|

Защо отбелязваме смъртта, а не рождението на Левски?

На 19 февруари отбелязваме смъртта на Апостола на свободата Васил Левски. Българите сме малко особени. Отбелязваме смъртта, а не рождението. Защо? Може би, защото не обичаме живи герои. Има такава теория на народопсихологията у нас. Защото предпочитаме героят да е обезглавен, обесен, да му е паднала главата и тогава тръгваме да му правим паметник, макар че не знаем къде му е гробът. И го честваме, слагаме цветя и венци. Всъщност, би трябвало да честваме рождението – 18 юли, защото това е денят, в който се е родил на бял свят човекът, който днес наричаме Апостола, говорим за неговото канонизиране, за Българската православна църква да го признае за светец. Аз не знам дали Българската православна църква ще го направи, но знам, че българският народ отдавна го е превърнал в икона. Всяка година в 19 часа АТАКА прави митинг-шествие на паметника на Левски в София.

Преди това през деня се изреждат официални лица, по-малко официални и граждани. По телевизиите текат мнения на историци, коментатори, обикновени дизайнери и всякакви, които искат да се изкажат за Левски. Може би, за да черпят от неговата енергия, тъй като те нямат собствена такава.

Иконата е нещо пред което човек не се прекланя, а търси духовна помощ, поне в християнството е така. Ако превърнем Левски в икона, всъщност не се ли оправдаваме, че се прекланяме пред нещо, което е много далеч от нас, а пък ние да продължим да си безчинстваме или просто да сме пасивни, както са били много българи пасивни по негово време.

Знаете, че Левски тръгва да прави нещо, което в много голяма степен се сблъсква с неприемане и буквално с провал на много места. Сънародниците ни тогава не са искали да си жертват имота, свободата, здравето, живота за нещо, което може би звучи абстракция – Отечеството.

Убедителността на Левски е била голяма, всички съвременници го описват като много енергичен, харизматичен човек, който влияе на хората с поглед и думи. Но все пак не е било достатъчно да убеди достатъчно на брой българи да се вдигнат на масово въстание, освободителна битка, така че тя да разруши империята. През 1876 година е Априлското въстание, има надигане на българския народ, но не толкова масово колкото му се е искало на Левски.

Истината, което не е приятна на соросоидите е, че

не ни освобождава американската, а руската армия!

Това е историческата фактология.

Едно от основните послания на Левски е, че ние трябва да си подготвим свободата, ние трябва да си я отвоюваме, иначе нямаме право на свобода, не я заслужаваме. Задайте си въпроса 144 години след неговата смърт, дали това се е променило в мисленето на българите. Дали сме способни след близо век и половина да воюваме за свободата, да си я отстояваме, да я заслужаваме. Аз лично се съмнявам в това, ако сте на друго мнение – пишете ми на volen@vestnikataka.com.

Коментар на Волен Сидеров в предаването „Неделник“ от 19 февруари 2017 г.