|

Историческата реч на Волен Сидеров от 11 януари 2007 г. по повод влизането ни с ЕС! 10 години по-късно думите му станаха ФАКТ!


 

Като българин и православен християнин, за мен националните ценности, духовното и материалното състояние на българската нация винаги ще бъдат най-важната тема на живота ми и аз ще браня тези ценности, независимо дали влизаме в европейски или в междугалактически съюз

Реч на Волен Сидеров от 11 януари 2007 г. по повод влизането ни в ЕС

Ваше Светейшество,
Дами и господа народни
представители,
Днес българският парламент е обхванат от нездрав патос и аз искам да внеса малко здрав национален реализъм. Такива патетични безусловни и безкритични излияния, каквито се носят сега по отношение на Европейския съюз, сигурно са се носили, когато България е била присъединявана към Съветския блок след Втората световна война. Съветската империя обаче не съществува, а родината ни си е тук и пак се нарича България. Така, както се е наричала преди повече от 1300 години, когато на европейския континент не е имало държави като Германия, Франция, Италия или Белгия. Но е имало държава България.
Затова нека да бъдем по-сдържани в овчата си радост, когато говорим за влизането ни в Европейския съюз. Не се знае колко ще просъществува този съюз. Сигурен съм обаче, че България ще съществува и след него, така както надживя варварската турска империя, както надживя и тоталитарната съветска империя.
Затова нека бъдем еврореалисти

Нека си дадем сметка на какво се радваме и какво празнуваме.
Ако слушаме и четем изказванията на управляващите, които не спират да изтъкват великите си „заслуги“ за приема ни в ЕС, ще излезе, че трябва да се радваме, защото можем да пътуваме свободно, да търгуваме и да работим в рамките на Евросъюза. Но, дами и господа народни представители – свободното пътуване в страните на Европа ни е гарантирано още от Хартата за правата на човека от 1948 г. Както и свободното работене там, където пожелаем. Тези права бяха затвърдени от Хелзинкските споразумения от 1975 г., под които са се подписали всички тогавашни европейски държави без Албания.

И ако комунистическият ни режим ограничаваше това пътуване, то защо след 1989 г. именно Западна Европа наруши Хартата за правата на човека и правата на свободното пътуване, като наложи шенгенските забрани? Може би, за да се радваме като аборигени на бавното и мъчително премахване на незаконните и дискриминационни забрани – едно премахване, което продължи цели 17 години.
Това беше политика на двойни стандарти, която не бе подложена на критика нито от българските политици досега, нито от политиците в Европейската общност. Приемаше се за нормално да се прилага дискриминация спрямо българите. Този дълъг седемнайсетгодишен период на дискриминация създаде цяло поколение от български гастарбайтери, които си изработиха система на унизително надхитряне на дискриминационните условия за живот и работа в чужбина. Създаде поколение от

българи, които свикнаха с мисълта, че са по-ниска класа хора,

че могат да работят за по-малко пари, че е нормално да си унижаван в чужбина, защото не си германец, англичанин или французин. Това не е нещо, на което мога да се радвам днес.
През всичките тези години, когато България се разграбваше, когато тук беше приложен един дивашки начин на правене на капитализъм, когато десетки милиарди национални активи бяха разпродадени за жълти стотинки и българският народ беше ограбен и подложен на икономически геноцид, Западна Европа не каза и дума. Не чухме нито един фактор на Евросъюза да се възпротиви на варварската схема на „приватизация“, която съсипа икономиката ни. Напротив, чувахме изказвания, че тази криминална приватизация текла бавно. Значи за Евросъюза нашето ограбване течеше бавно, недостатъчно бързо.
Една грешна, съсипваща стопанството ни схема, беше насърчавана от същите еврофактори, които междувременно ни вменяваха комплекса за вина, че все нещо не правим като хората. Обвиняваха България в корупция тези, които бяха потънали в корупция – евробюрократите. Помним големи скандали за милиарди, които разтърсиха Западна Европа през последните години, от властта си отидоха фигури от високи постове като Хелмут Кол или Вили Клаас заради рушвет. Нещо, в което не спряха да обвиняват България. Концерни като „Сименс“, както и шефове на „Дойче банк“ бяха уличени в злоупотреби и черни каси, в корупция. На този фон България беше изкарвана в западната преса по-черна от дявола, за да се чувстваме винаги виновни за нещо.

Проява на двоен стандарт за мен е и да нападаш България заради организираната престъпност и в същото време да даваш работни визи на босове на ганстерски групировки. Такива случаи имаше много. Печално известният трафикант Косьо Самоковеца, застрелян в Амстердам имаше английска работна виза. Докато един почтен, трудов българин не можеше да си изкара такава виза посмъртно и беше гледан като престъпник на граничните пунктове. Истинските престъпници у нас си купуваха безпрепяствено луксозни имоти на Запад и пътуваха като министър-председатели с облекчения през цялото време, докато от същия Запад, от същия Евросъюз ни пееха една и съща песен – да сме се справели с организираната престъпност. Явно с рушвет в Евросъюза и най-големият бандит, за когото има данни в Интерпол, може да си купи индулгенция на територията на ЕС. Кой тогава трябва да се бори с престъпността и корупцията? България или Евросъюзът?
Ние не чухме нито веднъж определящите фактори в Евросъюза, които само изискваха и изискваха от нас, да се застъпят истински за нашите медици в Либия, които бяха осъдени на смърт. Такава икономическа мощна структура, каквато представлява Евросъюза, може да притисне Либия, ако иска. Вместо да воюват за живота на медиците ни, обаче държавите от ЕС търгуват с диктатора Кадафи. Франция купува концесии за нефт, огромни концерни като германския МАН сключват сделки за стотици милиони с лидера на Либия, който се гаври с българската държава. Какво е това, ако не двоен стандарт?
А какво е да принудиш една държава като България да затвори и ликвидира ядрената си енергетика, когато знаеш много добре, че тази енергетика е жизненоопределяща за страната? Какво друго, освен

лицемерие, двоен стандарт и изнудване беше затварянето на абсолютно безопасните четири блока на нашата АЕЦ

Безкрайно ясно е на политическите фактори в Евросъюза, че четирите ни реактора са безопасни и това беше потвърдено от няколко партньорски и специализирани проверки на най-високо международно ниво. И какво последва? Последва извиване на ръцете и притискане до стената, за да се лишим от реакторите и да се натоварим с над 10 милиарда евро преки и косвени загуби от затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй.
Нима това е цивилизационно поведение? Нима това не е диктат и рекет? Нима не е измама поведението на еврокомисаря Ферхойген, който изнудваше няколко правителства подред, като лъжеше, че четирите ни реактора са неспасяеми, че не подлежат на модернизация и че Еврокомисията твърдо е решила те да бъдат затворени. Оказа се, че Еврокомисията нито е решила, нито може да решава подобно нещо. Какво да кажем тогава за един съюз, чиито комисари мамят по такъв начин? Как да се радваме днес на факта, че България ще бъде лишена от възможността да произвежда евтин ток и да го изнася? Как да се радваме на очевидния факт, че влизането ни в ЕС автоматично ни направи по-бедни с 10 милиарда евро, които по никакъв начин няма да бъдат компенсирани?
Как да се радваме на факта, че като квоти за износ сме орязани така жестоко, че скоро доматите, сиренето и месото, които произвеждаме, ще бъдат сведени до символични количества и ще бъдем принудени да затваряме фирми от хранително-вкусовата промишленост. А за по-сериозна промишленост, каквото сме имали, не можем и да мислим. Не ни се полага. Една държава не може да живее от туризъм и услуги. Трябва да има производство и износ, иначе не може да бъде просперираща държава.

Днес обаче България в лицето на управляващата върхушка

празнува своите орязани квоти, своята ликвидирана ядрена енергетика, своята ликвидирана армия,

своя непрекъснат поток от изтичащи навън млади хора, които подготвени тук, отиват да обслужват чужди икономики. Официозна България празнува  своето превръщане в бедна провинция на една пирамидална структура, каквато е ЕС, в бедна провинция на една нова Римска империя.
Защото от създаването си като общ пазар до днес, ЕС претърпя една еволюция в негативна посока. Превърна се в свръхдържава с пирамидална структура, с една евроолигархия, която спуска директиви към националните правителства. А те загубиха своя суверенитет. Ние днес трябва да си дадем сметка, че от 1 януари 2007 г. България вече не е суверенна държава. И трябва да преценим много добре повод за радост ли е това, или повод за размисъл. Националният ни парламент престана да бъде суверенен най-висш законодателен орган. Над него е Европарламентът, в който след дискриминационните договорки от Ница, по-малките държави като България са на практика без глас. Какво са 18 души в един 730-членен парламент? Нищо, по-малко от 3 процента. И това е фиксирано положение, което не чувам да се обсъжда. Не чух един анализ от управляващ политик, който да разгледа факта, че ние като държава губим суверенитета си. Връщаме се в положението на васал, в каквото сме били преди много време и срещу което сме водили национално освободителни битки.
А към Негово Светейшество главата на БПЦ отправям въпроса как реагира висшият клир на Българската православна църква на факта, че България влиза в един съюз, който отхвърли в конституцията си позоваването на християнските ценности. На тези, които обичат да повтарят клишето за цивилизационния избор казвам, че в проекта за европейска конституция, който почти е приет от страните в ЕС, християнските ценности като опорна точка на Евросъюза, бяха отхвърлени. Към коя точно цивилизация се отправяме, след като отхвърляме християнската? Къде влизаме тогава? В какъв съюз – мюсюлмански, шамански или антихристиянски?
Дами и господа народни представители!

Като представители на патриотично мислещите българи, ние, от политическата сила АТАКА изразяваме убеждението, че приемането ни в ЕС беше в резултат на геополитически съображения. Независимо кой е на власт у нас, това щеше да бъде направено. Лошото е, че от българска страна управляващите не поставиха и не отстояваха националните ни интереси.
Като представители на патриотична формация ние настояваме да се преразгледа въпросът за четирите реактора на АЕЦ и те да бъдат включени в действие незабавно. Позовавайки се на Виенската конвенция за договорите между държавите, ние можем да признаем за нищожни договореностите за преждевременното затваряне на блоковете ни, заради измамата от страна на комисар Ферхойген. Във вътрешен план трябва да търсим сметка от тези, които имат вина за националното предателство, наречено ранно затваряне на 1-4 блок.
При днешните условия на членство в Евросъюза застава и въпросът какво да правят патриотичните сили. Днес ЕС не е поле на равнопоставено партньорство, каквото ние искаме да бъде. Ще се борим това да стане факт. Като нас мислят голяма част от западноевропейските общества и ако бъдат оставени да вземат решения демократично от своите върхушки, те ще бъдат на нашето мнение.

Ще се противопоставяме категорично на влизането на Турция в ЕС като опасен за икономическата, културна и национална цялост на България и цяла Европа фактор.
Ще работим за превръщането на ЕС от пирамидална, тоталитарна структура  в демократична общност на равнопоставени търговски и културни партньори, в Европа на нациите и отечествата, както искаше Де Гол.
Ще се борим против двойните стандарти в отношенията между страните в ЕС.
Ще се борим за включване на християнските ценности в ценностната система на ЕС.
Ще работим за изграждане на единна европейска система на сигурност, която не се ръководи от Вашингтон или друга неевропейска столица.
Ще се борим за запазването и включването отново на ядрените ни реактори и за изграждане на енергийна система на България, която да дава достатъчно независимост и суверенитет.
Ще отстояваме националните интереси на България при всички обстоятелства.

В заключение ще кажа, че като българин и православен християнин, за мен националните ценности, духовното и материалното състояние на българската нация винаги ще бъдат най-важната тема на живота ми и аз ще браня тези ценности, независимо дали влизаме в европейски или в междугалактически съюз.
Така, както „Върви, народе възродени“ винаги ще бъде по-важният и по-истинският химн от „Одата на радостта“.

Благодаря ви за вниманието!

 

*Изказване на лидера на Парламентарната група АТАКА при откриване на сесията на 40-то Народно събрание – 11 януари 2007 г.