|

Ердоган е вече реална заплаха за България и Балканите

1.5 милиона бюлетини не са подпечатани, т.е. пуснати са след вота в урните, за да обезпечат „победата“ на новия султан.

Магдалена ТАШЕВА

„Кажи да убиваме и ще убиваме! Кажи ни да умрем и ще умрем! Ердоган, Ердоган, Ердоган!“

Този смразяващ възглас огласяше снощи улиците и площадите на Истанбул. Сред гора от ръце, изобразяващи знака на Бозкурт и „Р4бия“ на „Мюсюлманските братя“. Ррепортерката на Си Ен Ен изглеждаше по-неадекватно от българските й колежки в коридорите на „Дондуков“ 1. Тя не се сещаше какво да пита.

Айсел Джан, млада активистка на управляващата от 14 години Партия  на справедливостта и развитието, заяви пред американската медия: „Гласувах с ДА за силна ислямска държава!“

Малко по-нататък 20-годишният Юсуф Базаран обяснява защо е гласувал с „да“ и защо е така екзалтиран при положение, че в 20:00 часа резултатът няма как да е ясен.

„Строшихме гръбнака на Европа! Референдумът ще стане най-ефективния инструмент във възраждането на Османската империя“,

казва пред СиЕнЕн младежът, представящ се за студент по неясно какво.

Чухте ли добре?

В условията на извънредно положение, което в югоизточната част (Кюрдистан) е чисто военно положение с танкове и БТР-и по улиците плюс вечерен час, никакъв вот – избори или референдум – не може да бъде честен. Това означава Брюксел да обяви още сега, че НЕ ПРИЗНАВА резултата, който си е повече от съмнителен. Никаква победа не е този 1.3% преднина, като имаме предвид и репресиите преди и в деня на вота. Днес Дойче Веле съобщава, че 2.5 милиона бюлетини са фалшиви. От тях 1.5 милиона нямат печат, т.е. те са пуснати след вота, за да осигурят победата на бясното куче. Останалият милион са пликове, на които разни печати (но не печата на турската ЦИК, който трябва да фигурира на всеки плик) са слагани в секционните комисии след обявяване на края на изборния ден.

А при избирателна активност от около 85% доказано фалшивите 1.5 милиона гласа са повече от онзи процент и половина (1.35 милиона), с който Ердоган твърди, че е спечелил. Турската ЦИК побърза да обяви, че и неподпечатаните бюлетини трябва да се броят за редовни, защото не можело да се докаже, че са ползвани с престъпна умисъл! Трябва да напомним, че членовете на тази ЦИК бяха назначени лично от Ердоган.

В най-големите градове – Истанбул, Анкара, Измир и пр. вотът „НЕ“ е преобладаващ с голяма преднина пред „Да“-то. В турски Кюрдиостан – също, там имаше даже жертви на престрелка.

Референдумът е фалшифициран. Но Брюксел се ослушва. Впрочем лидерите на ЕС обявиха, че ще го признаят близо седмица преди 16 април.

Всичко започна с отричане на кемализма във втория мандат на Ердоган. В началото плахо, под формата на спорадични статии, после все по-мощно. По това време Ердоган решаваше друга задача – да си създаде социална база. Чрез активно участие на държавата в икономиката той вдигна от пепелта бедното и силно религиозно население в дълбоката провинция. На сцената излязоха т.нар. анадолски тигри – новозабогатели от държавни поръчки анадолски кланове и племена. На изток от Босфора Мустафа Кемал паша не е просто забравен, днес той е дълбоко ненавиждан. Последваха репресии срещу медиите, после срещу армията. Турците гледаха безучастно как посред нощ генерали и адмирали биват извеждани от дома си по пижами, с белезници на ръцете. Стотици бяха уволнени. Висшите военни, които по конституция бяха пазители на 6-те принципа на Ататюрк за светска Турция, бяха изхвърлени от политическата сцена. На тяхно място дойдоха силно вярващи, „практикуващи“ мюсюлмани. Миналата година и те бяха изметени под претекст, че са гюленисти. Към днешна дата по висшите етажи на турските въоръжени сили и свързания с тях застрашително мощен военно-промишлен комплекс  стои третия „слой“ от сляпо вярващи в Ердоган ислямисти.

Как беше проведена тази земетръсна смяна на полюсите? Стана просто. Толкова просто, че направо не е за вярване. Миналия юли бясното куче на Босфора си спретна автопреврат, след който стартир а  брутални чистки. Стотици линчувани до смърт по улиците в нощта на „преврата“. Народът излязъл по улиците и площадите и осуетил пъкленото дело, твърди султан Ердоган. Глупости на търкалета! Онези, които излязоха, бяха предварително организирани шпицкоманди на „Сивите вълци“ и техните идеологически родственици от туркия клон на „Мюсюлмански братя“. Те не го криеха – поздравяваха се със знаците на „Бозкурт“ и „Рабия“.

Последваха политически уволнения само по подозрения (да се чете – по доноси) в симпатии към оня болен старец в Пенсилвания, Фетуллах Гюлен.

До момента са уволнени около 150 000 държавни служители, арестуваните заради подозрение в съучастие с преврата са над 25 000. Закрити са 16 телевизии, 23 радиа, 45 вестника и 15 списания, а над 150 журналисти са в ареста и още чакат обвинителен акт, за да научат от него какво са сторили на Ердоган. Ще чакат дълго, докато поне част от тях измрат при неизяснени обстоятелства. Да не говорим за опозиционната кюрдска Демократична партия на народите, чиито лидери, включително и 11 депутати, са от близо година в занданите.

Снощи, след като Ердоган се мъчеше да предреши резултата от избора, обявявайки победа с 56% (!?), същите „народни маси“ размахваха ръце със същите знаци пред камерите – Бозкурт и Р4биа.  Ердоган ги поздравява със същите жестикулации.

От вчера следя какво ще кажат Дойче веле, СиЕнЕн и БиБиСи. Те отбелязват турския „референдум“ някак между другото. Някъде между посещението на вицепрезидента Майк Пенс на Корейския полуостров и „майката на всички бомби“ в Афганистан (която още дъвчат, 5 дни след детонирането й.) Сякаш не виждат истинският ‚ядрен“ взрив на Ердоган.

Онова, което политическата класа в България трябва да отчете е, че оттук нататък ще бъдат невъзможни каквито и да било нормални отношения с Турция. Престъпна наивност (или подлост) би било да се действа по линията на омилостивяване на Ердоган. Политиката на ескалиращи отстъпки само разпалва апетита на Бясното куче (Справка – отношенията му със Сирия. Имаше време, когато семействата Ердоган и Асад летуваха заедно в Бодрум. Година и половина по-късно Турция нападна Сирия с инструмента „Свободна сирийска армия“)

Очакват ни мрачни времена:

– провокации по границата с участието на тумби от „бежанци“ като главни действащи лица;

- всевъзможни форми на намеса в политическия, икономическия и културния живот на страната, например все по-кресливи искания за признаване на турския език като втори официален и за въвеждане на „езика на майките им“като задължителен предмет в курикулума наравно с българския (Виж филма на Йелда Янат Багджи „България, моята земя“ по „Ал Джазира“ от декември 2015 г. който завършва с реч на Местан, в която на турски език той обещава, че турският език ще стане втори официален в България);

-  Исканието на Лютви Местан (ДОСТ) за нова конституция и ликвидиране на институцията Велико народно събрание. Местан вече заяви в 43-то НС, че иска правомощията на ВНС – промяна на формата на управление и изменение на държавните граници – да бъдат прехвърлени на обикновено народно събрание. Защо? За да може да осигури на Ердоган по-евтин и лесен начин да прави именно това – да променя границите на България и формата на управлението й. Например една президентска република България би го улеснила безкрайно – едно е да президент с изпълнителна власт и безсилен парламент (купуваш все пак един-единствен човешки индивид с всичките му слабости и зависимости), а съвсем друго да купиш 200 депутата (от общо 400 във ВНС), които да свалят и последната защита на българския суверенитет – Великото Народно събрание. Разликата се измерва в стотици милиони евра.

Местан и Хюсеин Хафъзов („Българите не заслужават собствена държава!“) са обикновени политически буфосинхронисти.  Исканията, които огласяваха от трибуната на българския парламент, са искания на режима в Анкара. Те ще звучат все по-силно не само от устата на Местан и Хюсеин Хафъзов. Нови еничари от типа на Евгени Михайлов и всевъзможни амбициозни некадърници ще им пригласят. Ще полагат в краката на Ердоган своя български произход и българското си име, за да придадат легитимност на новото поробване на България.

И това е най-малкото. Трябва да се готвим за следващия етап – Сирийския вариант. Логично е ердогановите интервенции и диверсии срещу бившите християнски провинции на Османския халифат да започнат от най-слабото звено. А сред тях има ли по-слаба, бедна и беззащитна държава от нашата? В учебниците пише, че анексията на територии на Балканите означава дестабилизация на Европа, а оттук – и на останалия свят.  Но като гледам вялата, отпусната физиономия на Ангела Меркел при вида на турския референдум, не виждам кой би се застъпил за България, която не други, а креатури с български имена и паспорти положиха в краката на бесния османски помияр.