|

36 ПОЛИТОЛОЗИ ПРОТИВ МАЖОРИТАРНИЯ ВОТ НА СЛАВИ! В НС ЩЕ ПРИСЪСТВАТ САМО 2-3 ГОЛЕМИ ПАРТИИ

36 членове на Българската асоциация по политически науки излязоха с катего­рична позиция срещу ма­жоритарния вот, предложен в референдума на Слави Трифонов.

Според политолозите този вот по начина, по който е предложен, крие рискове големи групи граждани да останат политически непредставени, а в пар­ламента да присъстват само 2-3 големи партии. Аргументите в полза на мажоритарния вот са подвеждащи и има риск дори от увеличаване на корупционния натиск, твър­дят още университетските преподаватели.

Ето и цялата позиция на поли­толозите, която остана скрита от повечето т.нар. български медии:

 

Защо не подкрепяме мажори­тарната система за избор на на­ционален законодателен орган

Eдин от въпросите на Нацио­налния референдум на 6 ноември 2016 г., се отнася до избирателна­та ни система.

Той е следният:

“Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна сис­тема с абсолютно мнозинство в два тура?”

Мотивите на инициативния комитет за това предложение са, че подобна промяна би спо­могнала за:

- по-добра оценка на качест­вата и достойнствата на канди­датите и избор на личности;

- по-голяма представител­ност (над 50% от избирателите, гласували в съответния едно­мандатен избирателен район, ще стоят зад избрания канди­дат);

- по-голяма ангажираност на всеки народен представител към неговите избиратели и ре­гионалните актуални проблеми и особености.

Предлагаме на гражданите своята оценка както за тези оч­аквани положителни ефекти, така и на други ефекти, които една такава промяна би предиз­викала.

Преди да изложим аргумен­тите си, нека припомним, че с такава избирателна система българските граждани са излъ­чили всички свои президенти, както и своите кметовете от 1991 г. насам, т.е. на гражданите е добре познато как функцио­нира тази избирателна система поне в тези случаи. Трябва, оба­че, да подчертаем, че

ДНЕС НЯМА ДЕМО­КРАТИЧНИ СТРАНИ, КОИТО ДА ИЗЛЪЧВАТ НАЦИОНАЛНИТЕ СИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ОР­ГАНИ ПО ТОЧНО ТОЗИ НАЧИН

Демокрациите, които полз­ват мажоритарни системи при парламентарни избори (като Обединеното кралство и САЩ, например) не избират своите представители на два тура с аб­солютно мнозинство, а ползват т.нар. система “first past the post” – избран е кандидатът, събрал най-много гласове в един тур. Дори и във Франция (примерът, който обикновено се привеж­да) за парламентарни избори се използва мажоритарна сис­тема в два тура, но с абсолютно мнозинство се избира кандидат само на първи тур. До втория кръг се допускат всички кан­дидати в даден едномандатен район, събрали 12.5% от гласо­вете на първи тур – и, поне хи­потетично, това биха могли да бъдат до 8 кандидата. На втори тур побеждава кандидатът, съ­брал най-много гласове, макар и не постигнал абсолютно мно­зинство. Предложението пред нас е различно: според него, ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство на първи, до втори тур се до­пускат само двамата кандидати с най-много гласове. Само така изискването представителите ни в Народното събрание да бъ­дат излъчени с абсолютно мно­зинство – в един или в два тура, е удовлетворено.

Затова трябва да подчерта­ем, че въвеждането на подобна избирателна система би напра­вило България единствената съвременна демокрация, която избира по този начин своя за­конодателен орган. Дори и този факт би трябвало да е достатъ­чен, за да ни накара да сме осо­бено внимателни.

И трите аргумента на вно­сителите в полза на избора на точно такава избирателна сис­тема са подвеждащи. Най-из­ненадващо е твърдението, че с такава система бихме имали повече “представителност”. По принцип

ЕДИН ОТ НЕДОСТАТЪ­ЦИТЕ НА МАЖОРИ­ТАРНИТЕ СИСТЕМИ Е ИМЕННО ЛИПСАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ

Този дефект на мажоритарни­те системи не е поправен с изис­кването изборът на депутати да е с “абсолютно мнозинство”. За да разберем защо това е така, нека си припомним, че гласуването на парламентарни избори вече е и задължително. При задължител­ни мажоритарни парламентар­ни избори, проведени при така предложената избирателна систе­ма, мнозина граждани биха били принуждавани да избират между кандидати, класирани за втори тур, които те често не харесват. Затова, противно на твърденията на вносителите, събралите абсо­лютно мнозинство по този начин кандидати (1) не биха се радвали на повече легитимност, нито биха били по-“представителни”, за­щото били “изборът на над 50% от гласоподавателите”. Нещо по­вече, гласуването на втори тур за тези избиратели би било един принуден избор, а (2) не избор на база “оценка качествата на канди­датите”, каквато е идеята на вно­сителите, какъвто е втория аргу­мент на вносителите.

Вносителите имат и един тре­ти аргумент: подобрената връз­ка между гражданите и техните представители в законодателния орган, което би подобрило демо­кратичната им отчетност. Дейст­вително, за да увеличат шансове­те си, партиите биха подкрепяли по места по-разпознаваеми и из­бираеми кандидати, което хипоте­тично би могло да отслаби влия­нието на партийните централи за сметка на местните организации, както и хипотетично би могло да подобри шансовете на независи­ми популярни местни кандидати.

 

 

 

 

Големи групи граждани ще останат политически непредставени

 На първо място, такова гласуване би дало огромно предимство на големи партии със силни местни структури, както и на партии със силно регионално присъствие. Мажори­тарният бонус, който най-голямата партия би получила, би й позволил да има абсолютно мнозинство в парламента, и лесно да сфор­мира кабинет, дори когато е получила едва 1/3 от гласовете на гражданите. Възможността за по-лесно сформиране на еднопартийно упра­вление, което е очакваният ефект от това оба­че, идва на твърде висока цена – изпадане на малките и средните партии от парламента, и бетонирането в парламента на 2 или 3 партии. Резултатът е: непредставеност на големи гру­пи граждани в парламента, по-малко плура­лизъм и по-малко конкуренция в партийната система.

Освен този негативен ефект за партийната система, могат да се очакват и проблеми при начертаване границите на едномандатните райони. Доколкото шансовете на партиите за успех пряко зависят от това къде са про­карани тези граници, битката за тях би била ожесточена, като вероятността резултатът да е безпристрастен е малка. Една от популярните критики срещу мажоритарните демокрации е, че демократичният процес там е предвари­телно ‘нагласен’ (rigged) не на последно мяс­то и заради практиката на джеримандеринг (gerrymandering): начертаване на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия.

 

 

 

 

ГРАНИЦИТЕ НА ЕДНОМАНДАТНИТЕ РАЙОНИ ЩЕ СЕ ЧЕРТАЯТ ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Нека обърнем внимание, че определянето границите на едномандатните райони вероятно ще се извършва от администрация, пряко подчинена на управлява­щите.

Ожесточеността на споро­вете при очертаване на гра­ниците на районите, само ще се засили при отчитане резултатите от изборите. Доколкото спечелването на мандат често ще зависи от много малко предимство в гласовете в съответния район, очакваме огромен брой дела за оспорване на резултатите. Това е много тревожен очакван ефект, доколкото основно предим­ство на демократичните из­бори е мирното предаване на властта на спечелилите. При съдебно оспорване на резултати, което хипотетич­но може да засегне всички­те 240 едномандатни ра­йона, можем да очакваме блокиране на демократич­ния процес.

 

 

УВЕЛИЧАВАНЕ НА КОРУПЦИОННИЯ НАТИСК

Очакваме, че подобна изби­рателна система би увеличила корупционния натиск – често дори няколко гласа ще се оказ­ват решаващи, което би заси­лило интереса за купуването им. Може да се очаква, че това ще доведе до все повече избор­ни злоупотреби и до засилено влияние на тези злоупотреби върху изборните резултати. Никак не е случайно, че купу­ването на гласове е най-раз­пространено при местни избо­ри и там то значимо влияе на резултатите. Можем да очаква­ме подобен ефект и от предло­жената промяна. Мажоритар­ните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще мо­гат да изпращат представители в парламента.

Всички приведени тук аргу­менти би трябвало да са дос­татъчни, за да разберем защо предложената избирателна сис­тема не се използва за избора на законодателен орган в нито една съвременна демокрация.

Разбира се, можем да експе­риментираме с нова избирател­на система, ако настоящата не ни удовлетворява. Но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент

 

 

УЧЕНИТЕ СРЕЩУ МАЖОРИТАРНИЯ ВОТ

 

 гл. ас. д-р Ружа Смилова

проф. д-р Анна Кръстева

проф. дпн Георги Карасимеонов

гл. ас д-р Милен Любенов

доц. д-р Румяна Коларова

гл. ас. Димитър Димитров

доц. д-р Добрин Канев

доц. д-р Милена Стефанова

гл. ас. д-р Стойчо Стойчев

доц. дпн Огнян Минчев

гл. ас д-р Елена Калфова

доц. д-р Блага Благоева

доц. д-р Даниел Смилов

доц. д-р Пламен Ралчев

гл. ас. д-р Гергана Радойкова

проф. дпн Антоний Тодоров

д-р Илдико Отова

гл.ас. д-р Ирена Тодорова

гл. ас. д-р Кирил Аврамов

Драгомир Стоянов

доц. д-р Мая Русева

гл. ас. д-р Даниела Пастармаджиева

доц. д-р Таня Томова

доц. д-р Мария Бакалова

Атанас Стефанов

гл. ас. д-р Любомир Стефанов

гл. ас. д-р Георги Проданов

Кирил Ганчев

д-р Ваня Кашукеева-Нушева

гл. ас. д-р Петър Чолаков

Иво Маев

д-р Димитър Ганев

доц. д-р Стояна Георгиева

д-р Ваня Ангелова Иванов

Александър Димитров

Даниел Стефанов

доц.д-р Албена Танева

проф. дпн Тодор Танев

гл.ас. д-р Симеон Петров

д-р Мария Спирова

д-р Димитър Бечев

д-р Мира Кънева

д-р Александър Политов

доц. д-р Теодор Дечев

проф. дин Трендафил Митев

доц. д-р Елена Симеонова

доц. д-р Симеон Асенов

гл.ас. д-р Деница Хинкова

Радослав Андонов