|

Волен Сидеров на 17 май: Да се признае геноцидът над българите в Османската империя

Да се признае геноцидът над българите в Османската империя. За това апелира от парламентарната трибуна съпредседателят на Обединените патриоти Волен Сидеров на 17 май – Ден на Баташкото клане.

Той припомни, че партия АТАКА внася проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя в 40-то, 41, 42 и 43-то Народно събрание. Два пъти той не стигна до зала, два пъти стигна, но беше отхвърлен. „Надявам се, че вече е дошло времето, в което всички да са узрели, да приемем този морален жест към мъчениците, които бяха канонизирани от Българската православна църква през 2011 г. Тази страница на историята да я почетем със състрадание, за да може да вървим напред като нация“, заяви Сидеров.

В предложението на АТАКА за осъждане геноцида над българите, което са внасяли 4 пъти, има клауза, която да обяви 17 май за ден на поклонение пред жертвите на геноцида и да възложи на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.

„Тази трагедия, за която говорим и която почетохме днес, е част от българската трагедия. Затова именно ние предлагаме признаване на геноцид над българите. Няколко пъти съм пледирал от тази трибуна, имаше моменти, в които чухме абсурдни контратези, че не е имало геноцид, щом днес все пак сме живи и има българи живи, значи не било геноцид. Ами по същия начин би трябвало да отречем Холокоста над еврейското население в Европа и арменския геноцид, който тук, слава Богу, приехме през 2015 г.“, каза в Народното събрание още Сидеров.

Той се надява хората с контратезите, сред които имало дори историци, вече да са преосмислили грешката си.

„Радвам се, че днес всички станахме на крака пред жертвите на Априлското въстание, които между другото бяха не само признати и оценени, но и огласени в света от чужденци“, добави лидерът на АТАКА и даде пример с Уилям Гладстон – четири пъти министър-председател на Великобритания, който издава специална книга “Българските ужаси, уроци по клане“. Посочи и американския журналист Макгахан, на когото също дължим паметник в столицата на подходящо място.

„Аз и моите колеги поемаме тази инициатива да направим така, че в най-скоро време да има паметник на този голям журналист, който в серия репортажи за английското издание „Дейли нюз“, озаглавени „Писма от ада“, описва ужасите на баташкото клане“, каза още патриотът.

Пред народните представители той цитира част от описанията на Макгахан, който само 2-3 месеца след зверствата на Батак, посещава градчето и пише следното:

Насочихме се натам с намерение да пресечем, но изведнъж дръпнахме юзди с възклицание на ужас: точно пред нас, почти под краката на конете ни, се показваше картина, от която изтръпнахме. Грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети, почти цели, скапани дрехи, човешка коса и изгнило месо, събрано на мръсна купчина, около която тревата растеше обилно. Заразяваща миризма се разнасяше наоколо.

Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хиляди души. Това беше ужасяващо зрелище — зрелище, което ще ни преследва цял живот.

В заключение на речта си по повод 17 май, Сидеров каза, че когато подготвят  предложението за геноцида над българите в Османската империя, силно се надява то да не срещне обструкции в пленарна зала и тогава всички парламентарни групи ще докажат, че са български партии, а не някакви други.

Той благодари на председателя на НС за минутата на мълчание пред баташките мъченици.