|

Преговорите с Турция за ЕС трябва да бъдат прекратени окончателно и завинаги!

АТАКА настоява за това вече 12 години.

В Западна Европа все още се залъгват с палиативни мерки и импровизации.

 Магдалена ТАШЕВА,

Кандидат-депутат в 17 МИР Пловдив област

Турция обяви война на Европа. Засега войната е само дипломатическа, но ‚шизофренно раздвоения“ (по думите на един US посланик) турски президент заплашва, че тя може да премине и в гореща фаза, ако европейските правителства продължават да го дразнят с претенциите си за суверенитет. Към момента Турция е в крайно изострени отношения с България, Холандия, Дания и Германия заради натиска на Ердоган да управлява турските малцинства в изброените страни, сякаш те са негови поданици, задължени да се подчиняват само на Анкара, без оглед на законите на страната, която им е дала гостоприемството си.

Нека напомня, че АТАКА предупреждава за това развитие на събитията от самото си създаване. Борбата срещу турската заплаха за България и Европа е залегнала в учредителните документи на партията. „Да спрем фесовете и този път, както през XIV век“ беше призивът ни на евроизборите през 2007 г. Тогава СЕМ забрани клипа ни.

„Не на Турция в ЕС“ беше мотото на атакистите в предизборните кампании през 2009 г., 2014 г., както и всяка година на 3 март.

След 12 години доживяхме да видим някакви, макар и половинчати мерки срещу турската агресия и в Западна Европа.

Турция агресивно и открито дирижира състава на следващия български парламент, без да й пука, че България е суверенна, съседна страна. Ердоган не се бои да развали съседските отношения. От това обаче много се страхува служебният министър-председател Огнян Герджиков. Вместо да затвори границата за стотиците турски автобуси, които ще доставят 21 хиляди „избиратели“ на османистката партия ДОСТ, за да й осигурят мандат, служебното правителство изпадна в ступор. Вместо да обяви турския посланик Сюлейман Гьокче (създател на ДОСТ) за персона нон грата и да му наложи забрана за влизане в България поне 10 години, правителството се старае да не развали отношенията си с ердогановия режим. Нищо, че той прави всичко възможно да ги срине. София гледа към Анкара както жаба гледа смок.

Подобна е и картината на запад от България.

Преди дни холандският премиер Марк Рюте изгони турската министърка на семейството и социалната политика Фатма Бетюл Саян Кая, която имаше намерение да пропагандира новата, Ердоганова конституция сред турската общност в страната.  И, и разбира се, да набива в главите на тамошните мюсюлмани с двойно гражданство коя партия да подкрепят на парламентарните избори, които ще се проведат утре, 15 март.

Автомобилът на Фатма Кая бе спрян в Ротердам и зам.-председателката на ердогановата партия се върна в Германия без възможност да говори на турски митинг. Холандското правителство показа, че възприема етническите турци, на които е дало гостоприемство, за холандски граждани, длъжни да спазват холандските, а не турските закони. Че те трябва да се ръководят от холандския дневен ред, а не от турския.

Правилна реакция, но твърде мека и много, много закъсняла.

Фатма Кая (която преди година „благослови“ създаването на партия ДОСТ в България), не беше обявена за персона нон грата, ни даже скастрена дори и след като тълпи от холандски турци дивяха из улиците на Ротердам на 11 срещу 12 март, с което принудиха кмета на града, също мюсюлманин, да обяви извънредно положение. Откъм Анкара заваляха неприлични закани срещу мирната и ултралиберална Холандия. Холандците били „фашисти“, смята Ердоган – масовият убиец на кюрди, алевити и сирийци, който през последните 2 години разруши Джизре, Нусайбин, Дерик и още 22 малки градчета и села в Анадола (турски Кюрдистан), опустошавайки областите Диарбекир и Сур, който изхранва и финансира терористични армии като „Ислямска държава“ и „Джабхат ал-Нусра“ в Сирия, чиито син Билал търгува с петрол на „Ислямска държава“, докато зет му Берат Албайрак, назначен за министър на енергетиката от своя тъст, „регулира“ този внос!

През 2015 и 2016 г. турската армия избиваше и децата в град Джизре.

Къде са репортажите от гражданската война в Турция? Къде са коментарите за масовите убийства на инакомислещите, извършвани и в този момент от неоосманския режим?

През декември 2015 г. град Нусайбин бе разрушен от режима на Ердоган.

Казионните медии мълчат за тези стопроцентови престъпления срещу човечеството. Мълчи и Холандия.

На заплахите на Ердоган Марк Рюте отвърна с … отлагане на посещението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Амстердам. Не отмяна, само отлагане.

Какво показва този скандал? Той показва, че:

1)      Анкара държи изкъсо турските малцинства в Европа. Те са контролирани от турските тайни служби, присъстващи там под легитимната фасада на НПО, вакъфи, джамийски настоятелства и пр. Тези организации могат да вдигнат хиляди свои сънародници в западна Европа на бунтове, да организират безредици, да дестабилизират правителства.

2)      За никаква интеграция на мюсюлмани, за никакъв ‚мултикултурализъм“ не може да става дума. На мюсюлманина му е забранено да се интегрира в „гяурските‘ общества и държави. Обратно, Коранът го задължава да води джихад срещу тях, докато ги ислямизира или ги задължи да му плащат данък „джизие“, ако искат да останат християни.

Вместо да поведе дебат за невъзможността за интеграция на мюсюлманите в Европа, Марк Рюте се огъна и отстъпи с обещанието да „деескалира напрежението“. От държавния глава, крал Вилем-Александър засега няма и дума коментар.

Последваха вяли, безсмислени и безсолни демонстрации на солидарност с Холандия.

Някой си християндемократ в Бундестага призовал за окончателно прекратяване на преговорите на Турция към Евросъюза. Да беше поискал оставката на своята канцлерина, щеше да има по-голям ефект. Меркел е сърдечна приятелка на Ердоган, миналата година тя за пореден път поиска ускоряване на преговорите. Така на 30 юни 2016 г. бе отворена и 33-та глава, „Финансови и бюджетни въпроси“.

Друг европейски бюрократ писал нещо по въпроса в някакъв вестник. Голяма работа! Да бяха наложили ембарго на Турция заради вълната от репресии срещу кемалистите, можеше и да мине за борец срещу турската заплаха за Европа.

Премиерът на Дания Ларс Льоке Расмусен пък предложил планираното този месец посещение на турския премиер Бинали Йълдъръм да бъде отложено. Оле, Боже, колко го уплашихте! Ако Дания беше внесла в ООН резолюция срещу режима на Ердоган заради разпалването на войната срещу Сирия и/или гражданската война срещу турските кюрди, щях да повярвам, че датчаните искат да подпомогнат демократизацията на Турция.

На 26 ноември м.г. и Европарламентът си поигра на критикар. Беше гласувана резолюция за замразяване на преговорите с Турция заради репресиите след автопреврата на Ердоган. Но… „резолюцията няма законодателен характер“, обясниха евродепутатите. И какъв е смисълът от нея тогава? Никакъв, естествено.

Играта със замразяване и последващо размразяване на присъединителните преговори с азиатската  държава Турция изчерпа потенциала си. Тя вече няма ефекта на дресировка с моркова и тоягата.

17.02.2016 г., Анкара.  Меркел договаря със своя приятел Ердоган установяването на забранена за полети зона над северна Сирия, която да бъде контролирана от военновъздушните сили на Турция.

През 2005 и 2006 г. тогавашният френски вътрешен министър Никола Саркози призова за прекратяване на преговорите на ЕС с Анкара. Беше сензация. През 2011-2012 г., вече като президент на Франция, Саркози наистина замрази преговорите, НО НЕ изобщо, а само по няколко преговорни глави. По останалите преговорите продължиха. Следващият президент, Франсоа Оланд, размрази спрените от предшественика му глави.

Към момента от общо 35 преговорни глави Турция е успяла да отвори 16, а една е даже вече затворена. По останалите глави преговорите се водят по график и сега.

През това време Турция затъваше все по-дълбоко в ислямската нощ. Светските, проевропейските прослойки са изхвърлени от всички властови позиции в армията, медиите, съдебната система, държавната и областните администрации, хиляди са прогонени от страната, други са в затворите, а една немалка част бяха избити.

Бясното куче Ердоган триумфира.

Новата конституция, която премахва поста на министър-председателя и дава цялата изпълнителна власт на президента, плюс правомощията да остава лидер на партия и да назначава Върховния съвет на съдиите, превръща Ердоган в абсолютен диктатор. Той е по-могъщ и от османските султани. Някога падишахът е имал диван (държавен съвет) и велик везир (министър-председател), с които е вземал решенията. Ердоган е освободен и от тази тегоба – да се съобразява с някаква камарила царедворци.

В Брюксел се правят на глухи и слепи.

Изглежда трябва да чакаме още 12 години политическите елити на Европа да се събудят от неолибералния си унес и да ударят с юмрук по масата. Турция няма място ни в Евросъюза, ни където и да било в цивилизования свят. Тя винаги е била и си остава азиатска сатрапия.