|

МИСИЯТА ВОЛЕН

Както е оживял напук, Сидеров ще оживи България напук; ще възроди отечеството ни. Напук!

Новата книга на Сидеров

Сириус, сагала. Сетих се за тях, щом прочетох сборника „Волен – живот напук”. Макар и не толкова обемно изданието (145 стр.), силата му би могла да се сравни с тежестта именно на легендарния метал сагала, от който е изградена звездата Сириус Б.

Сагала означава „силен, тежък“, на езика на догоните. За да илюстрират мощта и гравитацията на Сириус Б, учените дават пример. Ако приемем, че човек може да съществува на повърхността на слънцето, то ако на земята той тежи 70 килограма, на слънцето килограмите му биха били около 2000. Понеже звездата ни има 28 пъти по-силна повърхностна гравитация от планетата ни. А на повърхността на Сириус Б същият човек ще е 1 800 000 кг. Такава e гравитацията и на „Волен – живот напук“ – доста по-стабилна от десетки книги-тухли от по осемстотин страници, но лековати в действителност, като, да кажем, томовете на Айн Ранд, превъзнасяни иначе до небесата от разни неуки неолиберални гурута.

Новата книга на лидера на АТАКА е концентриран в посланието си, плътен  и широкоспектърен пътеводител към реалния отговор на въпроса:

„Кой е Волен Сидеров?“

Видно е покровителстваното свише битие на ерудита патриот. Сборникът започва със съкровена история: Бъдещият водач за малко да не се появи на бял свят. Майка му е бременна с него на 34 години. Нелеко родила вече едно момче, друго загубила и решила, че е достатъчно. „Започнала да вдига тежки предмети и да прави всичо възможно – пише авторът – да не се родя.” Историята, разказана в увода на книгата, продължава с нарастващо напрежение за читателя: „Включила в тези упражнения дори огромната крачна, професионална шевна машина „Сингер” на баба ми, с която била изхранвана цялата ни къща през 20-те и 30-те години. Но не! Моя милост се развивал чудесно в зародишна форма и не давал никакви признаци, че ще се отказва от излизане на светло, където предчувствал вече бурни приключения. На 19 април 1956 г., продължава разказа си сетнешният водач на българските националисти, майка ми съобщила на вече замаяния от вълнение и вино свой съпруг, че ще ме кръсти Волен, защото съм имал воля за живот и съм удържал дори на тежестта на един „Сингер”. Това е! Роден напук с воля за живот.” Когато прочетох тази разтърсваща история, аз, пишещият тези редове, възкликнах: Ето това ако не е Божи знак, не знам какво друго би могло да е.

Книгата продължава с есето „Правова държава ли е България“, четено от Волен Сидеров по радио „Свободна Европа“ през лятото на 1989 г., което не е публикувано до момента и след 27 години чак сега имаме шанса да го видим в сборника. Срещаме се с един запознат с демократичната форма на управление ум и то във време, когато повечето си мислехме, че има само социализъм и капитализъм. В този текст се разбиват ред митове, като: „У нас още от училищната скамейка сме запомнили например, че монархията е нещо ретроградно, а републиката – прогресивно. Това не може да се приеме за вярно.“ В едни ранни години

На рождения си ден Сидеров представи новата си книга

Това първо есе в книгата е по същество прецизен и проницателен политологически анализ за същността на управленията, в епоха, в която голям процент от нас не бяхме чували за триделението на властите, камо ли да познаваме в детайли идеите на Монтескьо. Читателският поглед улавя едно добро познаване на Международната харта за правата на човека. Авторът дава и предписание: „Да се проведат, неманипулирани избори за Народно събрание“. Личи, че

Волен е на гребена на интелектуалния авангард

За мен като любител на литературата беше истинска находка да прочета пресниманата в книгата Покана за литературна вечер на неформалната група млади поети и прозаици „Кръг 39″, в която членува и Волен Сидеров, както и да видя снимката му сред класици на българската литература. Следват историческите репортерски записки на автора от Кръглата маса, представени фототипно, също така личната му карта като студент първи курс в Духовната академия. Много интересна е и поместената снимка как Сидеров дисидентски отбелязва с приятел 50-годишнината от рождението на Че Гевара, с плакат на латиноамериканската революционна икона. Нещо нечувано, да бъде правена такава демонстрация пред входа на градския комитет на БКП. И то през 1978 година. Арестували ги чак след половин час, защото имало мач Левски – ЦСКА, пише авторът.

Следва разделът от книгата, посветен на периода 1992 – 1997, наречен „Наместване на стойности“, където са публикувани малка част от статиите на Сидеров в различни издания от оня период. Писателят уточнява, че през 1992 г. е направил първото в България цветно, седмично политическо списание „Експрес“. И понеже в България още нямало печатница за такива списания, го печатали в Гърция, „издържахме няколко месеца все пак“, самоиронично отбелязва разказвачът. Статиите са до една силни, плътни, магнетични – впечатляват с експресивността на изразните си средства. Всяко изречение е ударен афоризъм, в стила на Ницшевата лаконичност и Ботевски пламенната публицистика. Четем заглавия като „Трагедията не е на България, трагедията е на дупедавците“, „Държавата деградира без собствени мозъци“. Волен е неколенопреклонен.

Бори се и с фалшивите новини

Това е находка, да се види как Сидеров разобличава пост-истината още през 1993 г. Пише: „Оказа се, че и репортери от великото Би Би Си могат да лъжат. Техният репортаж, излъчен през май за нарушаване на ембаргото, се разбира, че е бил чисто мероприятие, тоест блъф, насочен срещу България (…) Някои наши дупедавци от средствата за масово осведомяване с пионерска готовност и всеотдаен мазохизъм се присъединяват към мероприятията на чуждите служби, като разгласяват непроверена информация.“ Това есе трябва да се изучава в училище.

Още тук прозира бъдещият изконен патриотичен водач

В текстовете си Волен Сидеров навлиза в същината на разкапването на България. Диагнозата му е: „Държавата, която не може да отглежда собствените си мозъци, върви към сигурна деградация“. Темата за фалшивите новини продължава и в статията от 1997 г. „Медиите под контрол. Професия – журналист“ и в „Капанът, наречен голямото информационно село“, както и в по-късния период, посредством статията „Разстрелът на Белградската телевизия – открит урок за колегията“. С болката на сатиричния си тон Волен отбелязва: „Ако ви насили ром, черпете го един ром“.

Показва ни се харизматично и остроумно чувство на хумор

Дори публицистът се шегува с глобалисткия псевдогуру Фукуяма, който, повлиян от популяризатора на Хегел във Франция Кожев, същият този Франсис (Фукуяма) беше обявил прибързано края на историята, идея още от времето на Майстер Екхарт, но приписвана от глобалистките фейк-новинари на Фукуяма. И Волен иронизира това чрез героя си Дядо Кольо в есето от 1996 г. „Дядо Кольо и краят на историята“, една постмодерна гротеска, в която личи доста насъбрана горчилка от положението у нас, есе стигащо до абсурдисткия завършек в мерена реч: „В тази тиха, свята нощ/ идва Дядо Коледа,/ вади от чувала нож/ казва: „Ще те коля, да!”

Авторът – предвестник на промяната

В статията „СДС и капиталът“ публицистът Сидеров представя тотално неподготвените да влязат в управлението хора като тогавашните лидери на сините. Този текст е пълен с мъдрости, буквално за изучаване: „Една власт се приема от хората, когато им носи възможности за работа и развитие, благосъстояние и богатство.“  Сидеров е далновиден – 7 години преди появата на Царя говори за смяна на двуполюсния модел СДС – БСП, усещаме автора като предвестник на промяната. „Създаден за митинги, СДС днес е идеалният апарат”. Коментаторът се изказва против изкривяващото се към все по-лошото, СДС, защото се е изродило. Разбулва подлата хлъзгавост на антибългарина Евгени Михайлов, станал част от върхушката на СДС ‘94, след като запечатал с любителска камера „спорна реплика на първия ръководител Младенов, която по-късно ще го свали от президентския пост“, а днес вече ориентирал се към ердоганисткия злонамерен проект ДОСТ. Сидеров долавя с всяка фибра на тялото си, че адът е празен и дяволите почват да прииждат към България, както Шекспир би рекъл.

И Волен се възправя срещу това. Личи загрижеността му. В сборника виждаме един автор ерудит, който познава Конфуций, Дюркем, Оруел, Милн, Чомски, Бжежински и други.

Периодът „Монитор“ и стратегът в статиите

Вторият раздел от книгата обхваща времевия отрязък 1998 – 2004 г. Това е вече периодът „Монитор“, смятан от Волен за най-плодотворен. Време, в което Сидеров отговаря за коментарно аналитичните страници на едноименния вестник. Разделът е озаглавен „Развихрянето“. Самият аз, пишещият тези редове, си спомням, че вече бях на една що-годе по-аналитична възраст, 22-2

Волен Сидеров: През 1978 г. на площад "Славейков" с приятел отбелязваме 50-годишнината от рождението на Че Гевара. Беше нечувано да се прави по този начин. Арестуваха ни чак след половин час, защото имаше мач на Левски-ЦСКА. Демонстрацията е пред входа на градския комитет на БКП. Днес на същото място е АЛФА ТВ, която създадох през 2011 ф. и в която водя предаване всяка неделя.

3-годишен, и не пропусках нито брой с просветителските страници на Волен Сидеров. Тук срещаме симптоматични заглавия като „Цената на труда – проблем №1 на България“ и изречения плашещо актуални и днес: „Убийствено ниското заплащане на труда у нас е насочена политика, с която ни превръщат в колониален резервоар на черноработници за богатия Запад.“ „Въпрос на въпросите е непомръдналото от години и спадащо в сравнение с потребителските цени, заплащане на труда на българина“. Продължава нишката с темата за смъртоносно опасните фалшиви новини: „Агресия плюс много пари – това е формулата, която следва CNN“, защото, припомня Волен: „Никой не смее да каже, че CNN може да лъже. Както например излъга в репортажа си през март 1993 година. Тогава CNN показа „десет мюсюлмани, убити от сърби“. След време се оказа, че жертвите са сърби. Телевизията на великия Тед не поправи лъжата си.“ Сидеров разобличава грантоядите и получателите на субсидии от чужди фондации като Дайнов, налагащи мнението, че национализмът е нещо страшно и дори по-лошо от фашизма.

Волен все повече се проявява като стратег в статиите си. Убеден съм, че с текста-шедьовър „Западната пропаганда – търговия с трупове“ трябва да започва всеки първи семестър във Факултета по журналистика и масови комуникации. Интересно е и че още 1999 година бъдещият политик интуитивно е предусещал съюза си с ВМРО. Симпатията му към войводите личи в поместения в сборника коментар „СДС да слуша ВМРО за конвенцията“. Става дума за малцинствената конвенция, заради която в деня, в който парламентът я ратифицира, тогавашният премиер Костов се провиква: „Днес погребахме национализма!“. Това посочва Волен в статията си „Кой иска да погребе национализма у нас?“ Отговорът е Костов, лаборантът на „Да, БГ, ДСБ и прочее псевдореформаторски ренегати, той тъкмо иска да погребе родината ни“.

Просветител, патриот, умен държавник и още нещо

Между страници 114-118 в новата книга може да бъде прочетена първата реч на Волен Сидеров от 11.07.2005 г., като вече избран от хората народен представител и предводител. „Българският национализъм е вече незаобиколим фактор в нашата политика и така ще бъде занапред“, заявява националистическият водач. Прави впечатление неординерното му обръщение в началото на речта: „Ваши Светейшества, драги български журналисти“. Тук четем слова като: „Българите показаха, че са достойни потомци на своите предци, създали първата национална държава в Европа, създали най-древната култура в Европа и цивилизовали по-голямата част от Европа. Когато днес самозвани съветници от Евросъюза размахват пръст към нас, трябва да им кажем, че техните държави не са съществували, когато е имало България.“ Спомням си какъв силно отекващ ефект имаше от думите на Волен: „Българският народ се събуди и удари оглушителен шамар на така наречената политическа класа, която отдавна се е превърнала в стадо грухтящи прасета…“ С удоволствие прочетох и отрезвяващата реч при влизането на България в ЕС спрямо „Такива патетични безусловни и безкритични излияния, каквито се носят сега по отношение на ЕС.” Значи имало реално виждащи все пак.

Както в биографията му на кандидат за народен представител през 1990-та, където Волен Сидеров споделя, че „Всяка стъпка в живота ми досега се определя от отказа да приема антистойностите на една абсурдна система.“, така и в речта му при откриването на 42-ото Народно събрание от 21 май 2013 г., политикът е прям: „Аз, господин Сидеров, винаги съм заставал с лицето си, когато правя нещо.“ А на 3 март 2016 възкликва в речта си на митинг-шествието на АТАКА по повод освобождението на България от турско робство, че: „Нашето бъдеще е с Русия!“

Около 42 текста можем да прочетем в новата книга на лидера на АТАКА, нещо като отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и всичко останало, от класиката „Пътеводител на галактическия стопаджия”, който, спомняме си, е – 42. И така. „Кой е Волен Сидеров”. Моят отговор, който си затвърдих и след като прочетох „Волен – живот напук”, е: Волен Сидеров е воин, ерудит, просветител, стратег, патриот, умен държавник, демократ, богослов, писател, поет, репортер, художник, фотограф, издател,

бохем, ироник и самоироник,

дисидент, философ, медиен теоретик, народопсихолог, идеолог, разобличител на фалшивите новини & дупедавците и мушмороците; и освен това – ренесансова личност, тоест адепт на Възраждането, ентусиаст, смелчага, куражлия (изправя се срещу самия „стратег на социалистическата партия” Лилов в родния му край по време на изборите за Велико народно събрание, 1990 година), а сетне – Волен Старши е Волен Младши.

Удивителният паралел може да се види на гърба на книгата, където са снимките на бащата и сина Волен Сидеров. „Уж тръгвам си, но пак съм тук – напук…” този стих е изписан с ръкописни букви между снимките на Волен като малък от 1957 г. и на Волен-Младши от 2017 година.

Това е мисията „Волен”.

Самият аз, пишещият тези редове, вярвам, че така, както е оживял напук, Волен ще оживи България напук; ще възроди отечеството ни. Напук. „Напук врагу“.