- Не плаща концесионна такса
- Не е спазил задълженията си по договора да намали загубите наполовина
- Не е дал нито един лев на общината при разпределяне на дивидента

 

СТОЛИЧНА община не е взела и не взима нито един лев от печалбата на „Софийска вода“, независимо, че има дялово участие в дружеството. Печалбата си остава за френската компания

 Една френска компания е взела на концесия би­вшето държавно дружество „Софийска вода“ в ущърб на българското общество. Има няколко много интересни моменти в тази концесия:

1. Концесионерът не плаща концесионна такса; Никаква! Нито лев. Концесия без концесионна такса.

2. Концесионерът не е спазил задълженията си по договора за концесия да намали загубите на­половина. 16 години по-късно загубите са на­малени с една трета.

3. Друго съмнително обстоятелството е, че конце­сионерът не е дал нито един лев на общината при разпределяне на дивидента. Всяко акцио­нерно дружество разпределя дивидент от пе­чалбата между всички акционери. Независимо, че е акционер, Столична община не получава нищо от печалбата на „Софийска вода“.

В договора между общината и концесионера е гарантирана голяма печалба. Толкова голяма, че това го няма никъде другаде по света. Каква е тази печалба и какъв въобще е този конце­сионен договор, от който печели само конце­сионерът, ще разберете в долните редове.

 

Преди 16 години общин­ско дружество „Софийска вода“ е дадено на концесия на английска фирма. 8 го­дини по-късно английската компания продава дела си на френска фирма. Какво се случва през тези 16 години? Случва се това, че две чужди компании правят огромни печалби. Прибират милиони в джобовете си, продавайки на българите собствената им вода. За да бъда по-точен трябва да кажа, че фирмата концесио­нер ни продава услугата по доставка на прясна вода. Колко ни струва това удо­волствие? Да видим някол­ко цифри. Ще ви цитирам данни от финансовите отче­ти на дружество „Софийска вода“. През 2008 година са реализирани приходи от основни дейности в размер на 94,2 млн. лв., печалбата на дружеството е в размер на 24,3 млн. лв. 2009 година – 109,6 млн. лв. приходи и 25 млн. лв. печалба. Това е времето, в което акционери в „Софий­ска вода“ са английската „Юнайтед ютилитис“, Европейската банка за възстановяване и развитие и Столична община. Трите страни реализират приходи от 94,2 млн. лв. за 2008 г. и 109,6 млн. лв. за 2009 г. Кой какво взима? Тази информация не е публична и се наложи да я поискам допълнително. Колегите от Община София бяха така любезни да ми я предоста­вят, с разрешение лично на г-жа Фандъкова. На първо място изключително много ме интересуваше каква е концесионната такса. Така исках да разбера колко взи­мат частните фирми и колко взима общината. И трите страни са концесионери. Но докато делът на частника остава в дебелия му джоб, делът на общината ще оти­ва за покриване на разходи от обществен интерес, т.е. това са пари за всички нас. И така. Каква е концесион­ната такса? Оказва се, че дружество „Софийска вода“ не плаща концесионна так­са. Нито лев. На въпросът ми до Столична община: „Каква е стойността на концесионната такса от договора за концесия за предоставяне на ВиК услу­ги“ ми отговарят следното:

„В договора за концесия, сключен между Столична община и „Софийска вода“ АД НЕ Е ДОГО­ВОРЕНА концесионна такса“.

Чудна работа, има кон­цесия, няма концесионна такса. Представете си, че получавате правото да управлявате и да печелите от даден обществен обект само вие и още двама аве­ри. Нещо като печалба от лотарията. Управлявате об­ществен монопол – достав­ката на вода. Т.е. абсолютно всички хора, които попадат в обсега на предоставяната услуга стават вечни клиен­ти на фирмата доставчик. Искаш – не искаш, те ще ти доставят водата. Не харес­ваш качеството на услугата, оплачи се, ако искаш, висо­ка ти е цената на услугата, това е положението. Всички клиенти са закрепостени към услугата в глобалното село. Няма мърдане.

През 2010 г. френската компания „Веолия“ купува дела на „Юнайтед ютили­тис“ и придобива концеси­ята за предоставяне на ВиК услуги на територията на Столична община. „Веолия уотър“ е най-големият доставчик на ВиК услуги в света. Компанията работи в 64 страни и за 2009 година има оборот от 12,5 млрд. евро. Любопитно е, че през 90-те „Веолия“ е концесио­нер на водоснабдяването в Париж. След сключване на договора за концесия цената на водата във френската столица се уве­личава с 280%. През 2010 година това корпоративно чудовище засмуква „Со­фийска вода“ като плаща 150 млн. лв. на „Юнайтед ютилитис“. Още на първа­та година – 2011 приходите според консолидирания отчет за всеобхватния доход на дружеството са 172 млн. лв., повече от цената, която плащат да придобият дял на участие, още на първата година. Споменах, че в договора за концесия не е предвидена концесионна такса. Това е потвърдено от писмото адресирано до мен от Сто­лична община. Там пише: „В договора за концесия, сключен между Столична община и Софийска вода АД не е договорена кон­цесионна такса“. Какво е концесионната такса? Концесионната такса е процент от приходите на дружеството концесионер, който то дава на публич­ния собственик, защото реализира приходи от управлението на обществе­но благо. В случая с конце­сията на „Софийска вода“ няма концесионна такса. Ако такава беше предви­дена в договора Столична община щеше да получава процент от нетните при­ходи. Какъв процент ще попита някой? Ами такъв, за какъвто се договорят двете страни. В случая общината и концесионерът не са се договорили да се плаща концесионна такса. Изключително интересен факт е, че

концесионната такса не е заложена като задължи­телно плащане в Закона за концесиите

В чл. 7 е записано, че при предоставяне на конце­сия МОЖЕ да се предвиди задължение на концесионе­ра да извършва концесион­но плащане. МОЖЕ, а не е ЗАДЪЛЖЕН., т.е. всичко е пожелателно. Законът не задължава концесионерът да плаща концесионна такса и така се ощетява обществото.

Какво печели Столична община?

За 2011 г. „Софийска вода“ реализира приходи от 172 млн. лв. След всички разхо­ди, които прави дружеството остават 32 млн. лв. печалба. Ако договорът за концесия пред­виждаше концесионера да плаща концесион­на такса, тя щеше да бъде процент от тези 32 млн. лв.

32 млн. лв. са една добра печалба за „Софийска вода“. Какво печели Столична община? Столична община има 23% дял от дружеството. След като общината не получа­ва пари от концесионна такса, редно е да по­лучава пари при разпределяне на дивидента. Той се разпределя между съдружниците, спо­ред тяхното дялово участие. На мой въпрос до Столична община „каква е стойността на дивидента от печалбата, който е постъпил в бюджета на Столична община през всичките 15-16 години, откакто е сключен договорът за концесия, получавам следния отговор:

„До момента не са разпределяни дивиден­ти от печалбата на акционерите“

Това означава, че Столична община не е взела и не взима нито един лев от печалбата на „Софийска вода“ АД, независимо, че има дялово участие в дружеството. Печалбата си остава за френската компания, която прите­жава големия пакет акции. Нито приходи от концесионна такса, нито част от дивидента. За да бъдем честни трябва да отбележим, че във финансовите отчети на дружеството са отбелязани разходи за данъци. При пе­чалба от 32 млн. лв. за 2011 г. „Софийска вода“ е платила малко над 3 млн. лв. данъ­ци. Или това е под 10%. Съдейки по размера на процента, това вероятно е изплащане на корпоративен данък, който е задължителен за всяка фирма. Равносметката от казаното дотук е, че концесията на „Софийска вода“ освобождава концесионера от плащане на концесионна такса и го освобождава от за­дължението да разпредели част от печалбата за съдружникът си – Столична община. Преди да задам отново реторичния въпрос какъв е смисълът от тази концесия, ще се опитам да обясня

ЗАЩО ПЕЧЕЛИ ФРЕНСКА­ТА „ВЕОЛИЯ“ И ЗАЩО ЗА СТОЛИЧНА ОБЩИНА НЕ ОСТАВА НИЩО

В договора за концесия е залегнало ус­ловие, което гарантира норма на възвръща­емост на собствения капитал, не по-малка от 17%. Това означава, че каквото и да се случи, в края на годината фирмата трябва да има печалба не по-малка от 17% от стойност­та на собствения си капитал. По мнението на специалистите 17% е изключително висо­ка норма на възвръщаемост. В договора за Софийска вода нормата на възвръщаемост е минимум 17%. Нещо повече, за 2010 г. е била 26,92%, а 2009 г. – 40%. Това е огро­мна печалба, която е реализирана от част­на компания концесионер. Дял за Столична община от тази огромна печалба няма, нито при разпределяне на дивидента, нито след начисляване на концесионна такса. Още една компания, на която сме дали възможност да печели огромни пари. Още една тухла в сте­ната на нашия мизерен живот.

Десетки милиони печалба всяка година, от които 0 лева в полза на обществото

Често като аргумент бива изтъквано, че дружеството отделя огромни средства за инвестиции. Според отговора на „Софийска община“ инвестициите за целия период на концесията са 513 млн. лв. Това не са никак малко, но една част са европейски пари, т.е. компанията е изяла от парите за български инвеститори. От друга страна, независимо от тези внушителни цифри,

ВЕЧЕ 16-ТА ГОДИНА КОН­ЦЕСИОНЕРЪТ НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ДОГОВОРА ДА НА­МАЛИ ЗАГУБИТЕ НА ВОДА ПО ТРАСЕТО

При сключване, концесионерът се задъл­жава да намали загубите от 60% на 30%. 2010/2011 г. загубите са 55%; 2015 г. – 46%. Какъв е смисълът от тази цифра – 513 млн. лв., ако най-важното условие – да бъдат на­малени загубите на вода – не е постигнато и наполовина дори. За 16 години! Какъв е смисълът въобще от тази концесия, която ге­нерира печалба само за една международна компания? Какъв е смисълът от това публич­но-частно партньорство? Какъв е смисълът да гарантираме огромната печалба на един корпоративен гигант? Много въпроси, които остават без отговор.