|

Патриотична пролет! Българофобското статукво е в криза

Румен Попов, младежка организация на ПП АТАКА

Румен Попов, НМО АТАКА

Напоследък се забелязват изключително интересни явления в политическия живот на България. Явления, чието осъзнаване ще ни позволи да имаме по-ясна представа по отношение на партиите и резултатите, които ще получат те на парламентарните избори, защото българофобското политическо статукво е в толкова сериозна криза ,че вече патриотичното, българско управление не е просто далечен блян, а е на път да се превърне в реалност. Защо?

Шизофренното състояние на партиите вдясно , на бившите и настоящи реформатори ескалира драматично. Взаимно се обвиняват в кражби и корупция, предателство, дори от ефира на националната телевизия от устата на „най-сексапилния“ депутат Антони Тренчев прозвуча абсурдно смешното и безсмислено обвинение към „Да(й), България“ ,че били олевяли. Тази партия пък е издигнала за депутат Емил Джасим , известен със скандалната си позиция по отношение на българската история през османското робство ,който си позволява публично да се подиграва с национални герои и символи. Полемики предизвика и грандиозният политически трансфер на Светльо „Хиподила“ в РБ, но само неговото „творчество“ е достатъчно красноречиво по отношение на политическите му убеждения. В действителност и трите основни партии, наследяващи стария РБ, са олицетворение на политическото безумие и безпринципност. И в трите партии има бивши министри, някои с повдигнати обвинения, при това доста сериозни и то за какво – корупция. Любимата тема на всички „десни“. Значи тяхната основна кауза е да прокарат закон за борба с корупцията, в същото време сами се обвиняват в корупция, а после и прокуратурата прави същото, но на съдебно ниво. При все, че представители и от трите партии участваха в последното управление, а сега с цяло гърло протестритат срещу липсата на резултати от същото правителство. Самият Тренчев гарантира, че новите реформатори щели да влезнат в парламента, но предвид последните проучвания присъствие на старите нови, тъмносини политически трупове в следващия парламент изглежда невъзможна. И Светльо ще има да пее как ги боли седалището, което предвид представителството на ЛГБТ обществото в редиците на тези партии е и до голяма степен обяснимо.

Интересен процес се забелязва и при етническите политически формации. Борбата между старото ДПС и партията на Лютви Местан – ДОСТ е безмилостно жестока, наскоро се превърна и във физическа, когато кандидат за депутат от ДОСТ бе бит и арестуван в с. Минерални бани, Хасковска област. ДПС продължава да държи основните си крепости, но в районите с помашко население представителите на ДОСТ се превръщат в новите местни феодали. Дори се стигна до парадоксална ситуация, в която ДПС е противник на гласуването в Турция. Защото на Доган му е пределно ясно, че поради последните противоречия със султана на югоизток – Ердоган, Лютви Местан се превръща в естествения избор на дългата ръка на Турция в българската политика. Избор, който вече е напълно ясен, след застъпничеството на турски министри за ДОСТ и вотът за ГЕРБ от Турция на президентските избори, вследствие на подкрепата, която Местан декларира за Цачева. За съжаление, социологическите проучвания, извършвани предимно в големите градове, няма как да хванат в цифри този процес, но е сигурно, че влиянието на ДПС ще бъде изключително отслабено без електоралната подкрепа от югоизточната ни съседка и отцепничеството на различни местни феодали.

При „Воля“ на Марешки се наблюдава „Бареков синдром“ , защото има постоянен отлив на потенциални гласоподаватели за него, поради мудната и безгласна кампания, която води. Поради това изглежда невероятно Марешки да повтори резултата си от президентските избори на парламентарните ,така както и Бареков не успя да повтори резултата от европейските избори на парламентарните няколко месеца по-късно. Като подкрепата за ББЦ спадна наполовина само от май до октомври.

А тенденцията която се наблюдава при „Обединени патриоти“ е изключително обещаваща. ДПС е изместена от третото място, при това от националистическа формация, несистемна коалиция тръгнала на поход срещу етническите партии и колониалното управление на страната. Очертава се една патриотична парламентарна група с потенциал за около 50 мандата.

Неотдавна един психодесен индивид ми каза, че  „В България се срещат и зловредни националистически елементи, но били малцинство“. Очевидно обаче „зловредните националистически елементи“ не просто не са малцинство ,а ще са незаобиколимия фактор в следващия парламент и ще започнат да провеждат всички онези жизненоважни политики, необходими за добруването на нашия народ.

Това е истината, колкото и да не им харесва на душманите на България. Бъдещето е на националистите, на антиглобалистите, на несистемните, не само в България, но и в цяла Европа! Идва време за разплата, когато българският народ ще накаже онези, които го разграбваха през всички тези години и даваха повече за кучетата, отколкото за пенсионерите, даваха стипендии за ромите, но не и за младите българи. На 26-ти март българинът трябва да си отговори на няколко прости, но изключително важни въпроса преди да отиде до урните.

Ще продължаваме ли да живеем географски в Европа, но социално като в Африка? Ще продължаваме ли да сме една колониална територия, в която всеки си прави каквото иска? И искаме ли България да възкръсне от руините на прехода? Узряхме ли за едно патриотично , националноотговорно управление?

Братя и сестри, ако си отговорите на тези въпроси, то изборът остава само един – „Обединени патриоти“ , за да я има България утре! Да живее България!

Форум