|

Създава се нова низша прослойка – „водно бедни“ граждани

Mагдалена Ташева,

Депутат на ПП АТАКА в 42-ия и 43-ия парламент

 

Арно Валто дьо Мулиак е последният изпълнителен директор на Софийска вода, чиято милионна годишна заплата влиза в сметките ни за вода

Българите сме бедни, знае се. Най-бедните от всички народи на Стария континент. Нещо повече, ние не сме обикновени бедняци, изпаднали в тежко материално състояние поради липса на образование и квалификация, болест или друго нещастие. Такава бедност е временна, защото ако човек е предприемчив, работи упорито, денонощно и пести, рано или късно ще се измъкне от бедността.  Не, ние сме обречени да се раждаме и умираме в мъчителна мизерия независимо колко сме умни и работливи. Такава съдба ни отредиха американските, британските и френски „инвеститори“, чиито хищнически интереси преди два дни бяха гарантирани с ратифицирането в Европарламента на мракобесното споразумение СЕТА за търговията и инвестициите между ЕС и Канада. Наричано „задната врата“ на ТПТИ.

За да създаде нормативния фундамент за СЕТА, управлявалата до 24 януари коалиция ГЕРБ-Реформаторски блок-АБВ се опита да прокара набързо и разрушителния нов Закон за концесиите. Той бе спрян от президента Радев. Но както показват заканителните декларации на КРИБ, следващото народно събрание ще преодолее президентското вето, ако същата компания от гербери, американски грантаджии и социаллиберали отново успее да съставят мнозинство в следващия, 44-ти парламент.

Нашата вечна, непреодолима бедност е предопределена от хищническия неолиберализъм, който за разлика от класическия капитализъм изчислява стойността на произведеното не според неговата себестойност, а търси прага на „социалната поносимост“. Това значи, че чуждите „инвеститори“ (ЕРП-та, американски ТЕЦ, ФЕЦ и ВяЕЦ, концесионерите на „Софийска вода“ и пр.) търсят онзи праг на ограбване на българските домакинства и бизнеси, след който народът тръгва на бунтове и въстания. До този праг непосилната цена на живота е търпима, хората страдат и ускорено мрат,  но не скачат да свалят системата. След този праг те вече хващат молотовки и калашници.

Неолибералната категория „социална поносимост“ има различни величини за различните икономики. В една икономика, например българската, тя има различни стойности за различните региони.

Кевин Старлинг получаваше заплата от 68 000 лв. на месец, които влизаха в нашите сметки за вода

Например в т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги е дефинирана социалната поносимост за водата. Тя гласи:

4. „Социална поносимост на цената на ВиК услугите“ е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2.8 куб. м на едно лице, не надхвърля 4 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион“.

Какво означава това? В София средният месечен доход на 4-членно домакинство е около 1800 лв. Всяко от лицата в това домакинство, според дефиницията, може да понася да плаща по 4%, т.е. по 72 лв за всеки 2.8 кубика вода. Общо разходите за пиене, готвене и къпане на тези 4 души възлизат на 11.2 куб. м. вода на цена 288 лв. (По 25.70 лв на кубик). И това се смята за напълно поносим месечен разход! Така излиза според споменатия корупционен закон, писан от консултантите на Световната банка и прокаран през парламентарното мнозинство на двойната коалиция „Сакскобургготски – Доган“ (2001-2005) и допълнен от тройната коалиция  „Станишев-Сакскобургготски-Доган“ (2005-2009). Неотменен до днес.

Тук трябва да уточним, че количеството 2.8 кубика вода е минимум, без който човек не може да живее цивилизовано, а със сигурност и ще заболее, например поради лоша хигиена. Според концепцията за социална поносимост всякакви количества вода над този минимум ще се плащат по по-висока тарифа.

Стратегията за развитието на ВиК сектора, изработена от „Софийска вода“, предвижда чуждият концесионер „Веолия“ да тегли многомилионни заеми, уж за инвестиции, на които държавата ще осигурява гаранции.  Това означава, че новата социална категория, „водно бедните“ българи, непрекъснато ще се разраства. И не само защото числеността на циганските гета, които не плащат вода, ще нараства в бъдеще, а броят на платежоспособните българи, успяващи да понесат горепосочения минимум от 288 лв. за 11 кубика вода ще намалява. Броят на водно бедните ще расте, защото стойността на „социалната поносимост“ ще се вдига с непрестанното вдигане на цената на ВиК услугата, за да може концесионерът да си връща заемите. Както и защото в българското законодателство умишлено не се дава дефиниция на инвестиция. Докато в белите страни за инвестиция се признава онази част от печалбата след данъци, която бива вложена в нова технология, апаратура, оборудване и квалификация на персонала, в българското законодателство инвестиция е всеки разход, който чуждият инвеститор реши да декларира – телефонни разговори със съпругата, училищни такси за децата, вечери и приеми, покупка на автомобили, апартаменти  и пр.


Защо скандалната концесия с „Веолия“ трябва да бъде прекратена

По 6300 евро на ден плащахме на няколко необразовани англичани да консултират софийската ВиК

Даниел Рош стана директор на "Софийска вода", след като беше изгонен за корупция от Румъния.

Напоследък наглостта на чуждия концесионер на софийската ВиК отново стана актуална във връзка с поредния му 5 годишен бизнес план. На общественото му обсъждане в КЕВР забелязах колко малко от присъстващите репортери помнят, че тази наглост не е от днес и не е характерна особеност само на френската „Веолия“. Нищо чудно, за 18 години израсна ново поколение, на което медиите втълпиха, че общественото (например общинско) водоснабдяване е някакъв „комунизъм“, а колониалното концесиониране на национални ресурси – „модерна форма на управление“.

От 18  години се въртим в един и същ дяволски кръг – някакъв чужд алчен и неграмотен плужек напуска управлението на „Софийска вода“ заради корупция и/или лош имидж, но с няколко милиона евро в банковата си сметка. На негово място идва друг плужек. След 2-3 години и той си тръгва заклеймен, но несметно богат. Идва следващият… Ги дьо Мас Латри, Кевин Старлинг, Дейвид Орман и Боб Юл, Грег Ендемано Бруно Даниел Пол Рош (сигурно пропускам някого), та до днешните Фредерик Фарош (председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Софийска вода“), Арно Валто дьо Мулиак (друг изпълнителен директор) и Ференц Сюдж.

Kорупционната сделка за софийската ВиК система е сключена през 1999 г. под натиска на тогавашния британски премиер Тони Блеър. На 16 юни 2006 г. в интервю за „Стандарт“ Богомил Бонев описа накратко как е действал Блеър: „Костов лично на мен е казвал, че има писмо от Тони Блеър. В него пишело: „Няма да ви приемем в НАТО, ако не пуснете еди-коя си фирма“. Затова не можело да се приеме по-добрата оферта на останалите фирми. И е избрана най-лошата…“
Няколко месеца по-късно Костов прехвърли отговорността на своя политически враг Стефан Софиянски.
„Тони Блеър е ходатайствал за концесията със „Софийска вода“, съобщи Иван Костов. Командира препратил кореспонденцията до Столичната община. Лидерът на ДСБ е категоричен, че не е могъл да задържи при себе си писмото и го препратил на хората, които движат въпроса. Според Костов те трябва да носят и персонална отговорност за неизгодната концесия“, писа в. „Стандарт“ на 1 октомври 2006 г.
Но гешефтът на Костов и Софиянски не започва с онова писмо на Тони Блеър. То е втората стъпка в престъплението. Началната е в закупуването на модерна озонаторна инсталация на стойност 7 000 000 долара малко преди сключването на концесионния договор.  С други думи, Костов е подарил на препоръчаната от Блеър компания една чудесна нова инсталация за $7 милиона.
През 2001 г. софиянци бяха пред въстание срещу концесионера на собствената им ВиК мрежа, Бе изминала около година и половина от момента, в който премиерът Костов и кметът Софиянски бяха подписали 25 годишната концесия, в която чуждата компания държи 75%, а Софийска община – 25% и прекрасната някога планинска вода на столичния град беше вече спомен. Водата вонеше на разлагащи се плъхове, често имаше цвят на охра, от шахтите избликваха гейзери, задръстената канализация превръщаше улици и кръстовища в езера при всеки дъжд, а цената на услугата растеше в пъти. По това време крадецът „Интърнешънъл уотър“ бе изгонен от почти всички държави, в които чрез подкупи бе успял да си издейства концесия. В боливийския град Кочабамба го изгониха с молотовки и павета, офисите му изгоряха, а британските мениджъри избягаха с полицейски хеликоптер от разгневения народ и завинаги напуснаха Латинска Америка. „Ако ги бяхме оставили, щяха да приватизират дори дъжда“, заяви един от синдикалните лидери на протеста. (Думите му вдъхновиха испанската режисьорка Исиар Болаин за филма „Дори дъжда“.). Да, няма преувеличение, няма метафора – проамериканското правителство на Боливия забрани на народа да събира дъждовна вода за пране и къпане, за да плаща непосилната цена на водата, продавана му от чуждия концесионер.
В България вече бе изтекла информацията, че „Интърнешънъл уотър“ е изтеглила 42 млн. евро заем от ЕБВР, уж да ги влага във ВиК мрежата на София, а всъщност ги присвоила.

От октомври 2000 г. до края на 2001 г. към банкови сметки в чужбина „Софийска вода“ е превела първо 32 млн. евро, а после и втория транш от 10 млн. евро.

Заради това докладите за дейността на концесионера стояха незаверени и неприети от общината. Шеф на „Софийска вода“ тогава бе Ги дьо Мас Латри. Схемата на източването минаваше през документи за плащания на консултанти, застраховки, различни услуги и софтуерни продукти към външни фирми. За да се затрудни проследяването на грабежа, бяха използвани и методиката на непрекъснато преливане от левовата към сметката в евро на фирмата и обратно. Разплащанията и в двата случая бяха към фирми на концесионера.

Милионите изчезнаха в техните сметки, но фигурират в нашите сметки за вода като наш дълг към ЕБВР.
За да потуши недоволството от безсрамния британски грабеж в единствената държава, от която „Интърнешънъл уотър“ още не беше изгонена, в България на 17 октомври 2001 г. пристигна принц Андрю, вторият син на британската кралица. Целта му беше да уведоми българите, че трябва да бъдат благодарни на удостоилите ги с присъствието си британски компании.
Деловата му програма включваше посещение на мината за меден концентрат в Челопеч, собственост на британската Navan Mining от 1993 г. После херцогът на Йорк, придружен от министрите на икономиката Калоян Нинов и на околната среда Фатме Илияз, посети и пречиствателната станция на „Софийска вода“ в Бистрица.  „Според подписания договор компанията ще вложи 152 млн. долара за първите 15 години от 25-годишната концесия! На около 20 млн. долара възлизат инвестициите за тази година!“, гласяха предплатени дописки от 19.10.2001 г. Бе създаден Комитет за подобряване на водоснабдяването на България, чиито председател инж. Ганчо Хитров поиска оставката на заместник-кмета Иван Гечев, който не е защитил интересите на софиянци докато е бил в борда на директорите на „Софийско вода“. В нарочно писмо до председателя на СОС Антоан Николов и кмета Стефан Софиянски Хитров обясни, че за година и половина „Софийска вода“ е повишила незаконно водата два пъти, в чужбина са изнесени пари от кредитите за ВиК-мрежата на София, а инвестиционната програма на дружеството не се изпълнява. На общото събрание на борда на директорите оставка подаде и главният изпълнителен директор Ги дьо Мас Латри.

Малко по-късно гневът на софиянци отново забълбука и след серия от протести, демонстрации, седящи стачки, събиране на подписки и други беззъби отдушници на недоволството, хората тръгнаха да обсаждат столичната община.
Дали от страх пред народния гняв или поради друго, от вътрешни лица в дружеството към медиите взе да изтича информация, която разкри голямата загадка – къде са „инвестициите“ , уж направени от „Интърнешънъл уотър“. Инвестиции няма. „В договора не е била дадена дефиниция за инвестиция и поради това мениджърите на фирмата пишат личните си разходи в България за инвестиции“, хвърли бомбата синият съветник в СОС Иван Нейков пред в. „Стандарт“ от 6 октомври 2005 г. Сред тези „инвестиции“ са и сметките им за банкети.

 


В сметките на софиянци за вода влизаше и училищната такса на децата на Старлинг в Англо-американския колеж

Факсимиле от платежното нареждане за 1770 евро за първия срок в Англо-американския колеж на Ана, дъщеря на Кевин Старлинг

На 1 и 2 декември 2005 . в. „Монитор“ публикува разследване, което показа, че в сметките ни за вода са начислени заплатата на новия главен изпълнителен директор на концесионера, Кевин Старлинг, възлизаща на 818000 лв. годишно (по 68 000 лв на месец) таксите за образованието на децата му Едуард и Ана в Англо-американския колеж, телефонните им разходи, режийните на апартаментите им в София, самолетните билети, банкетите (имаше сметки за ракия и шопска салата сред „инвестициите“). „Софийска вода“ бе закупила луксозни возила за лично ползване от съпругите на двама шефове Кевин Старлинг и финансовия директор Дейвид Орман. С тях вип госпожите обикаляха града и пазаруваха, като всички разходи се вписваха за сметка на фирмата. Всеки от джиповете струваше около 100 хил. лв., а парите бяха отчетени като вид инвестиция.
Старлинг си беше довел от Британия и 8 консултанти, на които софийският потребител на вода плащаше по 6300 евро на ден.  За две години те бяха получили сумата от 3 326 400 евро. Сумите за възнагражденията им първоначално са начислявани на фирмата майка – британската „Юнайтед Ютилитис“, а след това тя ги е фактурирала на „Софийска вода“.
Разследването разкри, че британските консултанти в „Софийска вода“ нямат работни визи, а са пребивавали у нас по силата на международен договор след писмо на кмета Софиянски. Господата нямат трудови договори, не плащат данъци и осигуровки. Известно е, че като консултанти те нямат право да заемат ръководни постове в „Софийска вода“. В същото време някои от тях са се подписвали като финансов директор (Дейвид Орман), директор „Обслужване на клиенти“ (Боб Юл) и др.
Проверката установи, че в „Софийска вода“ няма официално назначен мениджърски екип, т.е. дружеството се е движило на автопилот.

 

Всички консултанти и шефът нямат висше техническо образование

Нямат магистърска степен и не са членове на нито една английска или международна асоциация от водния сектор. Вместо обяснение наглецът Старлинг заяви, че те пребивават тук поради „липсата на квалифицирани български кадри“!
За 7 години пребиваване в България Кевин Старлинг прибра от нас – само от заплата – поне 5.712 милиона лв. (84 месеца по 68 хиляди на месец). На негово място дойде Грег Ендемано. Според корпоративните правила не е възможно неговата заплата да е била по-малка, тъй като от Ендемано се очакваше да оправи имиджа на концесията, опетнен от неговия корумпиран предшественик.

По онова време кмет на София беше вече Бойко Борисов, който в предизборната битка в есента на 2005 г. нарече концесията „криминална“ и обеща да я прекрати. Още го чакаме да изпълни обещанието си.