|

Руският политолог Константин Блохин: Отстоявайте българските си интереси! Мислете различно, а не както ви съветва Брюксел

Константин Блохин е научен сътрудник в Руския институт за стратегически изследвания при администрацията на Путин. Политолог и международник. През 2016 г. излиза неговата книга „Кръстоносците на студената война“. Блохин е преподавател в Руския университет за дружба на народите, автор на редица статии.

 

 

Теодора Куцарова, АЛФА ТВ 

 

- През 2016 година излезе Вашата монография „Кръстоносците на студената война. Американският неоконсерватизъм: идеология и практика на глобалната хегемония“. Кои са основните акценти в монографията?

- Книгата е посветена на най-агресивните представители на американската върхушка. В американския политически елит няма други, толкова агресивно настроени към Русия и към останалия свят, като американските неоконсерватори. Тези хора смятат, че САЩ са изключителна държава. На нея й е позволено да върши по света всичко, което си пожелае. Основната същност на тяхното учение е създаването на свят, където евентуално САЩ да управляват т.нар „свят по американски“, който е по-известен като Pax Americana. Работата е там, че след разпадането на СССР, САЩ се превърнаха в световна хиперимперия, в хипердържава. И както казваше един от най-известните американски неоконсерватори, Чарлз Краутхамър: „Целта на външната политика на САЩ е да създаде, да трансформира еднополярния момент в еднополярна епоха.“  Още през 1997 г. едни от най-влиятелните американски неоконсерватори, като Уилям Кристъл и Робърт Каган /между другото, съпруга на Робърт Каган е известната на всички ни Виктория Нуланд, която раздаваше на всички на Майдана понички/ създадоха една организация – „Проект за новия американски век”. Идеята на този аналитичен център е доктриналното създаване на всички условия за налагане на света на собствените си ценности и разпространяването на демокрацията по всички възможни начини. Кое е интересното? Това, че в една от статиите на тази организация прозвуча мисъл, още преди 11 септември 2001 г., че процесът по трансформирането на глобалната система Pax Americana може да се забави и с цел ускоряване на този процес по внедряването на американското доминиране е нужна катастрофа, сравнима с катастрофата в Пърл Харбър. Както знаем – впоследствие през 2001 г. се случи катастрофата от 11 септември и САЩ започнаха агресивни действия в Афганистан и в Ирак. Сякаш по ирония на съдбата под тези неоконсерватори благополучно бе погребан проектът за установяването на глобално господство. Работата е там, че американските реалисти Джордж Шмишраймерин и Стивън Уолт заявиха, че войната в Афганистан и в Ирак в периода от 2001 г. до 2016 г. е струвала на американските данъкоплатци астрономическа сума – 6 трилиона долара! Т.е. за 15 години американците са похарчили за тези войни една направо откачена цена. Сетне същите тези неоконсерватори с огромно разочарование пишат, че са пропуснали този еднополярен момент. Както на всички е известно, Джордж Фридман от аналитичния център „Стратфорд”, финансиран от ЦРУ, с най-дълбоко съжаление пише: „Ако ние, американците, китайците, и европейците се бяхме обединили срещу Русия, тогава руският въпрос щеше да бъде решен завинаги.“

А САЩ навлязоха в Близкия изток. Какво се случи, когато навлязоха? Случи се повишаване на цените на петрола и Русия благодарение на тези войни успя да проведе скъпоструващите, но твърде нужни за Русия реформи – икономическа, военна – модернизация на своя военен потенциал. Т.е. затова, когато американците навлязоха в Ирак, в това блато, Русия се сдоби със стратегически шанс, със стратегически момент да се възползва от тази възможност срещу Америка! Тази монография, тя е посветена точно на тези хора, които изобщо не съзират какъвто и да било консенсус, които изразяват интересите на военнопромишления комплекс, които считат, че бюджетът на САЩ трябва прогресивно да нараства – всяка година с по 100 милиарда долара, които са готови да създадат революция въобще в целия Близък изток. За никого не е тайна, че след разпадането на Съветския съюз един от най-влиятелните американски неоконсерватори Норман Подгорец каза: „Нашата следваща цел е ислямът”. В книгата „Четвъртата световна война – борбата срещу ислямофашизма” той предлага да се започне не само от държави като Иран, Ирак, Сирия, но и да се продължи със Саудитска Арабия, Северна Корея, да се създаде хаос. САЩ следваха тази политика и тя струваше доста скъпо на американските данъкоплатци –  затова победи Тръмп. Погледнете какви процеси се случват в САЩ! 74 000 завода са обявили несъстоятелност. Всички производствени мощности на американската икономика са изнесени в Югоизточна Азия – в Китай.

Американският курс за установяване на господство стигна до безизходица.

- Наблюдаваме ли нова Студена война или е по-скоро нова фаза на старата?

- По-скоро Студената война дори никога не е спирала, тя придобиваше други форми – информационен натиск, пропаганден натиск. Виждаме това, ако разгледаме средствата за масова информация, каква информационна война е обявена на Русия! Как срещу руската информационна телевизия „Russia Today” се прилагат мръсни методи! Ако разгледаме публикациите на американските изследователи, на Збигнев Бжежински, чиято книга „Великата шахматна дъска” излезе през 1996 г. В нея съвсем точно е обрисуван този етап – да се отдели Украйна от Русия, Русия да се разчлени на няколко държави. Не само Бжежински пише за това – пише го и такава влиятелна американска политоложка като Фиона Хил – че трябва Сибир да бъде отрязан от Русия. „Сибир е прекалено голям и от гледна точка на икономиката не е изгоден за Русия“ – как само изопачават всичко! Цялата политика на Запада след 1991 г. говори за това, че Студената война не е приключила, а е придобила други форми. Да разгледаме разширяването на НАТО на изток. Не беше Русия тази, която се разширяваше настрани… После – „цветните“ революции… Военните операции по цял свят – „Пустинна буря”, операцията в Сирия… Ако преди това СССР въздържаше САЩ от действия в различните държави, с неговото разпадане вече нямаше кой да ги сдържа и САЩ почувстваха своята безнаказаност във всичко! Но те се опариха, тъй като никоя държава по света не може да контролира целия свят. Не й достигат ресурси за това! През това време САЩ пропиляха своите възможности, пропиляха финансите си. Погледнете, по цял свят те притежават мрежа от военни бази. Казват, че са около 700 и още 300 секретни, някъде около хиляда! Тоест, безусловно, това удря преди всичко по самите САЩ. Тази мрежа от глобални бази, тя е добра, когато противникът ти е слаб. Ако сравним потенциала САЩ с Ирак, на САЩ с Афганистан – пропорцията е такава все едно сравняваш слон с муха! Тук безусловно САЩ избират най-слабия противник за себе си. Те не могат да победят дори слаб противник. САЩ не са готови да понасят жертви. Те са свикнали на безконтактни войни – като в компютърна игра – с дронове и т.н. Но щом се появят конкретни трупове, както във Виетнам, това има изцяло обратен ефект! И тук едва ли Студената война е с нова версия. Тя просто продължи. За момент беше отслабнала нейната интензивност. А иначе, по всички параметри Русия несъмнено загуби Студената война, ако погледнем какви ги вършеха с нашата държава! Тя бе разчленена на 15 държави. Тя трябваше да плати контрибуция! Колко дадохме ние на Световната банка! Изнасянето на капитала през 90-те години по т.нар. „скромни сметки“ на СБ е един трилион долара! Студената война никога не е приключвала!

- След разпадането на СССР в Русия са се настанили много американски „съветници“. Успя ли да се освободи Русия от влиянието на Запада във вътрешнополитически план?

- През 90-те години Русия изцяло попадна под контрола на САЩ. Ако погледнем външната политика на Русия – имаше един министър на външните работи, Андрей Козирев, може да се каже, че той си беше просто протеже на Държавния департамент на САЩ и изцяло следваше  външнополитическия курс на САЩ. Отказахме се от всичките си приятели, предадохме Куба, отказахме се да подкрепяме Виетнам. Периода на 90-те години бе направо катастрофален за Русия! Всичките тези реформи, шоковите терапии, които нанесоха такава вреда! Всички тези реформи се провеждаха точно според препоръката на американските съветници. Те бяха изчислили, че в резултат на тази шокова терапия, на тези реформи, на Русия ще бъде нанесена такава вреда, която може да се сравни с две Велики отечествени войни! Направо все едно Хитлер беше нападал 2 пъти Русия! Такива бяха нещата. В момента, без съмнение, в Русия е налице плурализъм на мненията, без съмнение, представителите на либералното течение са доста влиятелни понастоящем, но не бива да се говори, че Русия продължава с тази политика! Ако тя бе продължила тази политика, нямаше да ги има нито санкциите, нямаше да я има истерията по повод Крим, нито истерията по повод Сирия и дори онези операции, които Русия показа в Крим и в Сирия – те демонстрират, че еднополярният свят начело със САЩ се срути! Еднополярният свят предполага диктатура на хегемона, пълен контрол  над цялата международна система!  Но що за диктатура е това, след като Русия без нито един изстрел успя да си върне обратно Крим, да проведе операцията в Сирия, да демонстрира мощта на своето оръжие – това просто не е възможно! В момента нямаме еднополярен свят! Отчасти има възгласи – можете да ги откриете в интернет, че еднополярният свят все още бил силен, но политическата върхушка на САЩ все още не е излязла напълно от състоянието на еуфория и ето, че един ярък представител на тази еуфория бе Хилари Клинтън, която загуби последните президентски избори!

- В Русия в близкото минало бяха предприети мерки срещу НПО-та с чуждо финансиране, те бяха наречени „чуждестранни агенти“. Какво наложи да се предприемат тези мерки и какво представляват те?

Ако си зададем въпроса, има ли подобни фирми в САЩ, почти няма да откриете такива, такива просто няма. А тук, в нашата страна е налице цяла мрежа от чуждестранни фирми, търговски представители, аналитични центрове, които се финансират от чужбина, а не с пари отвътре. Защо ги финансират от чужбина? Ако разгледаме някои техни произведения, ще открием тясно екстремистка насоченост, която би могла да предизвика в Русия още една оранжева революция, само че тази революция ще бъде още по-страшна от онази на Майдана. Русия не е Украйна. Ако в Русия се случи някаква катастрофа, това ще засегне цяла Евразия и със сигурност всички тези НПО-та трябва да бъдат под строг контрол. Как иначе? В случая тези мерки са оправдани по силата на нормалната логика. В САЩ няма подобно явление. Едно е да има някакъв културен център за изучаване на чужд език, но ако такива центрове публикуват литература, насочена към „сваляне на режима“, че Путин бил опасен, бил диктатор и т.н., че Русия била новия затвор на народите, това са стари приказки, нали така? Безусловно трябва да си зададем въпроса откъде идват парите, в голям брой такива центрове бе направена проверка и тя показа преки връзки на финансиране с най-различни държавни структури в САЩ. Отвън можеш да разклатиш ситуацията, както беше по времето на СССР– всичко това е насочено към разклащане на вътрешната ситуация. А санкциите са просто едно допълнение към това дело с народно недоволство и т.н.

- През последните години България се намира буквално под диктата на Запада. Тук също има много американски НПО-та, които се опитват да се месят във вътрешните работи на страната. Като изходим от опита на Русия за борба с подобни проблеми, можем ли да посочим действия, чрез които страната ни би си върнала поне част от своя суверенитет?

- Този проблем не се отнася единствено до България – той се отнася и до голям брой държави от ЕС и то държави са в пъти по-големи от България, за тях също може да се каже, че са зависими от САЩ. Например Германия – нима тя има собствен, суверенен външнополитически курс? На територията на Германия се намират най-мощните бази на САЩ. Но България се различава от тези страни.

Да речем – Русия и някоя държава от ЕС, например Германия, там съществуват тесни връзки, но тези връзки нямат цивилизационно родство. Между България и Русия са налице достатъчно много културни връзки, езикови, исторически. Аз смятам, че да се тръгва на протести спрямо САЩ, това е самоубийствено. Трябва да се води по-хитра и по-задълбочена политика, трябва да се изчака, да се види какво ще се случи по-нататък. В съвременната световна система се случват значителни трансформации. Виждаме, как пред очите ни се случва упадъкът на САЩ. Възможно е САЩ в светлината на победата на Тръмп да коригират своя курс. В момента САЩ имат едно ново глобално предизвикателство, геополитическо и геостратегическо. Това е Китай. Напълно възможно е САЩ да преориентират своя контрол от ЕС, от България, към Югоизточна Азия, да се опитат да консолидират всички свои ресурси там. Затова сега не бих съветвал за някакви твърде резки стъпки, тъй като това може да нанесе директна вреда на българския народ. Трябва да се изчака, да се поогледате, засега не си струва… Отстоявайте националните си интереси, мислете различно, а не както ви съветва Брюксел, това просто е необходимо.

- След изборите в САЩ продължава да се говори от представители на ЦРУ за намеса на изборите от страна на руски хакери. Как бихте коментирали това поведение от страна на ЦРУ към вече новоизбраният президент Доналд Тръмп и какво се цели?

- Тази история не е нова, не е ексклузивна новина. Това вече се е случвало в американската история. Имаше е един сенатор Джоузеф Маккарти, който съзира почти във всички, във всеки американски представител агент на Съветския съюз, комунист. А това което наблюдаваме в момента, този лов на вещици, той просто придоби донякъде различен характер. На американското общество му трябва консолидация, то е твърде разединено. Несъмнено би могъл да ги консолидира някой враг, някой голям, екзистенциален враг. „Ислямска държава” не става за такъв враг, още повече, че самата тя е продукт на американската политика. Подобен враг може да бъде единствено Русия – голямата Русия със своята независима външна политика и несъмнено Клинтън реши да използва тази руска карта, да я разиграе, да покаже, че: „ето, Доналд Тръмп го подкрепят руснаците и ако той победи, все едно не е легитимен, тъй като има приятели в Русия и персонално това е Владимир Путин.“ Тя несъмнено играе за най-невежите американци. Не може да се твърди, че те четат много и тази карта със сигурност проработи. По брой на избирателите, гласували за Клинтън, Клинтън постигна победа. Работата е там, че в тази държава има една институция на електорите, но по брой на населението победата бе на Клинтън. Тя разиграва тази руска карта, този нов маккартизъм и, разбира се, какво друго да се очаква от американските избори? Това бяха най-мръсните избори – те вече влязоха в историята на САЩ. Такова количество мръсотия, както на тези избори, може би не се е изливало никога.

- Смятате ли, че след встъпването на Доналд Тръмп на власт ще настъпи подобрение в отношенията между Русия и САЩ? Как бихте коментирал екипа, който се оформя и хора като генерал-лейтенант Майкъл Флин?

Тръмп не е идеалист, т.е. той не е привърженик на някакви абстрактни ценности, които да бъдат разпространявани по цял свят. Той е директен привърженик на американските интереси, т.е. ще се намесва само там, където директно се засягат американските интереси. При него ще наблюдаваме селективна намеса. И безусловно Русия очаква известно разведряване на отношенията, както беше при Никсън. Външнополитическият курс на САЩ се нуждае от корекция. Америка е в безизходица, съзираме го в големия брой политически проблеми – Сирия, Украйна и т.н. Сега Америка се сблъсква с нов враг – това е Китай. ХХI век ще бъде век на конфронтацията между САЩ и Китай. Два гиганта ще се сблъскат в борбата помежду си. Победа ще удържи тази страна, която постигне превес както в ресурсната база, така и във военнополитическата база. Този превес може да бъде осигурен единствено с помощта на Русия, т.е. на едно обединение или между САЩ и Русия срещу Китай, или между Русия и Китай срещу САЩ, т.е. някакъв съюз срещу някого. И Тръмп, тъй като той се отнася много зле към Китай, т.е. сред неговите колеги има изключително много хора, които мразят Китай, той ще се опитва да въвлече Русия в един американско-руски съюз, насочен срещу Китай, за да обуздае Китай. Американците вече говорят, че Китай е прекрачил червената линия, отвъд която едно обуздаване ще бъде доста проблемно, дори невъзможно. И затова е твърде възможно Тръмп да тръгне на големи отстъпки по отношение на Русия, вероятно по много въпроси, по въпросите за санкциите, може би по въпроса за Украйна, по въпроса за Сирия, за да акумулира всички средства за за известно обуздаване на Китай, за създаване на мрежа от военни бази на своя територия. Тръмп вече заяви, че иска да създаде най-големия флот в историята на човечеството и в тази глобална стратегия за обуздаване ролята на Русия в подобно обуздаване – за Тръмп тя ще бъде ключова. Невъзможно е Китай да бъде обуздан без Русия. И ето в този контекст, в контекста на американско-китайската конфронтация е възможно известно руско-американско затопляне. Но не бих акцентирал, не бива да градим илюзии по отношение на САЩ. Тук Русия не бива да застава на ничия страна, а обратно – дори да се дистанцира както от САЩ, така и от Китай, тъй като Китай ще бъде заинтересован от развитие на отношенията с Русия, но също така и САЩ. На практика започва дипломатическа битка за Русия. В тази дипломатическа игра Русия ще стане привлекателна, когато има силна икономика и когато още повече се засили могъществото на нейните въоръжени сили. Що се отнася до неговия екип – …Майкъл Флин…. неговият екип не е силно русофилски, не е проруски настроен. Там има откровени ястреби. Такива ястреби, на чийто фон старият Джон Маккейн изглежда направо като ангел. На много високо ниво се обсъжда въпросът, че следващият държавен секретар ще бъде Джон Болтън. Болтън е типичен представител на американските неоконсерватори, т.е. на онези, които не тръгват на какъвто и да било консенсус. Тръмп взема в екипа си хора с различни позиции, за да получава най-напред конкурентен анализ, за да могат те помежду си да разменят различни доводи, за да има помежду им постоянна борба. Така и за Тръмп ще бъде по-лесно да управлява. Тръмп винаги ще има последната дума, той е президентът и той ще наблюдава как представителите на различни възгледи се конкурират помежду си.

- Как ще коментирате действията на САЩ в Сирия и по отношение на т.нар. „умерена опозиция“, както и към „Фронт ал Нусра“ и доколко финансовите структури и военнопромишления комплекс могат да провеждат самостоятелна политика или дори в разрез с позициите на американския президент?

Работата е там, че военно-промишленият комплекс в Америка не само се влияе от икономиката, не само стимулира американската икономика, но отчасти той управлява Америка. Хората от Пентагона са доста по-влиятелни от хората в Държавния департамент. Колкото по-агресивен е външнополитическият курс на САЩ, толкова повече се харчи за военни поръчки. Колкото повече военни конфликти има, толкова повече държави ще закупят от американците военна техника. И без съмнение военно-промишленият комплекс е заинтересован от всеки световен конфликт, не само от този в Сирия. Но какво виждаме по отношение ролята, която играе САЩ в Сирия? По принцип целта на САЩ в Близкия изток е не само да постави под контрол този регион, който всъщност е ключов.

Ако САЩ контролират Близкия изток, те ще контролират своите съюзници – ЕС и на първо място Япония. Ето защо те така ревностно опазват Европа от развиване на собствени, независими отношения с Русия – доставките на газ, на носители и т.н.

Второ – политиката на САЩ е насочена също така към дестабилизация изобщо на цялата ситуация в Близкия изток.

Американците подкрепят не само ал Нусра в Сирия, те подкрепят и други групировки. Един от американските политолози изброи 12 малки гранични войни, които американците водят в Сирия. Те ги подкрепят, за  да може този конфликт да бъде постоянен. По принцип целта на цялото това напрежение е глобална задача, това е теорията за контролирания хаос – да бъде дестабилизирана цяла Евразия. Ако Евразия е единна, ако тя е монолитна, Европа, Русия, Китай, САЩ няма да успеят да наложат каквато и да било хегемония. Това още Бжежински го написа в своята книга. А ИД е проблем за ЕС, за Русия, за Китай. Трудно е да се каже дали по-късно ситуацията в Сирия ще се измени. Там се преплитат твърде много интереси – на Израел, на Саудитска Арабия, на Катар, на Русия, на Иран, на Турция, т.е. там е цяло кълбо, то се е оплело и… да се постигне някакъв консенсус… Консенсус би могъл да се постигне с някой тет-а-тет, с един, с двама, но когато там действат прекалено много играчи, е изключително трудно да го докараш до собственото, до необходимото мнение. В момента не си струва да градим твърде много илюзии по повод Тръмп – все още не е известно какъв ще бъде самият Тръмп. Тръмп може да се сблъска с такава опозиция, с каквато никой не се е сблъсквал. Тръмп хвърли предизвикателство на цялата политическа върхушка и тази върхушка може да реагира, както тя реагира при Никсън – той приключи с импийчмънт, той приключи с трагичен скандал, а Никсън отчасти също беше тръгнал срещу върхушката. Срещу върхушката тръгна и известния на всички нас Кенеди – с какво приключи това? Тоест, самата история на тези взаимоотношения говори, че…. Тръмп притежава и стратегическото виждане, и прогнозиране, но той не е в състояние изцяло да разгадае всички тънки моменти. Ако Тръмп претърпи провал, проблемите на Щатите все едно няма да се решат – проблемът със средната класа, множество други проблеми… Ще се появи друг Тръмп, докато тези проблеми не бъдат решени.

 

 

Форум