|

Деница Гаджева: С Волен искаме още деца

Кристина Патрашкова

 

- Кога видя за първи път Волен Сидеров?
- Връзката ни не възникна веднага. Тя се изгради постепенно във времето. Все едно да шиеш гоблен

- С какво те покори той?
С всичко, но най-вече с философията му за живота. С познанията му във всички сфери. Той е енциклопедия.

- Кога ти каза за първи път „Обичам те!“
- Не мога да конкретизирам.

- Как те ухажваше?
- Много романтично. През всичко сме минали – и вечери, и цветя… Най-вече отношението му е различно. Никога не съм виждала такова отношение на мъж към жена.

- Кога разбра, че ще ставаш майка?
- Бях в редакцията. Не исках да му казвам по телефона и затова сто пъти му звънях, за да го питам кога ще дойде…

- Той присъства ли на раждането?
Не, аз съм против тези неща. Прекара нощта преди раждането с мен в болницата. Той беше много по-притеснен от мен. Беше взел от вкъщи един молитвеник и цяла нощ се моли. Всъщност, образът, който му изградиха, няма нищо общо с човека Сидеров. Той е много добър баща. Нищо не отказва на детето. Аз съм тази, която гледа да е по-строга. Пее му песни, като измисля текстовете на момента.

- Когато гостува тук, Волен призна, че иска още деца.
- И аз искам. Като малка винаги ми е било мъчно, че нямам братче или сестриче.

- Ще сключвате ли брак?
- Ще видим (смее се). Аз не питам за такива неща, мъжът предлага.

- Ти загуби майка си през ноември. Болката отшумява ли?
- Тя беше болна около три години, така че имах време да се разделя с нея. Казах й всичко, което бях премълчавала през годините… Родители ми се развеждат, докато съм била малка и с баща ми не сме живели заедно в съзнателния ми живот. Родена съм в Хавана, те са хидроинженери и са били там на работа. Три-четири дни след раждането получавам стафилококова инфекция и бързо е трябвало да се вземе решение дали да ми сложат голяма доза пеницилин, която също е рискова за организма. Посланикът отказва лечението, но после лекарите на своя глава ми слагат пеницилин и ме спасяват.

Интервю в „Папараци“

 

Форум